Густав II Адолф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав II Адолф
крал на Швеция
Gustav II of Sweden.jpg
Лични данни
Роден
Починал
6 ноември 1632 (37 години)
Погребан в църква Ридархолм на остров Ридархолмен
Предшественик Карл IX
Наследник Кристина
Подпис Gustav II Adolf autograph.png
Семейство
Баща Карл IX
Брак Мария Елеонора фон Бранденбург
Потомци Кристина
Герб Coat of arms of Gustavus Adolphus, King of Sweden.png
Густав II Адолф в Общомедия

Густав II Адолф (на шведски език: Gustav Adolf den store, латински език: Gustavus Adolphus Magnus), наричан Густав Адолф Велики и Лъвът на Севера е крал на Швеция от 1611 г. Син и наследник на Карл IX.

Отличното образование на Густав, държавническият талант и ранното участие в държавните дела, изиграват голям роля за успеха му като шведски крал. С помощта на канцлера си Аксел Уксеншерна осигурява вътрешна стабилност, дава привилегии на аристокрацията и прекратява Калмарската война с Дания през 1613 г. Това му позволява да започне успешна война с Русия, която е принудена да му отстъпи Ингерманланд (1617 г.).

Густав не взема участие в началото на т. нар. Тридесетгодишна война. През 1621 г. той възобновява войната между шведския и полския клон на династията Ваза. Първостепенната му цел е да завладее територии в Полша, които да укрепят шведската хегемония в Прибалтика, до завоюването на полска Ливония и да намали заплахата от католика Сигизмунд III, крал на Полша, за протестантска Швеция.

Участие в Тридесетгодишната война[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на крал Густав II Адолф от Якоб Елбфас, около 1630 г.

Успехите на свещения римски император Фердинанд II карат Густав да влезе в войната на страната на протестантските германски принцове. През 1624 г. той обещава помощ на Кристиан IV Датски в защитата на Щралзунд. През 1627 г. с помощта на френския пръв министър — кардинал дьо Ришельо, Густав II сключва мир с Полша в Алтрмарк, придобивайки големи територии в Ливония и няколко балтийски пристанища. Таен договор на Густав с Франция му гарантира субсидии, ако той нахлуе в Германия.

Шведският крал нахлува в Померания с 13 000 армия през 1630 г. Скоро силите му наброяват 40 000 души. Нашествието на Густав в Мекленбург се проваля, след като местното население отказва да се присъедини в армията му срещу имперския пълководец Валенщайн, който е новият владетел на Мекленбург. В началото на 1631 г. шведско-френският съюз е подписан в Барвалд. Победените Бранденбург, Саксония и Магдебург приемат условията на краля за съюз с Швеция.

През септември 1631 г. Густав разгромява имперския генерал фон Тили при Брайтенфелд, близо до Лайпциг и това е първата голяма протестантска победа във войната. Шведите потеглят на запад и по Коледа е превзет Майнц. Саксонска армия нахлува в Бохемия. Възобновявайки кампанията в началото на 1632 г. Густав се оттегля на изток, победен през април на пътя за Лех от фон Тили. Шведите влизат в Бавария. Валенщайн, възстановен като имперски генерал, организира армията и принуждава Густав да се върне към Нюрнберг.

Валенщайн разполага армията си наблизо и двата лагера стоят един срещу друг два месеца, без да водят решително сражение. Накрая Густав напада лагера на Валенщайн, но неуспешно и се оттегля към Вюрцбург, оставяйки силен гарнизон в Нюрнберг. Валенщайн превзема незащитената Саксония и принуждава Густав да потегли на север. Двете армии се срещат при Лютцен на 16 ноември. Шведите разгромяват противника, но Густав е убит по време на сражението. Уксенщиерна продължава политиката на краля при царуването на дъщеря му Кристина. В началото Юхан Банер, а след това Ленарт Торстенсон наследяват краля на бойното поле.

Густав II Васа е погребан в църквата Riddarholm на остров Ридархолмен. [1]

Военно дело[редактиране | редактиране на кода]

Докато повечето държави разчитат на наемни войници, Густав Адолф изгражда постоянна национална армия, която се отличава с висок морал и изключителна дисциплина. Дълбоко религиозен, кралят иска неговите войници да се държат като праведни християни. Всяко изнасилване, мъчение или плячкосване се наказва в шведската армия със смърт. Успехите на Густав се дължат на дисциплината, малките и подвижни модули, превъзходството на огнестрелните му оръжия и личната му харизма. Въпреки че е заинтересован от вътрешния просперитет на държавата, голяма част от успехите на шведската промишленост, фискалните и административни реформи се дължат на държавния канцлер Уксеншерна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Geo. Швеция. Март 2015. ISSN 977131324104603