Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен
граф на Лимбург
Роден
1465 г.
Починал
1505 г. (40 г.)
Герб
Семейство
БащаФридрих фон Нойенар-Алпен
ДецаГумпрехт II фон Нойенар-Алпен

Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен (на немски: Gumprecht I (III, V) von Neuenahr-Alpen; * 1465; † 5 април 1504) е граф на Нойенар (1468 – 1504), господар на Алпен, Линеп (в Ратинген), наследствен фогт на Кьолн (1484 – 1504) и граф на Лимбург (1484 – 1504). Между 1486 и 1500 г. участва редовно като член делегацията на Курфюрство Кьолн на дворцовите и имперските събрания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Фридрих фон Нойенар-Алпен († 23 юни 1468, убит при Вахтендонк) и съпругата му Ева фон Линеп († сл. 1483), дъщеря на Дитрих фон Линеп-Хелпенщайн († 1445/46) и Елизабет фон Сайн-Витгенщайн († сл. 1440). Внук е на граф Гумпрехт II фон Нойенар († 1484), наследствен фогт на Кьолн, граф на Лимбург, и Маргарета фон Лимбург († 1479). Брат е на Дитрих II († 1505), през 1481 г. дом-каноник в Кьолн, Елизабет († 1505), омъжена на 20 юни 1492 г. за Йохан фон Лимбург-Бройч († 1511), и (вероятно) Маргарета († 1538), 1504 приорин (майстерин) на Августинския манастир „Св. Барбарае Гартен“ в Райнхаузен. Майка му Ева фон Линеп като вдовица, и синовете ѝ Гобрехт (Гумпрехт) и Дитерих продават на манастира 1480 г. земя в Алпен.[1]

През 1477 г. Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен е катедрален каноник в Кьолн. След смъртта на баща му през 1468 г. той наследява Алпен, след смъртта на майка му ок. 1483 г. Хелпенщайн и дворец Линеп, а след смъртта на дядо му Гумпрехт II фон Нойенар през 1484 г. получава също (кондоминиум) части от Графство Лимбург и наследствения фогтай в Кьолн. Той се отказва през 1484 г. от канониката в Кьолн, който получава на 1 юли 1484 г. Ерих II фон Саксония-Лауенбург (1472 – 1522), по-късният епископ на Хилдесхайм и Мюнстер.

Архиепископ Херман IV фон Хесен († 1508) преписва през 1485 г. на граф Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен 300 гулдена годишно от митата в Бон и 110 гулдена, 1 марка, 8 шилинга от митото в Линц ам Рейн.[2]

През януари и фервруари 1486 г. Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен и чичо му Вилхелм I фон Нойенар са в свитата на Кьолнския архиепископ в изборния ден във Франкфурт на Майн.[3] След короноването на Максимилиан I за римско-немски крал в Аахен Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен става рицар през април 1486 г.[4]

През 1487 г. Гумпрехт I получава Алпен от кьолнския архиепископ Херман IV фон Хесен и е в неговата свита на имперското събрание на император Фридрих III в Нюрнберг.[5] През 1489 г. той участва в имперското събрание във Франкфурт на Майн.[6] Император Фридрих III дава през 1489 г. задачата на архиепископ Херман IV да води процес против Дитрих фон Бронкхорст-Батенбург заради опита му да вземе за себе си господството Алпен.[7]

През 1495 г. той е знаменосец и участник на делегацията от Курфюрство Кьолн на имперското събрание във Вормс.[8] Конфликтът между архиепископ Херман IV и Дитрих фон Бронкхорст-Батенбург съдът решава за Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен.[9] Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен участва в имперското събрание в Линдау 1496/97 г. за архиепископ Херман IV.[10]

През 1499 г. канцлайят на крал Максимилиан I съобщава, че му се дава графството Лимбург, което е дадено през 1442 г. на дядо му Гумпрехт I фон Нойенар.[11] Заради графството Лимбург Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен има конфликт със своя зет Йохан фон Лимбург-Бройч,[12] който е разрешен едва 1505 г. след смъртта му.[13] През 1500 г. участва в имперското събрание в Аугсбург.[14][15]

