Гюнтер III (Шварцбург-Кефернбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Шварцбург
Герб на Кефернбургите
Модел на замък Кефернбург при Арнщат

Гюнтер III фон Шварцбург-Кефернбург (на немски: Günther III von Schwarzburg-Käfernburg; * ок. 1150; † сл. 31 март 1223) е граф на Шварцбург (1203 – 1216) и на Кефернбург (1208). Той е основател на линията на графовете на Кефернбург.

Той е вторият син на граф Гюнтер II фон Шварцбург–Кефернбург († 1 януари 1197) и първата му съпруга Гертруд фон Ветин-Майсен († пр. 1180), дъщеря на маркграф Конрад I фон Майсен († 1157) и Луитгард от Равенщайн († 1146).[1][2][3] Брат е на Хайнрих II фон Шварцбург († 1236), основател на линята на графовете и князете Шварцбург, и Албрехт I фон Кефернбург († 1232), архиепископ на Магдебург (1205 – 1232). Полубрат е на Лудолф II фон Халермунд († 1256) и Вилбранд фон Кефернбург († 1253), архиепископ на Магдебург.

Гюнтер III става през 1197 г. граф на Кефернбург, Илменау и Арнщат, след подялбата на наслеството с брат му Хайнрих II. През германската война за короната той е на страната на Хоенщауфените, през 1204 г. участва в битката при Вайсензе против Тюрингия. През 1212 г. той отива при император Фридрих II, който му потвърждава всичките имперски лайен. През войната за трона 1214/1215 г. попада в плен в Кьолн.[4]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер III се жени за принцеса Дитбург фон Анхалт († 1228), дъщеря на граф Зигмунд фон Анхалт (не от род Аскани) и Амалия фон Хенеберг[5]; или дъщеря на княз Албрехт VI фон Анхалт-Кьотен († 1423) и Елизабет фон Кверфурт († 1452).[6] Те имат децата:[7]

  • Гюнтер IV († 1268/1269), граф на Кефернбург, женен 1254 г. за графиня Мехтилд (Матилда) фон Байхлинген († сл. 1259), дъщеря на граф Фридрих II (III) фон Байхлинген († 1218) и Елизабет фон Хенеберг († сл. 1210)
  • Албрехт I (* ок. 1255), граф на Кефернбург-Вие и Рабенсвалд
  • Ирмгард († сл. 1198), монахиня в манастирa „Паулинцел“ (1198)
  • Мария († сл. 1198), монахиня в манастир „Паулинцел“ (1198)
  • дъщеря, омъжена за Райнхард фон Кранихфелд (* пр. 1275; † сл. 1289), син на Фолрад фон Кранихфелд († сл. 1304)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Immo Eberl: Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft. In: Thüringen im Mittelalter: Die Schwarzburger. Thüringer Landesmuseum Heidecksburg, Rudolstadt 1995, ISBN 3-910013-16-3.
  • Eberl Immo: "Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft.", S. 113 – 118, Genealogie-Mittelalter
  • Kurt Hermann: Die Erbteilungen im Hause Schwarzburg. Halle 1919.
  • Johann Christian August Junghans: Geschichte der schwarzburgischen Regenten, Leipzig 1821 E-Text
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Vol. I/3, Tafel 312., Tafel 321., Band XIX., Tafel 99, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5.
  • Unknown author, University of Erlangen internet site.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 157,158

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]