Гьобен (линеен крайцер, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Гьобен“
SMS Goeben
Yavuz Sultan Selim
Bundesarchiv Bild 134-B0032, Großer Kreuzer Goeben.jpg
Флаг Германска империя Германска империя
Османска империя Османска империя
Клас и тип Линеен крайцер от типа „Молтке“
Производител Blohm & Voss в Хамбург, Германия.
Живот
Заложен 12 август 1909 г.
Спуснат на вода 28 март 1911 г.
Влиза в строй 2 юли 1912 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1973 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 186,6 m
Ширина 29,4 m
Газене 8,77 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
24 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
4 гребни винта;
79 007 к.с.
Скорост Проектна:
25,5 възела[1]
(47,2 km/h)
На изпитанията:
28,4 възела
(52,6 km/h)
Водоизместимост 22 979 t (нормална)
25 400 t (пълна)
Броня пояс: 270 mm;
траверси: 180 mm;
палуба: 30 – 50 mm;
барбети: 200 – 230 mm;
кули ГК: 230 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 300 mm
Екипаж 1153 души (1912 г.)
1 425 (1916 г.)
Далечина на
плаване
4120 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 280 mm;
12x1 150 mm;
12x1 88 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 88 mm
Торпеда 4x1 500 mm ТА
„Гьобен“
SMS Goeben
Yavuz Sultan Selim
в Общомедия

Гьобен (на немски: SMS Goeben) е линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Втория кораб в серия линейни крайцери „Молтке“. Влиза в строй на 2 юли 1912 г. На 16 август 1914 г. е предаден на Турция. В периода 1914 – 1917 г. води операции в Черно море против руския Черноморски флот и Кавказската армия.

От ноември 1918 г. е в състава на турския флот с името „Султан Селим Грозни“ (на турски: Yavuz Sultan Selim) или просто Yavuz. До 1950 г. е флагман на военноморския флот на Турция. През 1973 г. е разрязан за метал[2] (последен от корабите на германския имперски флот) след като Германия се отказва да го откупи и превърне в кораб музей.

Счита се, че „Гьобен“ („Явуз Султан Селим“) остава на активна служба повече, отколкото който и да е друг кораб от дредноутния тип в света.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Линеен крайцер от типа „Молтке“. Заложен на 12 август или 28 август[Коментари 1] 1909 г., спуснат на вода на 28 март 1911 г., предварително влиза в състава на флота на 2 юли 1912 г. Стойността на построяването съставя 41 564 000 златни марки или 20 728 000 златни рубли. Строителството се води в корабостроителницата на „Блом унд Фос“ („Blohm und Voss“) в Хамбург.

Кръстен е в чест на Август Карл фон Гьобен, пруски генерал от времето на франко-пруската война 1870 – 1871.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

До войната крайцера е флагман на Средиземноморската група на Императорските военноморски сили (командващ – адмирал Вилхелм Сушон).

1914[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Първата световна война, в лятото на 1914 г., Средиземноморската група (ескадра) в състав линейния крайцер „Гьобен“ и лекия крайцерБреслау“ се намира близо до крайбрежието на Африка. В Средиземно море има значителни сили на френския флот, за това след обявяването на войната е решено да се преведе групата в Константинопол, към бреговете на Турция, подписала секретен договор за съюз с Германия, но заявяваща своя неутралитет в започналата война. Освен френския флот, в Средиземно море се намира и група британски линейни крайцери, обаче „Гьобен“ и „Бреслау“ успяват да се изплъзнат на съюзниците и благополучно да достигнат до целта: на 10 август (28 юли) 1914 г. немските крайцери достигат пролива Дарданели.

Турция, заявявайки своя неутралитет, според съществуващите международни договори няма право да пуска кораби на воюващите страни в проливите. Обаче Германия успява да склони на своя страна военния министър на Турция Енвер паша, и разрешението е дадено. За да се преодолеят юридическите трудности, немските крайцери са формално включени в състава на турския флот с имената Yavuz Sultan Selim и Midilli, при това екипажите си остават немски. На 16 август (3 август) крайцерите достигат Константинопол. На 23 септември (10 септември) контраадмирал Сушон е назначен за главнокомандващ турския флот. На 24 октомври (11 октомври) военния министър Енвер паша дава на Сушон заповед за начало на бойни действия против руския флот.

