Густав Херлинг-Груджински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Густав Херлинг-Груджински
Gustaw Herling-Grudziński
полски писател
Gustaw Herling-Grudzinski 3.jpg
Густав Херлинг–Груджински – фотография от НКВД (Гродно, 1940 г.)
Роден
Gecel Herling
Починал
Погребан Неапол, Италия

Националност  Полша
Образование Варшавски университет
Професия писател, журналист
Награди Орден на Белия орел
Литература
Жанрове проза
Известни творби
  • „Inny świat“
  • „Książę Niezłomny“
  • „Upiory rewolucji“
  • „Dziennik pisany nocą“
Награди Орден на Белия орел Орден „Virtuti Militari“
Семейство
Съпруга Кристина Стояновска, Лидия Кроче
Густав Херлинг-Груджински в Общомедия

Густав Херлинг-Груджински (на полски: Gustaw Herling-Grudziński) е полски писател, есеист, литературен критик, журналист, войник, затворник в лагерите на Гулаг. Арестуван от НКВД след агресията на Съветския съюз срещу Полша при опит да премине немско-съветската демаркационна линия. Преди войната е симпатизант на Полската социалистическа партия, а след войната се изявява като критик на комунистическата диктатура в Полша и в цяла Централна и Източна Европа. През целия период на комунистическия режим в Полша остава в изгнание като полски политически емигрант. Кавалер е на Ордена на Белия орел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 20 май 1919 г. в Келце, в полонизирано, но изповядващо юдаизма еврейско семейство, като Гецел (Густав) Херлинг (Груджински), син на Дорота (Добриша) от семейство Бричковски и Якуб (Йосек) Херлинг (Груджински)[1].

През 1919 г. родителите му живеят в Келце, но прекарват много време в близкото Скшелчице, където се намира голямо стопанство – тяхна собственост. Бащата записва раждането на четвъртото си дете (след Еугения, Маурици, наричан Морек и Луция, наричана Сара) едва на 17 юли 1919 г. в регистрите в Далешице[2].

През 1921 г. стопанството в Скшелчице е продадено и до избухването на войната семейството живее в Келце – майката заедно с децата в Сухедньов, където Якуб Херлинг-Груджински купува голяма мелница и къща. В по-късните си години писателят си спомня Сухедьов със сантимент, в творбата си „Друг свят“ например.

В Келце Густав Херлинг-Груджински учи в училище „Миколай Рей“ (днес Първа гимназия „Стефан Жеромски“ в Келце).

Въпреки волята на баща си (който го убеждава да учи в Главно училище по селско стопанство) в продължение на две години следва полска филология във Варшавския университет и пише за списанията „Атенеум“, „Пьон“, „Нови Вираз“ и редактира седмичника „Орка на Угоже“.

На 15 октомври 1939 г. заедно със свои колеги основава Полска народна акция за независимост (ПЛАН) – една от първите полски конспиративни организации. В продължение на два месеца той е ръководител на организацията. Заминава за Лвов, където временно се ползва от протекциите на Мария Домбровска и Юлиуш Клайнер, след което отива в Гродно, където си намира работа в един куклен театър[3]. През март 1940 г. прави опит да премине в Литва. Оказва се обаче, че хората които е наел да му помогнат за преминаването, са вербувани от НКВД и той бива арестуван веднага след като напуска града. Затворен е в тамошния затвор, където бързо е осъден на 5 години пребиваване в лагер, след което, преминавайки през затворите във Витебск, Ленинград и Вологда, попада в лагера в Ерцево. На 20 януари 1942 г., след драматична гладна стачка, е освободен по силата на действащия от почти половин година договор Шикорски-Майски. По-късно в книгата си „Друг свят“ публикува потресаващи описания на лагерната действителност. На 12 март край Луговое успява да се присъедини към армията на ген. Андерс. Участва в битката край Монте Касино, за което е награден с орден Virtuti Militari[4].

Майката на Херлиг-Груджински умира от тиф през 1932 г. и е погребана в еврейското гробище в Бодзентин, баща му умира 1943 г., брат му Маурици и сестра му оцеляват през Втората световна война и остават в Полша. Маурици Херлинг-Груджински (адвокат, след войната съдия във Върховния съд на Полската народна република) по време на войната е активист в „Жегота“ (участието си в организацията разкрива едва през 1976) и спасява около 500 евреи[5]. Сестра му Луция е съпруга на полковник Мариан Утник (един от попечителите на Фондация за национална отбрана, обвиняем в процеса Татар-Утник-Новицки).

