Гъркова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гъркова къща
Гъркова къща стенопис
Вид паметник на културата
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Архитект Уста Гавраил
Стил възрожденски
Конструкция плет, дърво, камък
Изграждане 1842 г.
Състояние реставрирана
Адрес ул. Любен Каравелов“ № 11

Гърковата къща се намира в Копривщица и една от най-хубавите къщи в града. Къщата е построена от копривщенския майстор Уста Гавраил през 1842 г. за копривщенския джелепин Геро Гърков, [1]откъдето идва и името и. Нейната хубост е сравнима с красотата на прочутите Ослекова и Лютова къща.

Изписване на къщата[редактиране | редактиране на кода]

Гърковата къща е изписана през 1855 година от неизвестен майстор. Датата на зографисването 1855 г. е отбелязана в медальон върху челната фасада в средата на портика всред красива орнаментално решена композиция.

Стените на фасадата са тонирани с ултрамарин, с изключение на източната, която в ярко индиговосин цвят. Външноста е разделена от линеарна изписана бяла украса разделяща стените на части и съчетаваща ги с паната на еркерите и подпрозоречните пространства. Три дъбови колони стъпили върху мраморни бази, които в горният си край завършват с богато профилирани капители образуват арките на портика. Украсата му има и флорални елементи от виещи се в сложен ритъм бледосини листа. Двете странични решения завършват с охравозлатисти кошници с алени и златисти цветя в тях. Отводът на приземният етаж е оцветен в кафяв цвят, разделен на бели и тъмнокафяви орнаментални ивици, разделящи стените на пана.[2]

Предната стая до него е оловнозелена, а украсата и – двуредна. Отдолу майсторът е изписал фигури имитиращи керамична облицовка, а над този цокъл стената в по-високата си част е разделена на правоъгълни пана. Централно място заема алафранга с богат, стилизиран пейзаж, чийто преден план е оформен като портал с орнаментална релефна украса. В дъното на пейзажа има представителна сграда увенчана с купол, а входът и е оформен като стълба с парапети. Върху шпила на купола са изписани две птици гледащи една към друга, а в небето над тях се рее още една. Небето аленее и прелива в прозрачносив цвят.[2]

Украсен със стенописи е и вторият етаж на къщата. Стените отново са разделени на пана, очертани от рисувани колони с богати акантови капители и бази поставени оформени като шестоъгълни призми.[2]

Стените на предната стая са яркосини, в ниската част има рисуван, деркоративен цокъл на квадрати с колонада над него. В голямата ниша на алафрангата се дипли алена завеса извезана с бели маргарити и дантела, разделена на две от шнур с три черни пискюла. На пъстър плочник под нея има маса с вити крака с разположена върху нея синя ваза с бледо сиви рози и алени лилии. Около вазата се реят пет гълъба, а в дъното на рисунъка се вижда град от къщи с еркери, джамии с високи минарета и много кипариси.[2]

В северната част на етажа има още една стая оцветена в интензивен, но мек теменужен цвят. И тази стая е разделена на пана, очертани от колони с бяло и тъмнокафяво по цялата височина на стените. В тази стая две нарисувани колони носят украсена арка, която съвпада по височина с края на нишата на алафрангата. В дъното и е изписана пирамидална конструкция от виещи се цветя и цъфнали стръкове, която във височина завършва с букет от алени рози поставен в синя база. Самата ниша е заобиколена от гирлянд от сини и алени рози.[2]

Гърковата, Кулаксъзовата[3] и Рашко Ценовата къща, придружени от ресторант „Средна гора“, Братската могила и Моравеновия мост оформят ансамбъла на „Бит пазар“.

Гърковата къща се намира на улица „Любен Каравелов“ № 11, но не музей и не е отворена за посещение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wikimapia.org. Гърковата къща (Копривщица) Посетен на 27 септември 2021
  2. а б в г д Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, Издателство на Отечественият фронт, 1980. с. 305 – 307.
  3. От кулаксъз: човек без едно ухо.