Гъмзово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гъмзово
Рождество Богородично, Гъмзово.jpg
Общи данни
Население 659 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,98 km²
Надм. височина 140 m
Пощ. код 3785
Тел. код 09319
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 18304
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Милчо Въков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Гъмзово
Любослав Ангелов
(СДС)
Гъмзово в Общомедия

Гъ̀мзово е село в Северозападна България. Намира се в община Брегово, област Видин. До 14.08.1934 г. името на селото е Гънзово.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Гъмзово, област Видин, изглед от местността „Ливадски кладенец“

Село Гъмзово се намира в северозападна България, област Видин, община Брегово и е разположено в Дунавската хълмиста равнина с надморска височина между 110 – 200 метра. Отстои по средата на второкласния път 12 Видин – Брегово – Неготин. Намира се на 17 км от Видин, на 23 км от Дунав мост 2, 12 км от Брегово и 13 км от ГКПП „Брегово“. Съседни селища, с които няма директен път са Тияновци, Калина – малки села на около 1.5 км от Гъмзово, както и Ново село – 6 км, и Винарово на 3 км.

Селото е разположено на площ 1 461 дка; общата площ на землището е 23 150 дка; ниви -17 508 дка и 1 121 – гори.

Броят на населението през 1934 година е 2 447, а след последното преброяване през 2001 г. – 1045 жители.

Релефът на селото е хълмисто – равнинен, слабо пресечен от протичащи реки, ерозийни процеси и антропогенна дейност.

Поминъкът на населението е предимно земеделие, както в миналото, така и сега. Растениевъдството, зеленчукопроизводството са водещи, но също така добре е застъпено животновъдството.

Инфраструктурата е добре развита. Тя се оформя от: целодневна детска градина; читалище с богата културна дейност и запазени традиции в певческото и танцово самодейно народно изкуство; добре развита търговска мрежа и спортен комплекс.

Населеното място е сравнително добре благоустроено и водоснабдено.

История[редактиране | редактиране на кода]

За древната и средновековна история на село Гъмзово не се намират много запазени материали, но според тези, които съществуват селото се споменава и е засвидетелствувано писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г.Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете.

Преданията от поколение на поколение свидетелствуват, че населението на с.Гъмзово по време на османското владичество упорито се е борело за своето оцеляване, за което опожарявано 3 пъти – 1876, 1877.

Общоприето е мнението, че наименованието на селото – Гъмзово – произлиза от сорта грозде „Гъмза“, който е бил широко разпространен в района на населеното място.

Интересно и приемливо тълкуване на произхода на името дава Маргарита Николова – етнограф във Видинския музей /1989 г./. Според нея, местността, в която е разположено селото има интересна форма – чаша с дълга вдлъбната дръжка. Дръжката представлява една теснина – дол, който започва от баира на селото и се спуска по полето, надолу към „чашата“, това е руслото на река Видровец. Върху околовръстните склонове / “ стените на чашата” / и дъното ѝ са разположени къщите на селото.

Тази форма на местността е отразена в тюркската дума „гъмза“, която има паралел в якутския език – хасма ; уйгуския език – „гъмза“; алтайския език – “ канза”; китайския език – „гънузи“ – всички със значение –“лула за пушене”.

При избухването на Балканската война един човек от Гънзово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Гъмзово е до шосето Видин – Брегово. По разположение забутано в едно дере, в което има единствен воден източник голяма чешма. И то в миналото било съставено от две махали, българска и влашка. Те били работници при турски чифликчия. След 1862 г., когато татарите напускат южна Русия – Тобрук в селото се заселват 50 – 60 татарски семейства. Занимавали се със земеделие и лозарство. В техния район се намирали и Новоселските лозя, през турско време. Повечето лозя им били от сорта бяло грозде, което е възпято в народната песен. Сегашната „гъмза“ /стара гижа/ била редкост, затова наименованието на село Гъмзово, че било произлезло от лозовия сорт, изглежда невярно. През 1876 г. при бягството в Сърбия селото било опожарено от турците. Същата участ го сполетяла и през 1877 г. когато татарите напускат селото и се прибират в крепостта – Видин. Турския чифлик съществувал през 1759 г. До след освобождението махалите са налице, всяка със своя говор и обичаи. В по-късно време числеността на махалата с български говор постепенно намалява, поради изселване в Ново село, докато към 1912 г. тя е била асимилирана от махалата с влашки говор, с един остатък от 3 – 4 домакинства.

През турско време до около освобождението ни, в землището на Гъмзово са били лозята на Новоселяните, в местността „Голя“. През 1900 г. селото е имало 1781 жители. В неговото землище се намира височината к. 236 м., където е инсталиран сега ретранслатор за телевизионно препредаване. През 1926 г. селото има 2,354 жители, с 400 домакинства и орна площ 16,000 дка./85/

Националният регистър за населените места дава следната информация за Гъмзово (18304) през последните 133 години:

Пълно наименование Период на валидност
с. Гънзово 03.03.1878 – 14.08.1934
с. Гъмзово 14.08.1934 – 28.09.1949
с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видинска околия, Видински окр. 28.09.1949 – 06.01.1951
с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видинска околия, Врачански окр. 06.01.1951 – 16.12.1958
с. Гъмзово, общ. Ново село, Видинска околия, Врачански окр. 16.12.1958 – 23.01.1959
с. Гъмзово, общ. Ново село, Видински окр. 23.01.1959 – 07.03.1959
с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видински окр. 07.03.1959 – 26.12.1978
с. Гъмзово, общ. Брегово, Видински окр. 26.12.1978 – 01.09.1987
с. Гъмзово, общ. Брегово, Михайловградска обл. 01.09.1987 – 02.02.1993
с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Монтана 02.02.1993 – 12.01.1999
с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Видин 12.01.1999 – 04.08.2000
с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Видин 04.08.2000 –

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията е източноправославно християнство.

Има две църкви – „Св. Димитър“ (новата) и „Рождество на Пресвета Богородица“ (старата).

В църквите в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • кметство
  • пенсионерски клуб
  • лекар
  • неработещо основно училище „Христо Ботев“
  • целодневна детска градина
  • народно читалище „Просвета – 1928“
  • поща
  • две църкви, старата църква паметник на културата е неработеща
  • стадион „Юнак“
  • неработещ плувен басейн към спортния комплекс стадион „Юнак“
  • електроподстанция „Гъмзово“
  • Телевизионна радиорелейна станция „Гъмзово“ в местността „Метериз“
  • неработещи няколко водни поддстанции
  • неработещо частно стопанство
  • неработеща кооперация
  • неработеща модна къща „Ива“
  • неработеща частна мандра
  • заведения и хранителни магазини

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметниците на загиналите гъмзовчани във войните и битките.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Годишният събор се провежда около църковния празник Малка Богородица – 8 септември. Седмичният пазар е в четвъртък.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионна ретранслаторна станция „Гъмзово“[редактиране | редактиране на кода]

Ретранслаторната станция в местността Материза край село Гъмзово работи от 60-те години, като първият ретранслатор е бил българско производство, с мощност 50 W. В Гъмзово има предавател на програма Хоризонт. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
  4. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]