Направо към съдържанието

Гундеперга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гундеперга
кралица на лангобардите
Рафаел Сандлер, Несправедливо обвинената Гундеберга гледа през прозореца на затвора към смъртта на Ариоалд от Божието възмездие. медна гравюра от книгата „Бавария Санкта“ (1618 г.)
Родена
ок. 601
Починала
сл. 653
Управление
Период625/626 – 652
НаследяваТеодолинда
Наследниксъпругата на Ариперт I
Други титлирегентка на Лангобардското кралство
Семейство
РодБаварска династия по рождение
Каупу и Ародинги по брак
БащаАгилулф
МайкаТеодолинда
Братя/сестриАдалоалд
СъпругРотари
Ариоалд
ДецаРодоалд

Гундеперга или Гундеберга (Gundeperga, Gundeberga; * ок. 601 в Монца, Лангобардско кралство, + сл. 653) e чрез брак кралица на лангобардите (625 или 626 – 652), регентка на доведения ѝ син Родоалд (652 – ).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Теодолинда ( * ок. 570; † 627/628) и на втория ѝ съпруг, лангобардския крал Агилулф ( † 616). По майчина линия е внучка на Гарибалд I, 1-ви херцог на баварците, и на Валдерада.[1][2][3][4][5][6][7] Има един брат:

  • Адалоалд (* 602; † сл. 628), крал на лангобардите.

Има и една полусестра от първия брак на баща си.

Тъй като дядо ѝ по майчина линия е херцогът на Бавария, в генеалогичните трудове тя се счита за представителка на Баварската династия на владетелите на Лангобардското кралство – един от клоновете на Агилолфингите.[8][9][10]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Тя прекарва детството си между Милано и Монца – много обичан от майка ѝ Теодолинда град.[11] Отгледана от майка си, Гундеберга, подобно на нея, става пламенна изповедница на ортодоксалното християнство[3][12]. Съвременникът й, франкският летописец Фредегар, я описва като жена с красива външност, мила към всички, изпълнена с християнско благочестие, щедра в даването на милостиня и за това уважавана от всички.[13]

Брак с Ариоалд

[редактиране | редактиране на кода]

Тя се омъжва за Ариоалд, херцог на Торино, впоследствие владетел на Лангобардското кралство[14][15][16], който ръководи арианската опозиция срещу прокатолическата и проримската политика на нейния брат, крал Адалоалд.

Възможно е бракът им да се е състоял не по-късно от 615 или 616 г.,[3] но има и мнение, че Ариоалд се е оженил за Гундеберга, след като е получил кралската титла.[7] Единственият сигурен факт е, че Ариоалд е успял да запази властта над лангобардите до голяма степен благодарение на близките си семейни връзки с предшествениците си на трона[3][7].

Въпреки това, почти веднага след като получава кралската титла, Ариоалд затваря Гундеберга в манастир в Ломело в продължение на три години. Според Фредегар, Гундеберга веднъж привлича вниманието на свитата си към красотата на придворен на име Адалулф. След като научава за това, той безуспешно се опитва да убеди кралицата да извърши прелюбодеяние. Когато Гундеберга презрително отхвърля ухажванията му, той я обвинява, че възнамерява да постави на трона херцог Тасо от Фриули.[17] Ариоалд вярва на клеветата и нарежда кралицата да бъде поставена под стража. Тасо скоро е убит от равенския екзарх Исаак, подкупен от краля на лангобардите. Предполага се, че през 628 г. в Павия пристига пратеничество от франкския крал Хлотар II, далечен роднина на Гундеберга. Освен всичко друго, посланиците питат за причината за затварянето на кралицата. След като я научава, един от тях, Ансоалд, предлага да извърши „Божия съд“ над кралицата, с което Ариоалд се съгласява. По време на традиционния съдебен дуел за подобно дело защитникът на интересите на Гундеберга на име Питон, нает от братовчедите на кралицата Ариперт и Гундоперт, убива Адалулф. Това доказва пълната невинност на Гундеберга. Тя е незабавно оправдана и върната в кралския двор.[3][14][2][7]

