Направо към съдържанието

Гълъб Донев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гълъб Донев
български политик
29 април 2026 г.
Роден

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Русенски университет
Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“
35. средно училище „Добри Войников“
Политика
ПартияБКП (? – 1990)
ПБ (от 2026 г.)
министър на труда и социалната политика
27 януари – 4 май 2017
12 май – 13 декември 2021
заместник министър-председател
12 май – 13 декември 2021
8 май 2026 –
57-и министър-председател на България
2 август 2022 – 6 юни 2023[1]
министър на финансите
8 май 2026 –
Семейство
Деца1
Гълъб Донев в Общомедия

Гълъб Донев е български политик, министър-председател в стотното и сто и първото правителство на България (2 август 2022 – 6 юни 2023[1]). От 8 май 2026 г. е заместник министър-председател на България и министър на финансите в правителството на Румен Радев.

Детство и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 февруари 1967 г. в София.[2] Завършва 35-а руска политехническа гимназия „Михаил Иванович Калинин“ в родния си град. След това завършва политически профил във Висшето военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия през 1990 г. Впоследствие завършва магистратура по финанси в УНСС, а след това и задочно право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира бизнес и мениджмънт в УНСС.

Професионална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От края на 90-те години е служител в Министерство на труда и социалната политика.[3] В периода 2001 – 2004 г. вече е директор на дирекция „Условия на труд и управление при кризи“ към същото министерство, а в периода 2005–06 г. изпълнява длъжността главен секретар на министерството. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на НОИ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж. На следващата година е назначен за заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.[4]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. След това е заместник-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.

От 27 януари до 4 май 2017 г. е служебен министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Огнян Герджиков. От 12 май до 13 декември 2021 г. е служебен министър на труда и социалната политика и заместник министър-председател в първото (12 май – 16 септември 2021 г.) и второто (16 септември – 13 декември 2021 г.) служебно правителство на Стефан Янев. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване за период от два месеца, а от 30 март 2022 г. е преназначен на длъжността секретар по демография и социални политики.[5][6] От 2 август 2022 г. до 6 юни 2023 г.[1] е служебен министър-председател на Република България.

Зорница Русинова министър на труда и социалната политика (27 януари 2017 4 май 2017) Бисер Петков
Деница Сачева министър на труда и социалната политика (12 май 2021 13 декември 2021) Георги Гьоков