Гюнтер Ангерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер Ангерн
германски генерал
Bundesarchiv Bild 146-1971-068-14, Russland, v. Beaulieu-Marconnay, v. Leeb, Hoepner, Angern.jpg

Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1912 – 1918; 1919 – 1943
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 11-та танкова дивизия
16-та танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Рицарски кръст

Роден
Починал

Гюнтер Ангерн (на немски: Günther Angern) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Ангерн е роден на 5 март 1893 г. в Колберг, Померания. През 1912 г. постъпва в армията като офицерски кадет. Участва в Първата световна война и към края ѝ е с чин оберлейтенант.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Ангерн (последен в дясно) в близост до ген. Хьопнер и фелдмаршал фон Лееб

След войната се присъединява към Райхсвера и ръководи различни кавалерийски формации. На 10 ноември 1938 г. поема командването на 3-та стрелкова бригада, пост който заема и след началото на Втората световна война.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. поема ръководството на 5-та стрелкова бригада[1]. На 5 юли 1941 г. е поставен в резерва на сухопътните войски, а малко по-късно, на 15 август, поема за кратко командването на 11-та танкова дивизия. Ранен е тежко по време на бойни действия и на 8 септември отново е изпратен в резерва. Възстановяването му продължава до 16 септември 1942 г.[1] Извикан е отново на активна военна служба и на 15 септември 1942 г. поема ръководството на 16-та танкова дивизия. Командва формированието по време на битката при Сталинград и в края ѝ, на 2 февруари 1943 г., се самоубива.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 134.
  2. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]