Густав Адолф фон Гьотцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Густав Адолф фон Гьотцен
Gustav Adolf von Götzen
германски изследовател
Gustav Adolf von Götzen.jpg
Роден
Починал
2 декември 1910 г. (44 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Образование Парижки университет,
Берлински университет,
Килски университет

Густав Адолф фон Гьотцен (на немски: Gustav Adolf von Götzen) е германски изследовател на Африка, губернатор на Германска Източна Африка в периода 1901 – 1906.

Ранни години (1866 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 май 1866 година в семейния замък Шарфенек, тогава в Кралство Прусия (днес в Клодзко, Полша). Между 1884 и 1887 Гьотцен учи право в университетите в Париж, Берлин и Кил. През 1887 се присъединява към армията и е зачислен във 2-ри Улански полк с чин лейтенант.

През 1890 – 1891 извършва първото си пътуване до Африка, като участва в ловна експедиция в подножието на Килиманджаро, която го вдъхновява за по-нататъшните му сериозни експедиции.

През 1892 г., след като става офицер във военната академия, пътува до Мала Азия с майор Валтер фон Диест.

Експедиционна дейност (1893 – 1894)[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 Германия предприема усилена експанзия в Източна Африка, която довежда до провеждането на множество военни, завоевателни експедиции във вътрешността на континента, и в резултат на които успява да завладее и колонизира т.н. Германска Източна Африка. Една от тези експедиции е и тази на Густав Адолф фон Гьотцен.

На 21 декември 1893 от ПанганиСевероизточна Танзания) се отправя на запад във вътрешността на Африка. На 2 май 1894 достига до река Кагера и открива лявата съставяща я река Няварунгу. По този начин Гьотцен става вторият европеец след Оскар Бауман, който стъпва в днешната територия на държавата Руанда. Пресича вододела Нил-Конго, открива езерото Киву и изследва северната му част и планината Вирунга на север от него. Изследва пет от осемте вулкана в планината и се изкачва на вулкана Нирагонго (3470 м). Спуска се по реките Лова (десен приток на Луалаба), Луалаба и Конго и на 29 ноември 1894 достига до Атлантическия океан, като по този начин извършва пресичане на Екваториална Африка от изток на запад. През януари 1895 се завръща в Германия.

Губернатор на Германска Източна Африка (1895 – 1906)[редактиране | редактиране на кода]

Между 1896 и 1898 Гьотцен е военен аташе на Германия в САЩ и наблюдава и отразява военната кампания на САЩ в Куба. След това работи в Генералния щаб на армията в Берлин и през 1900 е повишен в капитанско звание.

През март 1901 Гьотцен е назначен за губернатор на Германска Източна Африка и остава на този пост до 1906. По време на неговото управление през 1905 избухва въстание на местните племена, което е потушено с особена голяма жестокост. По неофициални данни се смята, че са убити около 300 хил. африканци, а германската страна загубва 15 европейци и 389 африкански войници. През 1906 Гьотцен подава оставка от поста губернатор поради влошено здраве.

Последни години (1906 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

След връщането си от Африка Гьотцен продължава да участва активно в провеждането на германската колониална политика като работи в Министерството на колониалната политика. През 1908 е пруски посланик в Хамбург.

Умира на 2 декември 1910 година в Хамбург на 44-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Durh Afrika von Ost nach West, Berlin, 1899.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 361 – 362. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Adolf von Götzen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.