Гумпрехт II фон Нойенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на графовете на Нойенар
Герб на наследствения фогт на Кьолн
Вайспфениг на Гумпрехт II фон Нойенар

Гумпрехт II фон Нойенар (на немски: Gumprecht II. (IV.) von Neuenahr; * ок. 1400; † 9 март 1484 в Кьолн) е граф на Нойенар (1425 – 1465) и Лимбург ан дер Лене, господар на Алпен-Бедбург. Той е чрез наследство наследствен фогт на Кьолн (1425 – 1484) и граф на Лимбург (1442 – 1484) и кралски дворцов съдия.

Той е син на граф Гумпрехт I фон Нойенар († 1425) и съпругата му Филипа фон Лоон-Хайнсберг († ок. 1430), дъщеря на граф Готфрид III граф на Лоон, господар на Хайнсберг († 1395) и Филипа фон Юлих († 1390), дъщеря на херцог Вилхелм I фон Юлих († 1361).

След смъртта на баща му (1425) Гумпрехт II наследява Алпен, Рьозберг, Гарздорф и наследствения фогтай Кьолн.[1][2]

Гумпрехт II фон Нойенар се жени пр. 3 април 1422 г./на 5 май 1425 г. за графиня Маргарета фон Лимбург († 1479), дъщеря на граф Вилхелм I фон Лимбург-Бройч († 1457/1459) и Маргарета (Метце) фон Райфершайд († сл. 1451).

През 1435 г. Гумпрехт II фон Нойенар наследява със съпругата си Маргарета половината от господството Бедбург и 1442 г. графството Лимбург. След смъртта на тъста му през февруари 1459 г. те наследяват Хакенбройх и остатъка от Бедбург.

Той умира на 9 март 1484 г. и е погребан в църквата „Св. Мария“ в Кьолн.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Гумпрехт II фон Нойенар и Маргарета фон Лимбург имат девет деца:[3][4]

  • Якоба/Якобея фон Нойенар (* ок. 1430; † 23 февруари 1492), като вдовица абатиса (геген-абатиса) на манастир Херфорд (1476 – 1479), омъжена пр. 24 юни 1450 г. за граф Конрад V фон Ритберг († 31 октомври 1472)
  • Фридрих фон Нойенар-Алпен (* 1438 или 1439; † 22 юни 1468 в битката при Вахтендонк, Клеве), граф на Нойенар, господар на Родесберг, Алпен, женен на 25 септември 1461 г. за Ева фон Линеп († сл. 1483)
  • Елизабет фон Нойенар († 1484), омъжена между 1 януари и 23 април 1471 г. за Фридрих I фон Зомбрефе-Керпен († 1485/1488/1489)
  • Мехтилд фон Нойенар († 26 май 1465), омъжена на 16 януари 1464 г. за граф Ото IV фон Валдек-Ландау (* 1440/1441; † 14 октомври 1495)
  • Филипина фон Нойенар (* ок. 1445; † 27 юни 1494, погребана в Райфершайд), господарка на Хакенбройч, омъжена 1464/пр. 27 декември 1466/октомври 1467 г. (с разрешение от папата, заради кръвното им родство 3 град) за граф Йохан VII фон Залм-Райфершайд (* ок. 1440; † между 23 юни и 15 ноември/26 декември 1479)
  • Вилхелм I фон Нойенар (* ок. 1447; † 12 май 1497), граф на Нойенар и Лимбург, господар на Бедбур-Гарздорф, женен I. на 7 февруари 1485 г. за Валбурга фон Мандершайд-Шлайден (* 1468), ? II. на 29 септември 1461? г. за Йохана фон Хорн († 1479)
  • Йохан фон Нойенар († 1466), каноник в Св. Гереон в Кьолн
  • Дитрих фон Нойенар († 1471), домхер в Кьолн и Майнц
  • Маргарета († 10 юни 1478), манастирска дама в манастир Вайер, и след неговото разрушаване 1474 г. в Св. Цецилия в Кьолн

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108.
  • Angela Kulenkampff: Zur Ausstattung der Grablege der Grafen von Neuenahr im ehemaligen Zisterzienserinnenkloster Mariengarten in Köln zwischen 1459 und 1530 – zugleich ein Beitrag zum Werk des Meisters der Heiligen Sippe. In: Ulrich Schneider: Festschrift für Gerhard Bott. Anthes, Darmstadt 1987, S. 29 – 52
  • Angela Kulenkampff: Die Grafen und Herren von Neuenahr 1276 – 1521. Ein Beitrag zur verfassungsgeschichtlichen Stellung der Grafen und Herren im späten Mittelalter. In: Zeitschrift für historische Forschung 24 (1997), S. 161 – 178 (Pdf; 788 kB, Monumenta Germaniae Historica)
  • Klaus Militzer: Die Protokolle des Kölner Domkapitels, Bd. I Regesten 1454 – 1511. (Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde 77). Droste, Düsseldorf 2009, S. 160f und 666
  • Heike Hawicks: Die Vögte zu Köln bzw. Grafen von Neuenahr, Herren zu Alpen. In: dies.: Xanten im späten Mittelalter. Stift und Stadt im Spannungsfeld zwischen Köln und Kleve. (Rheinisches Archiv 150). Böhlau, Köln / Weimar / Wien 2007, S. 345 (Google-Books; eingeschränkte Vorschau)
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1955
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 102.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 140., Tafel 141.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Urkunde vom 14. November 1452; Historisches Archiv der Stadt Köln (Bestand 3 Haupturkundenarchiv – Nachträge, U 1/96 u. ö.).
  2. Wilhelm Ritz: Wie kam die Abtei Dalheim unter Jülichsche Landeshoheit? und die Herrlichkeit Helpenstein oder die Dörfer Arsbeck und Rötgen an Jülich? In: Allgemeines Archiv für die Geschichtskunde des Preußischen Staates 6 (1831), S. 89 – 92, bes. S. 90 (Google-Books)
  3. Gumprecht II. v.Neuenahr Graf v.Limburg, ww-person.com
  4. Gumprecht II, Graf von Neuenahr & Limburg an der Lenne, Herr zu Alpen & Bedburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]