Густав Шваб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Шваб
германски теолог

Роден
Починал
4 ноември 1850 г. (58 г.)
Философия
Регион Западна философия
Интереси Теология
Густав Шваб в Общомедия

Густав Шваб (на немски: Gustav Benjamin Schwab, * 19 юни 1792 в Щутгарт, † 4 ноември 1850 в Щутгарт) е немски теолог и свещеник, гимназиален класически професор и писател от Швабия.

Автор е на произведението за древната митология на немски език «Саги на класическата древност» (Sagen des klassischen Altertums, 1838–1840).

Густав Шваб е син на тайния дворцов съветник в Кралство Вюртемберг, професор по логика, философ и теолог Йохан Христоф Шваб (* 10 декември 1743, † 15 април 1821) и съпругата му Фридерике, дъщеря на знатен търговец от Щутгарт. От 1809 г. следва като стипендиант в Тюбинген първо 2 години „Филология“ и „Философия“, по-късно „Теология“.

През декември 1817 г. става професор по стари езици на висшата гимназия в Щутгарт. След няколко месеца се жени за София Гмелин, дъщеря на професора по право Фридрих фон Гмелин (1784–1847). От 1825 г. той е 20 години журналист на издателството Брокхауз, Лайпциг по литература, помага на млади автори. През 1837 г. е свещеник в село Гомаринген на Швабски Алб. Там пише за гръцко-римските саги за боговете Sagen des klassischen Altertums в 3 тома, предназначено за деца и младежи.

Той събира големите епоси от антиката от 1838 до 1840 г. от оригиналните текстове, превежда ги на немски и ги преразказва.

През 1847 г. е награден със званието почетен доктор по теология на университета в Тюбинген. Умира от неправилно лекарско лекуване в Щутгарт на 4 ноември 1850 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Felix Jacob Dalp, Johann Jakob Hottinger (Vorwort) und Gustav Schwab (Herausgeber), Die Schweiz in ihren Ritterburgen und Bergschlössern 3 Bände, 1828.
  • Gedichte. Cotta, Stuttgart/Tübingen 1828–1829
  • Wanderungen durch Schwaben, 1837 – zuerst erschienen als Bd. 2 der Reihe Das malerische und romantische Deutschland. Der Autor versteht unter Schwaben den ganzen Südwesten Deutschlands.
  • Buch der schönsten Geschichten und Sagen für Alt und Jung wieder erzählt. S. G. Liesching, Stuttgart 1836–1837
  • Die schönsten Sagen des klassischen Alterthums. Nach seinen Dichtern und Erzählern. S. G. Liesching, Stuttgart 1838–1840
    • Bd. 1. S. G. Liesching, Stuttgart 1838. Online)
    • Bd. 2. S. G. Liesching, Stuttgart 1839. (Online)
    • Bd. 3. S. G. Liesching, Stuttgart 1840. (Online)
  • Schillers Leben in drei Büchern. S. G. Liesching, Stuttgart 1840 Digitalisat
  • Die deutschen Volksbücher, hrsg. v. Franz Schauwecker. Verlag Ernst Steiniger Berlin, 1938
  • Die schönsten Sagen des klassischen Altertums, neu bearbeitet von Josef Guggenmos, C. Bertelsmann Verlag, Gütersloh 1954
  • Die schönsten Sagen des klassischen Altertums, neu bearbeitet von Josef Guggenmos, Teil 1 in: Die schönsten Sagen des klassischen Altertums, Ravensburger, 2006, Teil 2 in: Die Helden von Troja, Ravensburger, 2008
  • Sagen des klassischen Altertums, Anaconda, Köln, 2011, ISBN 978-3-86647-687-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottlob Wassermann: Gustav Schwab, der edle Barde Schwabenlands. Gerechte Bedenken über seinen schnellen Tod, welcher durch eine verfehlte medizinärztliche Behandlung mittelst Aderlass herbeigeführt worden ist. Hydriaterisch beleuchtet und bewiesen. Huber und Compagnie, St. Gallen und Bern 1851 (Digitalisat)
  • Karl Klüpfel: Gustav Schwab. Sein Leben und Wirken. F. A. Brockhaus, Leipzig 1858 Digitalisat
  • Hermann Fischer: Schwab, Gustav. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 33, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 153–155.
  • Nikolaus Gatter: Schwab, Gustav. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 772 f. (Digitalisat).
  • Armin Gebhardt: Schwäbischer Dichterkreis. Uhland, Kerner, Schwab, Hauff, Mörike. Tectum, Marburg 2004. ISBN 3-8288-8687-6
  • Marek Hałub: Das literarische Werk Gustav Schwabs. Wydawn. Uniw. Wrocławskiego, Wrocław 1993 (= Acta Universitatis Wratislaviensis; 1467; Germanica Wratislaviensia; 101). ISBN 83-229-0845-8
  • Werner Schulze: Gustav Schwab als Balladendichter. Mayer und Müller, Berlin 1914 (= Palaestra; 126).
  • Gustav Stock: Gustav Schwabs Stellung in der zeitgenössischen Literatur. Eichhorn, Frankfurt am Main 1916.
  • Kurt Oesterle: Der Mythos läßt sich nicht zähmen. Zum 150. Todestag von Gustav Schwab am 4. November 2000, PDF, www.kurt-oesterle.de.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]