Гунтер фон Бамберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гунтер фон Бамберг (на немски: Gunther von Bamberg, † 23 юли 1065 вероятно в Секешфехервар или Шопрон в Унгария) е канцлер на император Хайнрих III, от 1057 до 1065 г. епископ на Бамберг и значима политическа личност по неговото време.

Гунтер учи в катедралното училище в Бамберг и остава като каконик в катедралата на Бамберг. Той е доверено лице на архиепископ на Кьолн Анно II, най-могъщият църковен княз по това време. Чрез него той влиза в контакт с Хайнрих III, който през 1054 г. го прави канцлер на Имперска Италия. През 1057 г. той е епископ на Бамберг и може да контролира пресичането на Алпите.

След смъртта на Хайнрих III края на 1056 г. отношенията му с Агнес Поатиенска се влошават. През 1059 г. Гунтер свиква синод, който да оскори славянската мисия. Той помага за писането на средногерманската поезия. Поръчва написването на легендата за Етцел и Амалунг.

Гунтер умира от тежка болест на 23 юли 1065 г. в Секешфехервар по време на връщането му от Йерусалим. Връщащи се поклонници го закарват покрит с неговата византийска копринена кърпа в Бамберг, където му построяват паметник. Кърпата му се намира в музея на диоцеза Бамберг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]