Гърнчище
| Гърнчище Грнчиште | |
| — село — | |
 Стенопис от „Свети Василий“ | |
  Гърнчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 405 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 1400 |
| МПС код | VE |
| Гърнчище в Общомедия | |
Гърнчище (на македонска литературна норма: Грнчиште) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Клепа, северозападно от общинския център Градско.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Гърнчище е българо-турско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Грънчища (Grantchichta) е посочено като село с 65 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 198 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гърнчища има 680 жители, от които 400 българи християни и 280 турци.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гринчища (Grintchichta) има 424 българи екзархисти и в него работи българско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гърнчища (Grnčišta) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
Селската църква „Свети Василий“ е в руини.[5][6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гърнчище
Милан Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Плавев и Стефан Димитров[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото) // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8-9
| |||||||||||
