Гучо Гучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гучо Гучи
Guccio Gucci
италиански бизнесмен и стилист, основател на Гучи
Guccio Gucci c.1940.JPG
Роден
Гучо Джованбатиста Джачинто Дарио Мария Гучи
Починал
2 януари 1953 г. (71 г.)

Националност Италия
Семейство
РодГучи
БащаГабриело Гучи
МайкаЕлена Сантини
СъпругаАида Калвели
ДецаГрималда Гучи
Енцо Гучи
Алдо Гучи
Васко Гучи
Родолфо Гучи
Уго Калвели Гучи

Уебсайтwww.gucci.com
Гучо Гучи в Общомедия

Гучо Джованбатиста Джачинто Дарио Мария Гучи (на италиански: Guccio Giovanbattista Giacinto Dario Maria Gucci; 26 март 1881, Флоренция, Кралство Италия2 януари 1953, Милано, Италия) е италиански предприемач и моден дизайнер, основател на модната компания „Гучи“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Флоренция през 1881 г. като син на Габриело, занаятчия от Сан Миниато[1] и Елена Сантини от Ластра а Синя. През 1898 г., на 17-годишна възраст, емигрира в чужбина в търсене на късмет, също и поради провала на работилницата за сламени шапки на баща му. Мести се първо в Париж, а след това в Лондон, където е нает като портиер в престижния хотел Savoy. Работейки в тясно сътрудничество с лукса и богатството, той е очарован от елегантния багаж и чанти HJ Cave & Sons на богатите гости. Така започва да се развива силен вкус към качеството и стила.

След четири години решава да се върне във Флоренция, където започва да продава куфари, ръкавици и кожени изделия.[2] Жени се за Аида Калвели (1879 - 1955), родом от Флоренция, от която има пет деца: Грималда (1903 - 1989), Енцо, починал на 9 години (1904 - 1913), Алдо (1905 - 1990), Васко (1907 - 1974) и Родолфо (1912 - 1983). Уго Калвели Гучи (1899 - 1973), полубрат на петимата, е роден от връзка на Аида Калвели преди брака ѝ с Гучо, който го осиновява.

През 1921 г. Гучо открива първия си магазин на ул. Виня Нуова 7: Azienda Individuale Guccio Gucci – малък магазин, в който продава кожени куфари, но също така и пътнически артикули и сарашки стоки за езда. Той в следващите десетилетия се превръща в добре известната компания Гучи – флорентинска марка, превърнала се в един от символите на италианската висша мода в света.[3][4]

Магазин „Гучи“ на ул. Монте Наполеоне в Милано

Предприемачът веднага започва да има голям успех, който довежда най-добрите занаятчии от онова време да работят за неговата компания.[5] През 1938 г. Гучи основава друг офис в Рим и скоро индивидуалният му бизнес се превръща в семеен бизнес, когато децата му се присъединяват към него. През 1951 г. отваря още един магазин в Милано.

Гучо Гучи умира внезапно през 1953 г. Погребан е в семейния параклис на Гробище „Софиано“ на Почитаемото архибратство на състраданието на Флоренция.[6]

Тогава синовете му Родолфо Гучи и Алдо продължават семейния бизнес.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Landes. Dynasties: Fortune and Misfortune in the World's Great Family Businesses. // Посетен на 2022-8-3.
  2. Il fondatore Guccio Gucci,. // Посетен на 2019-5-25.
  3. World of Gucci. History-1920. // Архивиран от оригинала на 2012-4-13.
  4. Gino Moliterno, Encyclopedia of Contemporary Italian Culture, Routledge, London, 2002, p. 37. // Посетен на 2022-8-3.
  5. History of Guccio Gucci. // Архивиран от оригинала на 2018-10-10.
  6. Soffiano. Luogo della memoria e degli affetti. Edizioni ETS. Pisa. с. 42-43.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Guccio Gucci“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​