  • На 29 октомври (16 октомври) „Гьобен“ достига Севастопол и го обстрелва. Бреговите батареи откриват ответен огънь. 254-мм снаряд попада в района кърмовия комин, но не взривява. При отхода „Гьобен“ среща и обстрелва руския минен заградителПрут“ (за да избегне пленяването, командира, капитан 2-ри ранг Биков Г. А., заповядва да се потопи кораба, отваряйки кингстоните, а на екипажа да се качи на лодките[3]), след което дава залп от 150-мм оръдия по есминеца „Лейтенант Пущин“, пристигнал на помощ на потъващия „Прут“[2]. След тези събития Русия обявява война на Турция[Коментари 2].
  • На 18 ноември (5 ноември) „Гьобен“ и „Бреслау“ отново са до бреговете на Крим и при нос Сарич внезапно се срещат с главните сили на Черноморския флот, начело с броненосецаЕвстафий“. Поради мъгла противниците се забелязват едни други на разстояние под 5 мили. В последващата престрелка „Гьобен“ получава няколко попадения от тежки снаряди, обаче, благодарение на преимуществото си по скорост, немските крайцери успяват да се откъснат от руската ескадра и да се оттеглят (виж битка при нос Сарич).
  • На 10 декември (27 ноември) прикрива транспорти с войски и обстрелва Батуми.
  • На 26 декември (13 декември) навлиза в минно поле, поставено от руски кораби близо до входа на Босфора. Първата мина се взривява по десния борд близо до носовата рубка. В корпуса се образува пробойна с площ около 50 квадратни метра, обаче вътрешната бронева преграда (torpedo bulkhead) удържа удара. След няколко минути се взривява втора мина – този път по левия борд пред каземата; площта на пробойната в корпуса съставя над 60 квадратни метра, обаче вътрешната броня издържа и този път. Кораба приема до 600 тона вода, но успява да достигне до базата. За ремонта му са извикани работници от Германия и са съоръжени гигантски кесони с тегло 160 тона[2].

1915[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Бреслау
  • На 3 април „Гьобен“ и „Бреслау“ излизат в Черно море, за се срещнат с турските бронепалубни крайцериХамидие“ и „Меджидие“, изпратени за бомбардировка на Николаев. „Меджидие“ се натъква на мина и потъва, за това бомбардировката на Николаев е отменена, а германските кораби се насочват към Севастопол. Присъствието на противника е засечено от руски хидроплан, и в морето излиза ескадра на Черноморския флот: шест броненосеца в съпровождане на два крайцера и пет есминеца. В същото време немските крайцери потопяват два товарни парахода и очакват руската ескадра, за да прикрият отхода на „Хамидие“ към Босфора. Когато руския флот се приближава на разстояние 10 мили, „Бреслау“ поставя димна завеса, под прикритието на която германските крайцери започват да се оттеглят. Руските линкори развиват максимален ход и откриват огън, но в настъпващия здрач нямат успех. Немските крайцери получават по радиото съобщение, че „Хамидие“ благополучно се е върнал в базата, и започват отхода, не подозирайки, че в тъмнината към тях са се приближили руските есминци. Невнимателните преговори по радиото издават руските моряци, и „Бреслау“, осветявайки есминците с прожектори, открива огън от дистанция 200 м. Немските моряци смятат, че са потопили два есминеца, но руските кораби отстъпват без загуби. „Гьобен“ и „Бреслау“ отново се оттеглят в Босфора.

До края на годината операциите на „Гьобен“ са ограничени поради недостатъчно въглища; крайцера излиза в морето само два пъти: 9 – 11 август и 5 – 6 септември.

1916[редактиране | редактиране на кода]

  • На 8 януари, по време на поредното излизане се среща с новия руски линкор „Императрица Екатерина Велика“. Петте залпа на „Гьобен“, изстреляни от максимална дистанция, лягат с недолети. Крайцера започва да се оттегля, постепенно увеличавайки дистанцията[Коментари 3]. Руския линкор развива максимална скорост и продължава преследването още 30 минути, водейки огън от 305-мм оръдия: последните залпове са направени от дистанция 22,5 км[4]. „Гьобен“ получава само осколъчни попадения и влиза в Босфора[2].
  • На 4 – 6 февруари прикрива транспорти с войски.
  • На 4 юли обстрелва Туапсе.

В края на 1916 г. на „Гьобен“ са поставени прибори за централна наводка за главния и средния калибри. Ъгъла на възвишение на оръдията са увеличени до 22,5°, което дава на крайцера възможност да води бой с новите руски линкори на дистанции до 23 км. Едновременно са демонтирани последните четири 88-мм оръдия, оставащи на борда.

1917[редактиране | редактиране на кода]

Появата на руските дредноути коренно променя обстановката на Кавказско-черноморския театър на военните действия. Благодарение на достигнатото качествено превъзходство, Черноморския флот успява да блокира доставката на въглища от района на Зонгулдак за Константинопол, в резултат на което през 1917 г. „Гьобен“ нито веднъж не излиза в морето[2].

1918[редактиране | редактиране на кода]

След Октомврийската революция в Петроград и в резултат на настъпилата след това анархия руския флот губи боеспособност, и военните действия на Черно море са прекратени; базата на флота в Севастопол според Брестския договор попада под контрола на Германия.

След завършването на Дарданелската операция Англия поддържа специална флотилия в Егейско море в случай на излизането на „Гьобен“.

  • На 10 януари „Гьобен“ и „Бреслау“ излизат от Дарданелите и се сблъскват с английските сили при остров Имброс. В този момент линкорите в английската флотилия (HMS Agamemnon и HMS Lord Nelson) се намират на друго място, и английските разрушители и монитори стават лесна плячка: потопени са мониторите M28 и HMS Raglan. Обаче скоро след боя немските крайцери се натъкват на минно поле: „Бреслау“ потъва мигновено, „Гьобен“ също се сблъсква с три мини, но остава на вода. Скоро крайцера е атакуван от ескадрила от примерно десет английски и гръцки самолета от ескадрилата на гръцката морска авиация в състава на II британско крило на Кралските морски въздушни сили (RNAS – Royal Naval Air Service) и, опитвайки се да избяга от въздушната атака, ляга на плитчина в района на Нагара.

В хода на въздушните битки над кораба, гръцкият ас Аристидис Морайтинис, на изтребител Sopwith Camel 1F.1, сваля три немски самолета, опитващи се да прехванат бомбардировачите на съюзниците, в същото време гръцкия Sopwith 1½ Strutter на лейтенант Спиридон Хамбрас е свален от немския ас Емил Мейнеке (Emil Meinecke)[5][6].

  • На 26 януари кораба е свален от плитчината и е отбуксиран в Истанбул. След ремонт отново се връща в строй[Коментари 4].
„Гьобен“ в Севастопол, май 1918 г.
  • На 30 март „Гьобен“ съпровожда турската комисия по разоръжаване, в Одеса след подписването на Брест-Литовския договор.
  • През май преминава ремонт в Севастопол, където, за разлика от Константинопол, има сух док с подходящ размер. Със силите на местните работници са отстранени течовете и е проведено почистване на корпуса.
  • На 28 юни „Гьобен“ с група разрушители се насочва за Новоросийск за интерниране на остатъците от руския военен флот, но към момента на пристигане на групата на място корабите вече са потопени. Оставяйки разрушителите в Новоросийск, „Гьобен“ се връща в Севастопол, където е почистено дъното.
  • 7 август – 19 октомври: с връщането си в Константинопол, преминава ремонт за отстраняване на повредите, нанесени от взривовете на мините през януари. Няма повече участия във военни действия.
  • На 2 ноември Германия предава крайцера в собственост на турското правителство[7].

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Условията Севърски мирен договор между Отоманската империя и съюзниците (1920) предвиждат предаването на крайцера на Англия в качеството на военна репарация. Обаче след войната за независимост на Турция договора е разтрогнат. Според Лозанския мирен договор (1923) по-голямата част от флота остава в разпореждането на турското правителство. В числото на оставените на Турция кораби влиза и „Гьобен“ („Явуз“)[8].

Стратегическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Ходов винт на „Гьобен“, поставен на площад в град Гьолджук

Появата на „Гьобен“ и „Бреслау“ в Черно море ускорява влизането на Турция във войната на страната на Централните държави. Макар военните действия на Турция и да имат някакво самостоятелно значение, обаче най-голямото влияние върху хода на войната оказват загубата на южния маршрут за снабдяване на руската армия, а също прекратяването на експорта на руско зърно – основния източник на валута за руската хазна[Коментари 5]. Заедно с германската блокада на Балтийско море това отрязва Русия от Европа; останалите пътища за снабдяване през Архангелск и Владивосток са прекалено дълги и ненадеждни. Всичко това води до видимо отслабване на военната мощ на руската армия, изпитваща постоянен недостатък при материалното снабдяване[9][Коментари 6].

Кавказкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

Действията на „Гьобен“ оказват голямо влияние върху операциите на Кавказкия фронт. До 1914 г. руските линкори доминират в Черно море, и руската армия планира десант в Босфора. Появата на „Гьобен“ из корен изменя ситуацията: всички действия при турските брегове вече изискват присъствието на цялата броненосна бригада на ЧФ, тъй като по-малки сили могат да бъдат унищожени от „Гьобен“. Влиянието на „Гьобен“ е неутрализирано едва в началото на 1916 г. с влизането в строй на руските линкори „Императрица Мария“ и „Императрица Екатерина Велика“. Неутрализирането на „Гьобен“ коренно променя съотношението на силите на Кавказко-черноморския театър в полза на Русия[10][Коментари 7].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разминаване според източниците
  2. Посланика на САЩ в Константинопол Хенри Моргентау (старши) по-късно казва, че правителството на Турция, като цяло, е против войната с Русия, закономерно опасявайки се от поражение. Турския министър на ВМФ Джемал паша не дава санкцията си за атаката над руските портове и е поставен пред свършен факт от германските действия. Англия и Франция също са против влизането на Турция във войната на страната на Германия. По молба на турсите Моргентау се обръща към руския посланик Михаил Гирс с предложение да се уредят нещата с мир. Гирс отговаря, че това е възможно само в случай, че Турция уволни всички германски офицери от армията и флота си. Скоро Русия, без консултация със съюзниците си, обявява война на Отоманската империя (Моргентау, Генри. Трагедия армянского народа : история посла Моргентау. 318 с.. ISBN 978-5-9524-4091-3.).
  3. На изпитанията „Гьобен“ показва максимална скорост над 28 възела. Обаче поради разбиването на гребните валове успява да развие скорост само от 23 възела; максималната скорост на линкорите от типа „Императрица Мария“ съставлява 21 възела.
  4. Пълното отстраняване на повредите получени в минното поле става по-късно: от 7 август до 19 октомври 1918 г.
  5. Към момента на начало на войната 50% от руския експорт, в т.ч. 90% от експорта на зърно, се осъществява през турските проливи (Роган, стр. 62).
  6. Лидъл Харт привежда мнението на генерал Макс Хофман, началник на щаба на Източния фронт: „През есента на 1915 г. Хофман решително и убедено заявява, че успеха на германските действия против Русия изцяло зависят от възможността „твърдо да се преградят Дарданелите“, защото „ако руснаците видят, че пътищата за експорт на хляб и вноса на военни материали са закрити, страната ще бъде постепенно обхваната от паралич“.“ („Правда о Первой мировой“, стр. 129)
  7. През януари 1916 започва общо настъпление на руската армия на кавказския фронт: на 3 февруари е превзет Ерзурум (виж Ерзурумска операция). В пролетта на 1916 г. руските войски провеждат успешни десантни операции на крайбрежието на Анатолия: в Ризе (март 1916) и Трабзон (април), (виж Трапезундска операция). Към август 1916 г. източната част на Анатолия (Западна Армения) е напълно заета от руската армия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway_ATWFS_1906-1921, 152
  2. а б в г д „German Battlecruisers 1914 – 18“ стр. 19
  3. Варнек П. А.. Последние минуты минного заградителя „Прут“. Гангут. (на руски)
  4. Широкорад, Александр Борисович. Черноморский флот в трех войнах и трех революциях. 570 с.. ISBN 978-5-17-039129-5.
  5. Norman Franks, Frank W. Bailey, Russell Guest. Above the Lines: The Aces and Fighter Units of the German Air Service, Naval Air Service and Flanders Marine Corps, 1914 – 1918. ISBN 978-0-948817-73-1.
  6. Α’ Παγκόσμιος Πόλεμος (1914 – 1918). // Πολεμική Αεροπορία, 2018. Посетен на 2018-05-26. (на гръцки)
  7. Halpern, 1995, p. 258
  8. Gardiner & Gray , 1985, p. 388
  9. Лиддел Гарт, 2009 [1930], с. 129
  10. Айрапетов О. Р. Участие Российской империи в Первой мировой войне (1914 – 1917). Том.2. 1915 г. Апогей. М:. Издательство КДУ. – 2014. – 316 с. ISBN 978-5-906226-59-4

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На руски[редактиране | редактиране на кода]

  • Кооп Г. На линейном крейсере „Гёбен“. – СПб.: АНТ-Принт, 2002.
  • Козлов Д. Ю. „Странная война“ на Чёрном море (август-октябрь 1914 года). – М.: Квадрига, 2009. – 223 с., илл. – ISBN 978-5-904162-07-8
  • Лиддел Гарт Б. 1914. Правда о Первой мировой. – М.: Эксмо, 2009 [1930]. – 480 с. – (Перелом истории). – 4300 экз. – ISBN 978-5-699-36036-9
  • Юджин Роган. Падение Османской империи. Первая мировая война на Ближнем Востоке, 1914 – 1920 гг.. ISBN 978-5-91671-762-4.

На английски[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Goeben (1911)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.