След войната, през 1945 г., става политически емигрант. Заедно със съпругата си Кристина (с моминска фамилия Стояновска) се премества от Италия в Лондон, където работи като публицист в лондонския седмичник „Вядомошчи“. Съавтор и редактор на месечното издание на „Култура“, член на Литературния институт.

В средата на 1946 г., в Италия, става член на Полската социалистическа партия[6]. Публикува материали в партийните списания „Роботник Полски“ и „Швятло“. През 1948 г. е избран за заместник-член на Централния комитет на Полската социалистическа партия във Великобритания, а на втория конгрес на емиграционната Полска социалистическа партия, проведен в Ленс през 1952 г. е избран в състава на Централния партиен съд. Напуска Полската социалистическа партия през 1960 г., когато в резултат на спорове между социалистите емигранти от партията е отстранен Адам Чолкош[7].

През 1952 г. съпругата му Кристина се самоубива.

По-късно той сътрудничи на „Комитета за защита на работниците“ (на полски: Komitet Obrony Robotników) и на „Полското споразумение за независимост“ (на полски: Polskie Porozumienie Niepodległościowe). В III Полска Република е активист в партията „Рух Сту“ (на полски: Ruch Stu)[8].

В периода 1952 – 1955 г. работи за радио Свободна Европа в Мюнхен. През 1955 г. се установява за постоянно в Неапол, където се жени за Лидия – дъщеря на Бенедето Кроче. Подписва писмото на полските писатели в изгнание, солидаризиращи се с протестиращите против промените в конституцията на Полската народна република (Писмо 59). Умира на 4 юли 2000 г. от мозъчен кръвоизлив. Погребан е в неаполитанското гробище Поджо Реале. Член е на Сдружението на полските писатели.

През 1990 става лауреат на литературната награда на полския ПЕН клуб „Ян Парандовски“, а през 2000 г. в Краков е отличен с титлата доктор хонорис кауза на Ягелонския университет.

С постановление на президента на Република Полша Александер Квашневски от 5 юни 1998 г. е отличен с Орден на Белия орел като признание за изключителните му заслуги за Република Полша[9].

В Полската народна република информацията, свързана с Густав Херлинг-Груджински е подлагана на цензура. Името му се намира в специален списък на лицата, на които е напълно забранено да публикуват. Забележките на цензорите относно Груджински отбелязва Томаш Стшижевски, който в книгата си, посветена на цензурата в Полската народна република, публикува информационна бележка № 9 от 1975 г. на Главно учреждение за контрол на пресата, публикациите и спектаклите. Директивите на цензурите относно авторите, забранени за публикуване, съдържат неговото име и гласят: „(...) по отношение на изброените по-долу писатели, учени и публицисти, пребиваващи в емиграция (повечето от които са сътрудници на вражески издателства и на средства за антиполска пропаганда) трябва да се приеме принципа за безусловно елиминиране на техните имена, както и на бележки за тяхното творчество, освен критични такива, в пресата, радиото и телевизията, както и в непериодични издания с ненаучен характер (художествена литература, публицистика, есеистика)“. Творчеството на Густав Херлинг-Груджински се популяризира в Полша едва след 1989 г.

В негова памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. е създаден документален филм за Густав Херлинг-Груджински със заглавие „Размисли за добродетелите“ (на полски език „Rozważania o cnotach“). Филмът е реализиран от Александра Чарнецка и Марчин Баран със сътрудничеството на Юзеф Опалски и е излъчен в 10 епизода по програма TVP2 през 1999 г.

През 2009 г. в Ерцево е открит паметник на писателя.

С Решение на Сейма На Република Полша от 20 юли 2018 г. 2019 година е обявена за година на Густав Херлинг-Груджински[10].

