Гюлбул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Според устни предания гюлбюл е прабългарско и/или старобългарско име на растението Розмарин. Етимологическия анализ дава подкрепа на това твърдение, сравнявайки името на цветето зюмбюл с гюлбюл.

Тълкуването на значението бюл (в зюмбюл и гюлбюл), е че това е видоизменена форма на корена бил в старобългарската дума биле (омайно биле) и съвременното билка (растение, употребяващо се с лечебна цел).

В реконструкции на хипотетичните прабългарски и праславянски езици - думата буил или боил е означавала "растеж" или "бързо израстване", а като глагол - "раста бързо" или "раста нависоко". Оттам в съвременния български език е значението на българската дума "избуял" (избуяла ръж, избуяли храсти и треви и т.н.), както и смисловото значение на прабългарската титла "боил" (израстнал нависоко в йерархията, управник, управител), както и старобългарската дума "бой", която е синоним за "човешки ръст"

При сравняването на двете растения зюмбюл и розмарин, са очевидни приликите им - 'високи стебла, цъфтовете (цветчетата) им са разположени по сходен начин и са в близка бледовиолетова окраска. (Въпреки, че градинските зюмбюли имат вече доста различни сортове, които са с различни окраски)

В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името гюлбул или гюлбюл, по името на основната използвана билка. Пълното наименование на смеската е било гюлбул бюлюк (болюк,булюк,билюк).

Етимологията на името идва от турската дума "гюл", означаваща роза и "болюк", със значение на многообразие, разнообразие, или на цитираното по-горе значение на думата "буил". Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използва и в българската кухня като смес от подправки.

В турската кухня също е съществувала подобна смес от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.

След Освобождението на България от Османското владичество, тази смес от билки (подправки) умишлено е била отричана, заклеймявана като шарлатания и неглижирана заради турското си име, както и заради погрешното ѝ възприемане, като турска. В Турция пък, турският аналог е смятан за българска подправка, а не за турска имитация, и по подобни причини е изоставена нейната употреба.

Въпреки че и българската смеска, и турската смеска са били с едно и също име, по същество те са два различни вида смеси от различни подправки. И двата варианта постепенно престават да се използват в съвременните Балкански кухни, където са били в най-широка употреба.

В съвременните кухни тази смеска не е позната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул (гюлбюл) е популярно и досега в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция, и Кипър (в турскоезичната част на страната).

Състав и употреба на Български гюлбул[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като за българските знахари в средновековето е била от голямо значение тайнствеността, много от билковите смески са останали недокументирани след Освобождението на България, когато знахарството е започнало да се неглижира и заклеймява.

От устни предания във фолклора на някои миноритарни етнически групи в България (предимно турскоезични етноси и гагаузи, черкези, арменци) може да се направи извода, че билковата смеска е била съставена от 3 или 4 основни билки: розмарин, босилек, мента и мащерка.

Източници за тази информация се намират във фолклора на тези етнически групи - билките са се запарвали, а получената настойка се е ароматизирвала допълнително с розова вода или есенция от розово масло, за да изравни и неутрализира неспецифичния и силен смес от аромати.

Според няои предания от такава течност, наричана също с турско име гюлбюл су, лечителите са правели и компреси при простуда, а дори и при лечения на травми.

Когато е започнала да се използва като хранителна подправка, тази смес е започнала да се третира не като смес от билки, а като смес от подправки.

Пак според устни сведения гюлбюл е първичния вариант на тази смеска, която впоследствие се е превърнала в традиционната съвременна българска смес от подправки, позната ни сега като шарена сол. Но от нея е отпаднал розмарина, а на негово място е добавен червен пипер, а впоследсъвие и обикновена готварска сол.

Състав и употреба на Турския гюлбул[редактиране | редактиране на кода]

Имитацията на Гюлбул (оригиналната смеска от подправки) сред турскоезическото население се е използвала предимно в кулинарията, а не като лекарствено средство. В Турция са използвали предимно извлек или настойка (неясно е от устните предания какво се разбира под gulbul su - вода от гюлбул /тур./). Но от използваните в гагаузката кухня специфична подправка може да се предположи, че те са включвали в основата си джоджен, шафран и/или девисил

Интересен факт[редактиране | редактиране на кода]

В населението от Турски етнически произход, живеещо в България, но и на територии извън нея, името Гюлбюл се използва, като женско име, точно както в българския език се използвт наименованията на цветя, за женски имена: Роза, Маргарита, Камелия, Божура и т.н. Освен това име, с корен 'гюл' (роза) в турскоезичните етноси са познати и имена като Гюлизер, Гюлбен, Гюлтен, Гюллие, Гюлчен, Гюлфие и др.