Гюла Круди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюла Круди
Gyula Krúdy
Krúdy in 1929 - Petőfi Literary Museum.jpeg
Гюла Круди, 1929 г.
Роден 21 октомври 1878 г.
Починал 12 май 1933 г. (54 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Унгария Унгария
Активен период 1897-1933
Жанр приключенски роман, исторически роман
Известни творби поредица „Синбад“, „Червеният дилижанс“
Съпруга Бела Спеглер (1899-1919)
Зузана Роза (1919–1933)
Деца Гюла, Илона, Мария (1-ви брак), Зузана (2-ри брак)
Уебсайт Страница в IMDb
Гюла Круди в Общомедия

Гюла Круди (на унгарски: Gyula Krúdy) е унгарски журналист и писател на произведения в жанра приключенски и исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гюла Круди е роден на 21 октомври 1878 г. в Ниредхаза, Унгария. Баща му е адвокат, от богато дворянско семейстно, а майка му Джулиана Чакании е била прислужница при семейство Круди. Те сключват официално брак, едва когато Гюла е на 17 години, макар баща му да го е отгледал. Учи в училищата в Сату Маре, Подолин и Ниредхаза.

След завършване на гимназията работи като журналист в провинциални вестници в Дебрецен и Нагиварад. През 1896 г. се премества в Будапеща. Сътрудник е на различни списания.

Първият му сборник с разкази „Üres a fészek“ (Празно гнездо) е публикуван през 1897 г. В следващите години той публикува произведенията си основно като серийни публикации във вестниците.

На 27 декември 1899 г. се жени за писателката Бела Спеглер (с псевдоним Сатанела). Имат три деца – Гюла, Илона и Мария. През 1919 г. се развежда и се жени за много по-младата Зузана Роза, с която имат една дъщеря.

През 1901 г. е издаден първият му роман „Az aranybánya“ (В златната мина). През 1911 г. започва да публикува произведения с участието на герой от „Хиляда и една нощ“ Синбад Мореплавателя.

По време на Първата световна война се връща в родния си град. През 1916 г. е удостоен с литературната награда „Франц Йосиф“. През 1918 г. се премества на остров Маргарет в Будапеща.

През 1920-1921 г., по време на съветската република, финансовото му състояние се влошава, и той живее в лоши условия. Това води до влошаване на здравето му и последвалото в бъдеще пристрастяване към алкохола.

В края на 20-те и началото на 30-те здравето му сериозно се влошава и той работи малко, като постоянно е преследван от кредиторите си. През 1930 г. е удостоен с най-престижната литературна награда на Унгария – наградата „Баумгартен“.

Гюла Круди умира на 12 май 1933 г. в Будапеща.

След смъртта му творчеството му е почти забравено до 1940 г., когато писателят Шандор Мараи започва да популяризира произведенията му.

Къщата му в Обуда през 1966 г. е превърната в Музей на търговията и туризма.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Гюла Круди в Будапеща
Статуя на героя му Синбад в Будапеща

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Az aranybánya (1901)
  • A podolini kísértet (1906)
  • Francia kastély (1912)
  • Mákvirágok kertje (1913)
  • A vörös postakocsi (1913)
    Червеният дилижанс, изд.: „Народна култура“, София (1970), прев. Николина Атанасова
  • Palotai álmok (1914)
  • 42-es mozsarak (1915)
  • Őszi utazások a vörös postakocsin (1917)
  • Bukfenc (1917)
  • Napraforgó (1918)
  • Az útitárs (1918)
  • Asszonyságok díja (1919)
  • N. N. (1920)
  • Mit látott Vak Béla szerelemben és bánatban (1921)
  • Nagy kópé (1921)
  • Hét bagoly (1922)
  • Szépasszony férje... (1925)
  • Primadonna (1926)
  • Valakit elvisz az ördög (1928)
  • Az első Habsburg (1930)
  • Boldogult úrfikoromban (1930)
  • A kékszalag hőse (1931)
  • A tiszaeszlári Solymosi Eszter (1931)
  • Purgatórium (1933)
  • Így volt 1914-ben (1933)

Сборници (разкази и новели)[редактиране | редактиране на кода]

  • Üres a fészek (1897)
  • A víg ember bús meséi (1900)
  • Kún László (1902)
  • A komáromi fiú (1903)
  • Pogány magyarok (1903)
  • Diákkisasszonyok (1905)
  • Hazám tükre (1905)
  • Pajkos Gaálék (1906)
  • Hét szilvafa (1907)
  • A bűvös erszény (1908)
  • A negyvenes évekből (1909)
  • Mihály csizmája (1910)
  • A podolini takácsné és a többiek (1911)
  • Szindbád utazásai (1912)
  • Az utolsó honvédek (1913)
  • Első szerelem (1914)
  • Mákvirágok kertje (1914)
  • Margit története (1914)
  • Palotai álmok (1914)
  • Szindbád: A feltámadás (1915)
  • Aranykéz utcai szép napok (1916)
  • Pesti album (1919)
  • Tótágas (1919)
  • A betyár álma – Kleofásné kakasa (1920)
  • A fejedelem szolgája (1925)
  • N.N. – A betyár álma (1925)
  • Szindbád megtérése (1925)
  • Álmoskönyv (1925)
  • Az élet álom (1931)
Паметник на Гюла Круди

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 A hírlapíró és a halál – ТВ филм
  • 1971 Szindbád – по поредицата
  • 1974 Napraforgó
  • 1975 A sas meg a sasfiók – ТВ филм, по „Zoltánka“
  • 1975 Öszi versenyek – ТВ филм
  • 1977 Hungária kávéház – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1979 Verzió
  • 1979 Tizenhat város tizenhat lánya – ТВ филм
  • 1987 A komáromi fiú -– ТВ филм
  • 2005 Stambuch – ТВ филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Krúdy Gyula“ в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.