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945 „Живи и мъртви“ (на полски: Żywi i umarli) (Рим) – дебютна книга; (Издателство FIS, Люблин 1990 – първо издание в Полша)
  • 1951 „Друг свят“ (на полски „Inny świat“) (Лондон, полско издание 1953 г., книгата е издадена на български език през 2001 г., издателство А6, София)
  • 1960 „Крилете на олтара“ (на полски „Skrzydła ołtarza“ (Instytut Literacki, Париж)
  • 1963 „Второ пришествие и други разкази и скици“ (на полски „Drugie Przyjście oraz inne opowiadania i szkice“) (Instytut Literacki, Париж)
  • 1969 „Призраци на революцията“ (на полски „Upiory rewolucji“) (Париж)
  • 1973 „Дневник писан нощем 1971 – 1972“ (на полски „Dziennik pisany nocą 1971 – 1972“) (Париж)
  • 1980 „Дневник писан нощем 1973 – 1979“ (на полски „Dziennik pisany nocą 1973 – 1979“) (Париж)
  • 1983 „Пътуване до Бирма“ (на полски „Podróż do Burmy“) (Лондон)
  • 1984 „Дневник писан нощем 1980 – 1983“ (на полски „Dziennik pisany nocą 1980 – 1983“) (Париж)
  • 1986 „Пръстенът“ (на полски „Pierścień“) (Неапол)
  • 1988 „Кулата и други разкази“ (на полски „Wieża i inne opowiadania“) (Издателство „W drodze“, Познан)
  • 1989 „Дневник писан нощем 1984 – 1988“ (Варшава)
  • 1993 „Дневник писан нощем 1989 – 1992“ (Варшава)
  • 1995 „Венециански портрет. Три разказа“ (на полски „Portret wenecki. Trzy opowiadania“) (Люблин)
  • 1997 „Дон Илдебрандо: разкази“ (на полски „Don Ildebrando: opowiadania“) (Варшава)
  • 1997 „Горещият дъх на пустинята“ (на полски „Gorący oddech pustyni“) (Варшава) – финалист за присъждане на литературната награда Нике 1998
  • 1999 „Бялата нощ на любовта“ (на полски „Biała noc miłości“) (Варшава)
  • 2000 „Надницата на клисаря“ (на полски „Podzwonne dla dzwonnika“) (Варшава)
  • 2000 Най-краткият пътеводител из самия себе си“ (на полски „Najkrótszy przewodnik po sobie samym“ (Краков)
  • 2005 Гробищен пътешественик (на полски „Wędrowiec cmentarny“ (Варшава)
  • 2007 Библейската възраст и смъртта (на полски „Wiek biblijny i śmierć“ (Краков)

Много от книгите на автора са преведени на френски от Thérèse Douchy и са публикувани във Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gustaw Herling-Grudziński – wątek żydowski, Zdzisław Kudelski, „Rzeczpospolita“, 5 lipca 2003.
  2. Złodziei pamięci nazywał po imieniu, Krzysztof Masłoń, „Rzeczpospolita“, 23 – 24 maja 2009.
  3. ustaw Herling-Grudziński, Najkrótszy przewodnik po sobie samym, Włodzimierz Bolecki (oprac.), Kraków: Wyd. Literackie, 2000, s. 36 – 37, ISBN 83-08-03039-4, OCLC 189531187.
  4. Według tego źródła kanonier Gustaw Herling-Grudziński, ur. 20 maja 1919 w Skrzeleszycach zmarł 10 marca 1944 (?) w 103 Brytyjskim Szpitalu Wojskowym. Wykaz poległych i zmarłych żołnierzy Polskich Sił Zbrojnych na obczyźnie w latach 1939 – 1945.[неработеща препратка] Londyn: Instytut Historyczny im. Gen. Sikorskiego, 1952, s. 190.
  5. Władysław Bartoszewski. In memorian. „Dzieje Najnowsze“. R. XXXI, s. 274, 1999. ISSN 0419 – 8824.
  6. Anna Siwik: Polska Partia Socjalistyczna na emigracji w latach 1945 – 1956. Kraków: Wydawnictwo Naukowe „Księgarnia Akademicka“, 1998, s. 185.
  7. Anna Siwik: Polskie uchodźstwo polityczne. Socjaliści na emigracji w latach 1956 – 1990. Kraków: Oficyna Wydawnicza Abrys, 2002, s. 38.
  8. Cezary Łazarewicz: Wskrzeszenie Czesława. polityka.pl, 10 października 2010.
  9. Kawalerowie i statuty Orderu Orła Białego 1705 – 2008, 2008, s. 321.
  10. M.P. z 2018 r. poz. 728.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustaw Herling-Grudziński“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература