Густав Адолф фон Гьотцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Адолф фон Гьотцен
Gustav Adolf von Götzen
германски изследовател
Gustav Adolf von Götzen.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Образование Парижки университет,
Берлински университет,
Килски университет

Густав Адолф фон Гьотцен (на немски: Gustav Adolf von Götzen) е германски изследовател на Африка, губернатор на Германска Източна Африка в периода 1901 – 1906.

Ранни години (1866 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 май 1866 година в семейния замък Шарфенек, тогава в Кралство Прусия (днес в Клодзко, Полша). Между 1884 и 1887 Гьотцен учи право в университетите в Париж, Берлин и Кил. През 1887 се присъединява към армията и е зачислен във 2-ри Улански полк с чин лейтенант.

През 1890 – 1891 извършва първото си пътуване до Африка, като участва в ловна експедиция в подножието на Килиманджаро, която го вдъхновява за по-нататъшните му сериозни експедиции.

През 1892 г., след като става офицер във военната академия, пътува до Мала Азия с майор Валтер фон Диест.

Експедиционна дейност (1893 – 1894)[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 Германия предприема усилена експанзия в Източна Африка, която довежда до провеждането на множество военни, завоевателни експедиции във вътрешността на континента, и в резултат на които успява да завладее и колонизира т.н. Германска Източна Африка. Една от тези експедиции е и тази на Густав Адолф фон Гьотцен.

На 21 декември 1893 от ПанганиСевероизточна Танзания) се отправя на запад във вътрешността на Африка. На 2 май 1894 достига до река Кагера и открива лявата съставяща я река Няварунгу. По този начин Гьотцен става вторият европеец след Оскар Бауман, който стъпва в днешната територия на държавата Руанда. Пресича вододела Нил-Конго, открива езерото Киву и изследва северната му част и планината Вирунга на север от него. Изследва пет от осемте вулкана в планината и се изкачва на вулкана Нирагонго (3470 м). Спуска се по реките Лова (десен приток на Луалаба), Луалаба и Конго и на 29 ноември 1894 достига до Атлантическия океан, като по този начин извършва пресичане на Екваториална Африка от изток на запад. През януари 1895 се завръща в Германия.

Губернатор на Германска Източна Африка (1895 – 1906)[редактиране | редактиране на кода]

Между 1896 и 1898 Гьотцен е военен аташе на Германия в САЩ и наблюдава и отразява военната кампания на САЩ в Куба. След това работи в Генералния щаб на армията в Берлин и през 1900 е повишен в капитанско звание.

През март 1901 Гьотцен е назначен за губернатор на Германска Източна Африка и остава на този пост до 1906. По време на неговото управление през 1905 избухва въстание на местните племена, което е потушено с особена голяма жестокост. По неофициални данни се смята, че са убити около 300 хил. африканци, а германската страна загубва 15 европейци и 389 африкански войници. През 1906 Гьотцен подава оставка от поста губернатор поради влошено здраве.

Последни години (1906 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

След връщането си от Африка Гьотцен продължава да участва активно в провеждането на германската колониална политика като работи в Министерството на колониалната политика. През 1908 е пруски посланик в Хамбург.

Умира на 2 декември 1910 година в Хамбург на 44-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Durh Afrika von Ost nach West, Berlin, 1899.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 361 – 362. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Adolf von Götzen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.