Граф Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен умира на Разпети петък 1504 г.[16] След смъртта му опекуни на малолетните му деца са домдехант Филип фон Даун-Оберщайн (1463 – 1515), който през 1508 г. става архиепископ на Кьолн, и граф Филип II фон Валдек (1453 – 1524),[17] по-късно и братовчед му Вилхелм II фон Нойенар († 1552).[18] Те се грижат и за вдовицата Амалия фон Вертхайм.[19]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гумпрехт I фон Нойенар-Алпен се жени 1490 г. (ок. 1502 г.) за графиня Амалия фон Вертхайм (* ок. 1450; † сл. 1532), дъщеря на граф Вилхелм I фон Вертхайм (1421 – 1482), бургграф на Милтенберг, и графиня Агнес фон Изенбург-Бюдинген (1448 – 1497). Те имат двама сина:[20][21]

  • Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен (* 1503; † между 17 юни 1552 и 21 юни 1556), граф на Нойенар-Лимбург, господар на Алпен, Хелпенщайн, Линеп, женен I. на 14 февруари 1528 г. за Анна фон Бронкхорст († 1 октомври 1529), II. на 19 март 1536 г. за графиня Кордула фон Холщайн-Шауенбург (* ок. 1516; † между 1 януари и 20 ноември 1542), дъщеря на граф Йобст I фон Холщайн-Шаумбург, III. на 20 ноември 1542 г. за графиня Амьона фон Даун († сл. 1560), дъщеря на Вирих V фон Даун-Фалкенщайн
  • Фридрих граф фон Нойенар (* 27 септември 1504; † 1527/26 февруари 1528, Унгария), домхер в „Св. Гереон“ в Кьолн 1508 г., 1515 г. каноник на Кьолнската катедрала и на „Св. Гереон“, записва се да следва в стария университет в Кьолн (Universitas Studii Coloniensis), 1526 до 1527 г. „адиункт“ на имперския камерен съд в Шпайер.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108.
  • Angela Kulenkampff: Zur Ausstattung der Grablege der Grafen von Neuenahr im ehemaligen Zisterzienserinnenkloster Mariengarten in Köln zwischen 1459 und 1530 – zugleich ein Beitrag zum Werk des Meisters der Heiligen Sippe. In: Ulrich Schneider: Festschrift für Gerhard Bott. Anthes, Darmstadt 1987, S. 29 – 52
  • Angela Kulenkampff: Die Grafen und Herren von Neuenahr 1276 – 1521. Ein Beitrag zur verfassungsgeschichtlichen Stellung der Grafen und Herren im späten Mittelalter. In: Zeitschrift für historische Forschung 24 (1997), S. 161 – 178 (Pdf; 788 kB, Monumenta Germaniae Historica)
  • Klaus Militzer (Bearb.): Die Protokolle des Kölner Domkapitels, Bd. I Regesten 1454 – 1511. (Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde 77). Droste, Düsseldorf 2009, S. 87, 89f und 598
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141., Vol. XVI, Tafel 153.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 102.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Urkunde vom 28. Juli 1480 u. a.; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Rheinberg, St. Barbaragarten, Rep. u. Hs. Nr. 1).
  2. ↑ Urkunde vom 1. Januar 1484 (= 1485); Günter Aders (Bearb.): Urkunden und Akten der Neuenahrer Herrschaften und Besitzungen Alpen, Bedburg, Hackenbroich, Helpenstein, Linnep, Wevelinghoven und Wülfrath sowie der Erbvogtei Köln. (Inventare nichtstaatlicher Archive 21). Landschaftsverband Rheinland, Köln 1977 (PDF des Landschaftsverbandes Rheinland), S. 213 (Nr. 752).
  3. ↑ Johannes Janssen (Bearb.): Frankfurts Reichscorrespondenz, Bd. II/1. Herder, Freiburg im Breisgau 1872, S. 421 (Google-Books).
  4. ↑ Gerrit J. Schenk: Zeremoniell und Politik. Herrschereinzüge im spätmittelalterlichen Reich. (Forschungen zur Kaiser-und Papstgeschichte des Mittelalters 21). Böhlau, Köln / Weimar / Wien 2003, S. 483.
  5. ↑ Johann Jakob Fugger: Spiegel der Ehren Des Hochlöblichsten Keyserlichen Erzhauses OESTERREICH, Bd. V. Michael und Johann Friderich Endtern, o. O. [Nürnberg] 1668, S. 964 (Google-Books).
  6. ↑ Christoph Lehmann: Chronica Der Freyen Reichs-Stadt Speier. Oehrling, Frankfurt am Main 1711, S. 931 (Google-Books).
  7. ↑ Akt Neuenar, Graf zu und Dietrich von Battenberg contra Bischof zu Köln, Klage, 1489; Österreichisches Staatsarchiv (Haus-, Hof-und Staatsarchiv, Reichshofrat Judicialia Antiquissima 2 – 110).
  8. ↑ Heinrich Christian von Senckenberg: Sammlung von Ungedruckt-und raren Schriften, Zu Erläuterung Des Staats-des gemeinen bürgerlichen und Kirchen-Rechts, Bd. I. Johann Friedrich Fleischer, Frankfurt am Main 1745, S. 101 und 139f (Google-Books).
  9. ↑ Regest vom 9. Juli 1495; Günter Aders (Bearb.): Urkunden und Akten der Neuenahrer Herrschaften und Besitzungen Alpen, Bedburg, Hackenbroich, Helpenstein, Linnep, Wevelinghoven und Wülfrath sowie der Erbvogtei Köln. (Inventare nichtstaatlicher Archive 21). Landschaftsverband Rheinland, Köln 1977, Nr. 821, S. 229.
  10. ↑ Johann Christian Lünig: Das Teutsche Reichs-Archiv, Bd. II. Friedrich Lanckisch, Leipzig 1713, S. 187 (Google-Books).
  11. ↑ Regest einer Urkunde vom 7. November 1499, ausgestellt in Aschaffenburg, im Haus-, Hof-und Staatsarchiv Wien (rrb X/2, fol. 596) (Digitalisat bei Regesta Imperii Online).
  12. ↑ Urkunde vom 28. Februar 1504; Stadtarchiv Mülheim an der Ruhr (Bestand 1010 Herrschaft Broich / Amt Broich-Styrum, Urkunde 281).
  13. ↑ Gerhard E. Sollbach: Die Grafschaft Limburg. In: Ralf Blank, Stephanie Marra, Gerhard E. Sollbach: Hagen. Geschichte einer Großstadt und ihrer Region, Klartext-Verlag, Essen, 2008, S. 127 – 164, bes. S. 154.
  14. ↑ Aller des Heiligen Römischen Reichs gehaltener Reichßtäge und Abschiedt, Bd. I. Franz Behem, Mainz 1566, S. lxix (mit Druckfehler): „Simprecht von Newnar“ (Google-Books).
  15. ↑ Des heyligen Römischen Reichs Ordenungen. Sebastian Wagner, Worms 1536, Blätter LVIII und LIX (2-mal, als „Simbrecht“ und „Gumbrecht“) (Google-Books).
  16. ↑ Klaus Militzer (Bearb.): Quellen zur Geschichte der Kölner Laienbruderschaften vom 12. Jahrhundert bis 1562/63, Bd. I. (Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde 71/1). Droste, Düsseldorf 1997, S. 629: „jllustris Gumpertus comes de Nuwena, anno 1504, jpso die Parascevis obijt“.
  17. ↑ Urkunden vom 2. April und 15. September 1505; vgl. Christian von Stramberg: Das Rheinufer von Coblenz bis Bonn. (Denkwürdiger und nützlicher rheinischer Antiquarius III/9). R. F. Hergt, Koblenz 1862, S. 555f.
  18. ↑ Urkunde vom 6. August 1516; Historisches Archiv der Stadt Köln (Bestand 1 Haupturkundenarchiv, U 2/15901).
  19. ↑ Urkunde vom 25. März 1532; Staatsarchiv Wertheim (Bestand F-US 7 Grafschaft Wertheim mit Herrschaft Breuberg; Urkunde Nr. 53; R-US Rosenbergisches Archiv, US 1532 März 25 und 1532 Juni 20).
  20. ↑ Gumprecht III. v.Neuenahr Graf v.Limburg, ww-person.com
  21. ↑ Gumprecht III, Herr zu Alpen, Helpenstein, & Linnep, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гумпрехт_I_фон_Нойенар-Алпен&oldid=11248749“.