Направо към съдържанието

Гърбашел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гърбашел
Καστανιές
— село —
Гърция
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Централна Македония
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Кукушко
41.0258° с. ш. 22.7658° и. д.
Гърбашел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина105 m
Население301 души (2021 г.)
Пощенски код61100
Телефонен код2341

Гърбашел, Гърбасел или Гърбушел (на гръцки: Καστανιές, Кастаниес, до 1926 година: Γκερμπασέλ, Гербасел[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 105 m надморска височина,[2] на 11 km северозападно от град Кукуш (Килкис).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гърбошел е представлявано от Петко и от Харизан, син на Новак.[4]

В XIX век Гърбашел е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гърбашали (Ghirbachali) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 230 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърбашел е село със 150 жители българи християни.[6]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Garbachel) е село в Кукушка каза с 224 души българи екзархисти като функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Гърбашел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюдническата война селото попада в Гърция. Селото е запалено от гръцката армия по време на войната и населението му се изселва в България. Съответно в преброяването от 1913 година е регистрирано като напуснато селище, а в това от 1920 година - с 20 жители.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гърбашел (Грбашел) има 50 къщи славяни християни.[9] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.[2] През 1926 години селото е прекръстено на Кастаниес.[10] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 177 семейства и 572 жители бежанци.[11]

Населението традиционно произвежда жито и тютюн и се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Гърбашел на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Печали Чаир[3]Πετσαλί ΤσαΐριЛивади ПетаΛιβάδι Πέτα[12]местност на ЮЗ от Маловци[3]
Декели Таш[3]Δεκελή ΤάςМоностириΜονοστήρι[12]местност на ЮЗ от Маловци[3]
Буюк Таш[3]Μπουγιούκ ΤάςМегали ПетраΜεγάλη Πέτρα[12]местност на З от Маловци[3]
Вергетур[3]ΒεργετούρФаганаΦαγάνα[12]възвишение на СЗ от Гърбашел (123 m) и на И над Врагитурци[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[2] 20[2] 522[2] 799[2] 760[2] 705[2] 617[2] 599[2] 593 594 430 301

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гърбашел
  • Георги Мицев Георгиев (1870 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 13-а кукушка дружина; на 24 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
  • Георги Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина[14]
  • Кирил Христов Гърбешелов (1890/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд на Гоце Бърдаров, Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[15]
  • Миле Танев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[16]
  • Христо Танчев, учи в съседните училища, учител по гръцки във Врагитурци, униатски свещеник от 1877 година[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 82. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  12. 1 2 3 4 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  13. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 338.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
  17. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 641.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърбашел&oldid=12718031“.