Густав Адолф фон Гьотцен
| Густав Адолф фон Гьотцен Gustav Adolf von Götzen | |
| германски изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 декември 1910 г.
|
| Националност |  Германия |
| Учил в | Парижки университет Хумболтов университет на Берлин Килски университет |
| Награди | медал „Карл Ритер“ (1895) |
| Густав Адолф фон Гьотцен в Общомедия | |
Густав Адолф фон Гьотцен (на немски: Gustav Adolf von Götzen) е германски изследовател на Африка, губернатор на Германска Източна Африка в периода 1901 – 1906.
Ранни години (1866 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 май 1866 година в семейния замък Шарфенек, тогава в Кралство Прусия (днес в Клодзко, Полша). Между 1884 и 1887 Гьотцен учи право в университетите в Париж, Берлин и Кил. През 1887 се присъединява към армията и е зачислен във 2-ри Улански полк с чин лейтенант.
През 1890 – 1891 извършва първото си пътуване до Африка, като участва в ловна експедиция в подножието на Килиманджаро, която го вдъхновява за по-нататъшните му сериозни експедиции.
През 1892 г., след като става офицер във военната академия, пътува до Мала Азия с майор Валтер фон Диест.
Експедиционна дейност (1893 – 1894)[редактиране | редактиране на кода]
През 1885 Германия предприема усилена експанзия в Източна Африка, която довежда до провеждането на множество военни, завоевателни експедиции във вътрешността на континента, и в резултат на които успява да завладее и колонизира т.нар. Германска Източна Африка. Една от тези експедиции е и тази на Густав Адолф фон Гьотцен.
На 21 декември 1893 от Пангани (в Североизточна Танзания) се отправя на запад във вътрешността на Африка. На 2 май 1894 достига до река Кагера и открива лявата съставяща я река Няварунгу. По този начин Гьотцен става вторият европеец след Оскар Бауман, който стъпва в днешната територия на държавата Руанда. Пресича вододела Нил-Конго, открива езерото Киву и изследва северната му част и планината Вирунга на север от него. Изследва пет от осемте вулкана в планината и се изкачва на вулкана Нирагонго (3470 м). Спуска се по реките Лова (десен приток на Луалаба), Луалаба и Конго и на 29 ноември 1894 достига до Атлантическия океан, като по този начин извършва пресичане на Екваториална Африка от изток на запад. През януари 1895 се завръща в Германия.
Губернатор на Германска Източна Африка (1895 – 1906)[редактиране | редактиране на кода]
Между 1896 и 1898 Гьотцен е военен аташе на Германия в САЩ и наблюдава и отразява военната кампания на САЩ в Куба. След това работи в Генералния щаб на армията в Берлин и през 1900 е повишен в капитанско звание.
През март 1901 Гьотцен е назначен за губернатор на Германска Източна Африка и остава на този пост до 1906. По време на неговото управление през 1905 избухва въстание на местните племена, което е потушено с особена голяма жестокост. По неофициални данни се смята, че са убити около 300 хил. африканци, а германската страна загубва 15 европейци и 389 африкански войници. През 1906 Гьотцен подава оставка от поста губернатор поради влошено здраве.
Последни години (1906 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]
След връщането си от Африка Гьотцен продължава да участва активно в провеждането на германската колониална политика като работи в Министерството на колониалната политика. През 1908 е пруски посланик в Хамбург.
Умира на 2 декември 1910 година в Хамбург на 44-годишна възраст.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Durh Afrika von Ost nach West, Berlin, 1899.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustav Adolf von Götzen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |