Густав Холст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Холст
HolstStatue.jpg
Информация
Роден
Густав Теодор фон Холст
Починал
25 май 1934 г. (59 г.)
Стил класическа музика
Професии композитор, музикален преподавател
Инструменти цигулка, пиано, тромбон
Уебсайт www.GustavHolst.info
Страница в IMDb
Густав Холст в Общомедия

Густав Холст (Gustav Holst, 21 септември 1874 - 25 май 1934) е английски композитор от немски произход и музикален преподавател в продължение на над 20 години.

Холст е най-известен със своята оркестрална сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъ и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрални сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.

Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905 г., както и музикален директор на Морли колидж през 1907 г.; заема те зи 2 поста до пенсионирането си.

Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентка Имоген Холст, която пише биография за своя баща през 1938 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Holst“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.