Оттогава нататък Гундеберга живее постоянно в Павия, превръщайки се в първата от лангобардските кралици, която никога не напуска този град.[10]

Брак с Ротари

[редактиране | редактиране на кода]

Крал Ариоалд умира през 636 г., след като пада от коня си. Най-вероятният кандидат за вакантния трон е херцога на Бреша Ротари. Според Фредегар, Гундеберга вика херцога при себе си и заявява, че ще стане крал само след като се ожени за нея, а херцогът на Бреша няма друг избор, освен да изгони законната си съпруга и да се ожени за нея. Колко достоверна е тази история, не е известно. Вероятно избирането на Ротари на трона не е лична инициатива на Гундеберга, а резултат от компромис между различни групи от лангобардската аристокрация. Възможно е инициатор на брака с Гундеберга да е самият Ротари, който иска да легитимира придобиването на кралската титла сред поддръжниците на православието чрез брак. Методът за предаване на властта чрез брак с вдовицата на предшественика е широко разпространен сред древните германи, включително лангобардите.[1][7][10][12][18][19]

Този съпруг на Гундеберга обаче я затворя в един от дворците в Павия и я държи там пет години. През това време кралицата води живот, подобен на този на монахините, а кралят прекарва време с наложници.[1][2][19] Медиевистите предполагат, че причината за враждата между съпрузите са били религиозните им вярвания: Ротари бил пламенен привърженик на Арианството, а Гундеберга изповядвала отродоксалното християнство.[20][21] Едва след намесата на посланика на крал Хлодвиг II, Обедон, който по своя инициатива започва да заплашва с война срещу лангобардите за неуважение към тяхната кралица, която е роднина на владетелите на франките, Гундеберга е върната в двора през 641 или 642 г., като получава обратно цялото й конфискувано имущество.[1][5][19][18]

Известно е, че Гундеберга, по време на управлението на Ротари, основава църквата „Свети Йоан Кръстител) (Сан Джовани) в Павия, като я дарява с богата утвар и украса. Кралицата е спомената и като благодетелка на абатството на свети Колумбан в Бобио.[1][3]

Последни години и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

В своята „История на лanгобардите“ Павел Дякон пише, че след смъртта на Ротари през 652 г., Гундеберга става съпруга на новия крал Родоалд. Отново обвинена в прелюбодеяние от недоброжелатели, тя е оправдана чрез съдебен дуел, в който нейният слуга Карл защитава интересите й. Информацията за брака на Гундеберга и Родоалд обаче най-вероятно е ненадеждна и съпругата на краля може да е била друга жена със същото име.[1][2][19][22][23][24] Няма единомислие сред историците относно връзката между Гундеберга и Родоалд. Някои смятат, че Родоалд е син на Ротари от първия му брак, а според други майка му е Гундеберга. Предполага се, че дъщерята на Гундеберга и Ротари може да е била Роделинда, съпругата на лангобардския крал Перктарит.[9] Най-вероятно обаче родителите на Роделинда са били други представители на висшата аристокрация на Лангобардското кралство.[7][10]

Предполага се, че при смъртта на баща си крал Родоалд вероятно е непълнолетен и Гундеберга всъщност управлява Лангобардското кралство от негово име. Вдовицата на Ротари обаче не успява да задържи властта в ръцете си и през 653 г. тронът преминава към братовчед ѝ Ариперт I.[9][10][25]

Няма достоверна информация за последвалата съдба на Гундеберга. Датата на смъртта ѝ е неизвестна. Възможно е да е била погребана в Павия, в църквата „Свети Йоан Кръстител“, основана от нея.[19][25]

Съвременните историци високо ценят личността на кралица Гундеберга, смятайки я за една от най-забележителните жени сред лангобардите. Те отбелязват, че през 620-те - 640-те години тя е била една от най-ревностните изповеднички на ортодоксалното християнство в Лангобардското кралство, твърдо защитавайки вярата си от посегателствата на поддръжниците на арианството. Гундеберга може да се счита и за една от най-забележителните държавници сред жените на своето време, тъй като е изиграла важна роля в избирането на Ротари на трона, а след смъртта му вероятно е била регентка по време на управлението на крал Родоалд.[9]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се два пъти:

∞ 1. за Ариоалд († 636), херцог на Торино, крал на лангобардите (626-636), от когото няма деца

∞ 2. за Ротари (* 606; † 652), херцог на Бреша, крал на лангобардите (636-652), от когото има един син:

  • Родоалд (* ок. 636; † 653, убит), крал на лангобардите (652-653)

Източници за Гундеперга

[редактиране | редактиране на кода]

Гундеберга е известна от няколко ранносредновековни исторически източника, включително „Хрониката на Фредегар“, „Origo Gentis Langobardorum“, „Житието на Свети Колумбан от Бобио“, „История на лангобардите“ от Павел Дякон и „Историята на франките“ от Аймоан от Фльори.[26][1][2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Martindale J. R. Gundoberga // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. — P. 565
  2. ↑ а б в г д Italy, Emperors & Kings (англ.). Foundation for Medieval Genealogy
  3. ↑ а б в г д е Bertolini O. Arioaldo // Dizionario Biografico degli Italian. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 1962, Vol.4
  4. ↑ Bertolini O. Agilulfo // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 1960. — Vol. 1
  5. ↑ а б Martindale J. R. Adaloaldus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. — P. 11—12
  6. ↑ Martindale J. R. Agilulfus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. с. 37—39
  7. ↑ а б в г д е Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009, с. 47-51
  8. ↑ Hoffman J. Theodelinde // Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon. — Band XVIII. — ISBN 978-3-88309-086-3.
  9. ↑ а б в г Stoffella M. Rodoaldo // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 2016. — Vol. 88
  10. ↑ а б в г д Аlberto di Magnani. Le regine longobarde a Pavia. Alle radici della regalità femminile nell’Alto Medioevo // Studi sull’Oriente Cristiano. 2012, с. 79—91
  11. ↑ Teodolinda: La longobarda. Jaca Book. ISBN 9788816800366.
  12. ↑ а б Gundebèrga regina dei Longobardi // Treccani. Посетен на 2019-01-03. (на италиански)
  13. ↑ Фредегар. Хроника (книга IV, глава 51).
  14. ↑ а б Martindale J. R. Gundoberga // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641
  15. ↑ Alberto di Magnani. Le regine longobarde a Pavia. Alle radici della regalità femminile nell’Alto Medioevo // Studi sull’Oriente Cristiano. — 2012, с. 79—91
  16. ↑ Martindale J. R. Arioaldus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641., с. 116—117
  17. ↑ Фредегар греши, като го смята за херцог на Тоскана.
  18. ↑ а б Martindale J. R. Rothari // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). —  [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (b): A.D. 527–641. — P. 1096
  19. ↑ а б в г д Azzara C. Rotari // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 2017. — Vol. 88
  20. ↑ Шмидт Г. А. Комментарии к «Хроникам Фредегара» // Хроники Фредегара. — Евразия, 2015. — С. 385
  21. ↑ Hartmann L. M. Geschichte Italiens im Mittelalter. — Leipzig: Wigand, 1900, с. 239-240
  22. ↑ Hartmann L. M. Geschichte Italiens im Mittelalter. — Leipzig: Wigand, 1900, s. 274
  23. ↑ Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009., с. 48 и 188
  24. ↑ Hodgkin Th. Italy and her Invaders. — Oxford: Clarendon Press, 1895. — Vol. VI, с. 241
  25. ↑ а б Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009, с. 215
  26. ↑ Фредегар. Хроника (книга IV, главы 34, 50—51 и 70—71); Происхождение народа лангобардов (глава 6); Иона из Боббио. Житие Колумбана (книга II, глава 24); Павел Диакон. История лангобардов (книга IV, главы 41 и 47); Аймоин из Флёри. История франков (книга IV, глава 10)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гундеберга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гундеперга&oldid=12674357“.