Гъбавци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гъбавци
Габавци
— село —
41.1403° с. ш. 20.7678° и. д.
Гъбавци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина900 m
Населениеизселено души (1903)
Гъбавци в Общомедия

Гъбавци (изписване до 1945 година: Гѫбавци; на македонска литературна норма: Габавци) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гъбавци е било разположено северозападно от Охрид, в Гъбавския рид на пътя към Струга, в землището на село Долно Лакочерей. Местността продължава да се нарича Гъбавци.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1974 – 1975 година при постройката на новия път Скопие – Кичево – Охрид край Гъбавци са открити късноантични и средновековни находки.[2]

В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Гъбавци (Gabavtzi) е посочено като село с 6 домакинства и 23 жители българи, а Долно Гъбавци (Dolno gabavtzi) – с 5 домакинства и 21 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гѫбавци е населявано от 30 жители, всички българи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Гъбавци е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 4 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на Гъбавци (Gabavtzi) е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 32 българи екзархисти.[6]

Селото запустява след Илинденско-Преображенското въстание.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Гъбавци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гъбавци
  • Александър Камчев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 135 - 136.
  2. Општина Охрид. Археологија Архив на оригинала от 2010-12-28 в Wayback Machine..
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.