Направо към съдържанието

Гюнар Гюнарсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюнар Гюнарсон
Gunnar Gunnarsson
Роден18 май 1889 г.
Починал21 ноември 1975 г. (86 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност Исландия
Активен период1906 – 1975
Жанрдрама, исторически роман, биография, документалистика
Известни творби„Адвент“
СъпругаФранциска Йоргенсен (1912 – 1975)
Деца2+1
Уебсайт
Гюнар Гюнарсон в Общомедия

Гюнар Гюнарсон (на английски: Gunnar Gunnarsson) е исландски преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман и биография. Пише предимно на датски език.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Гюнар Гюнарсон е роден на 18 май 1889 г. във Фльотсдалур, Исландия.[1] Израства в значителна бедност в Източна Исландия.[1] Майка му умира, когато е осемгодишен. До 18-годишна възраст работи в семейната ферма и получава образованието си, посещавайки малки селски училища. Чете много исландски саги, както и скандинавска и европейска литература. Започва рано да пише поезия и разкази и публикува първите си стихосбирки на 17-годишна възраст.[2] През 1907 г. заминава за Дания, където учи две години филология в Народния университет „Асков“ в провинция Ютланд до 1909 г.[5] В края на обучението си решава да остане в Дания, за да започне писателската си кариера и да пише на датски, за да достигне до по-широка аудитория. Живее в Орхус и Копенхаген.[4]

През 1911 г. среща бъдещата си съпруга, датчанката Франциска Йоргенсен, на бал в Копенхаген и посвещава на нея първата си стихосбирка „Дигте“ (Стихове). Женят се на 20 август 1912 г. Имат двама сина – Гунар, който става известен художник, и Тролд, който е лекар. Има и трети син, Гримур, от връзката си с Рут Ланге през 20-те години, който е датски журналист.

След няколко трудни години, през 1912 г. е публикуван първият му роман от поредицата „Историята на семейство Борг“.[2] Вторият и третият том са публикувани на следващата година, като третият постига огромен успех в Дания и го прави известен.[5] Мелодраматичният епос в четири тома представя историята на три поколения исландски фермери. Повлиян от притчата за Каин и Авел, той е историята на двама братя, единият от които е мечтател, принуден да избира между творческите си копнежи и дълга, докато другият е въплъщение на злото в първите два тома, но се завръща като светец в третия том – „Едноокият гост“, след като е изкупил греховете си чрез служба на обществото.[1] През 1920 г. поредицата е екранизирана в едноименния филм.[5]

Следват много негови успешни произведения и той става много известен писател, особено в Дания и Германия, а произведенията му са преведени на много други езици.[2] Първата световна война внася нотка песимизъм в творчеството на Гунар.[3] В периода 1920 – 1940 г. той публикува редица есета по политически и социални въпроси, както и за сътрудничеството между скандинавските страни. Той също така изнася множество лекции в скандинавските страни и в Германия.

През 1937 г. е издаден романът му „Адвент“.[1] В историята героят Бенедикт се отправя на път в началото на декември с кучето Лъв и овена Ейтитъл, за да намерят изгубените в планината овце и да ги върнат обратно в селото. Тримата делят храна и подслон, но тази година яростната снежна хала ги завихря без пощада.

Авторът неколкократно е номиниран за Нобелова награда за литература. През 1955 г. също е предложен за Нобелова награда, но тогава тя е присъдена на неговия сънародник Халдоур Лакснес.[1]

Той е почитател на исландските саги и превежда „Сага за Гретир“ на датски език.[2]

През 1939 г. Гюнар и съпругата му се завръщат в Исландия, за да се установят в Скридуклаустур, близо до дома му от детството, където развива собствена ферма.[2] През 1948 г. те продават имота на исландската държава и се местят в Рейкявик.[2] Къщата му в Скридуклаустур по-късно е превърната в музей в негова памет като Културен и образователен център „Гюнар Гюнарсон“.

Гюнар Гюнарсон умира на 21 ноември 1975 г. в Рейкявик.[1] Погребан е на малкия остров Видей до Рейкявик.

Къщата музей в Скридуклаустур
  • Vorljód (1906)
  • Módurminning (1906)[4]
  • Digte (1911)[1]
  • Livets Strand (1915)
  • Varg i Veum (1916)
  • Drengen (1917)
  • Små Skuespil (1917)
  • Små Historier (1918)
  • Edbrødre (1918)
  • Salige er de enfoldige (1920)[3]
  • Ringen (1921)
  • Dyret med glorien (1922)
  • Små historier (1922)
  • Den glade gård (1923)
  • Det nordiske rige (1927)
  • Hugleik den hårdtseljende (1928)
  • Svartfugl (1929)
  • Island (1929)
  • En dag tilovers (1929)
  • Jón Arason (1930)
  • Rævepelsene (1930)
  • Verdens Glæder (1931)
  • Vikivaki (1932)
  • De blindes Hus (1933)
  • Jord (1933)
  • Hvide-Krist (1934)
  • Sagaøen (1935)
  • Gråmand (1936)
  • Advent (1937)
    Адвент, изд.: „Ай Си Ю“, София (2025), прев. Светла Стоянова
  • Trylle og andet Smaakram (1939)
  • Brandur på Bjarg (1942)
  • Sjælemesse (1953)
  • Sonate ved havet (1955)

Поредица „Историята на семейство Борг“ (Af Borgslægtens Historie)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Ormarr Ørlygsson (1912)[1][2][5]
  2. Den danske frue på Hof (1913)
  3. Gæst den enøjede (1913)
  4. Den unge Ørn (1914)

Поредица „Църквата на планината“ (Kirken paa bjerget)

[редактиране | редактиране на кода]
автобиография в 5 тома (1923 – 1927)[2][3]
  1. Kirken paa bjerget (1923)
  2. Leg med strå (1923)
  3. Skibe på himlen (1925)
  4. Natten og drømmen (1926)
  5. Den uerfarne rejsende (1927)
  • 1920 Borgslægtens historie
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gunnar Gunnarsson в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.