Густав Раде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Густав Раде
Gustav Ferdinand Richard Radde
германски изследовател

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област биология, зоология, ботаника
Густав Раде в Общомедия

Густав Фердинанд Рихард Раде (на немски: Gustav Ferdinand Richard Radde, на руски: Густав Иванович Радде) е германски зоолог и ботаник, изследовател на Сибир и Кавказ, работил дълги години в Русия.

Произход и ранни години (1831 – 1855)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 ноември 1831 година в Данциг, Прусия, в семейството на учител. Не завършва университет, а от сравнително ранна възраст започва работа като аптекар.

През 1852 г. заминава за Крим (тогава вече в Руската империя) като помощник на ботаника Христиан Стевен, след което пътува в Южна Русия с Йохан Фридрих фон Брант и Карл Ернст фон Баер.

Изследователска дейност (1855 – 1901)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция в Източен Сибир[редактиране | редактиране на кода]

От 1855 до 1860 г. Раде е ботаник и зоолог в експедиция в Източен Сибир, водена от астронома Лудвиг Шварц. През 1855 г. с лодка извършва кръгово изследване на езерото Байкал, като изучава животинския и растителния му свят. Открива ендемити, които не се срещат другаде, освен в езерото. През 1856 г. провежда изследвания и в Задбайкалието по маршрута Верхнеудинск – Чита – Нерчинск – река Аргун – връх Сохондо и през януари 1857 г. се завръща в Иркутск.

През 1857 – 1858 г. извършва ново пътешествие, като от Чита се спуска по реките Шилка и Амур до устието на река Усури. На 13 април 1859 г. от Иркутск през река Иркут се отправя към планината Източни Саяни. Изкачва се на най-високия връх на планината Мунку Сардък (3491 m), където открива първия ледник в планината. Изследва изворната област на реките Енисей, Иркут и Ока и през езерото Хубсугул на 28 ноември същата година се завръща в Иркутск. Установява големия наклон и труднодостъпните северни и източни склонове на планината, покрити с гъсти иглолистни гори, и полегатите и леснодостъпни южни склонове, постепенно спускащи се към езерото Хубсугул.

Изследвания в Задкавказието и Каспийско море[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 г. придружава зоолога Карл Ернст фон Баер в Южна Русия. Установява се в Тифлис през 1863 г. и през следващите 40 години прави естественоисторически, етнографски, археоложки и исторически изследвания в Задкавказието и басейна на Каспийско море. Написва няколко съчинения за разпространението на растенията и орнитофауната в Кавказ. През 1886 г. провежда експедиция в Задкаспийския край и северната част на на областта Хорасан в Иран.

Последни години (1901 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

От 1901 г. Раде работи над двутомния труд „Museum caucasicum“, съдържащ подробно описание на всички колекции на Кавказкия природонаучен музей по зоология, ботаника, геология и археология, историята на създаването и обработката на всяка колекция и характеристика на растителните формации в Кавказ.

Основава Кавказкия природонаучен музей и Публичната библиотека в Тбилиси. От създаването му до смъртта си Раде е директор на музея. В края на живота си пътува с членове на руското императорско семейство в Индия, Япония и Северна Африка, назначен е на почетни държавни длъжности.

Умира на 16 март 1903 година в Тифлис на 71-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят селище Раде (48°36′ с. ш. 130°36′ и. д. / 48.6° с. ш. 130.6° и. д.) в Еврейската автономна област на Русия и няколко вида растения и животни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969, стр. 357 – 358, 390.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 72, 195, 228.