Гюнтер XL (Шварцбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер XL Богатия]
граф на Шварцбург
Günther XL.JPG
Граф Гюнтер XL Богатия
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Хайнрих XXXI фон Шварцбург-Бланкенбург
Майка Магдалена фон Хонщайн
Брак Елизабет фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург
Потомци Гюнтер XLI, Магдалена, Амалия, Йохан Гюнтер I, Вилхелм I, Албрехт VII, Ото Хайнрих, Анна Сибила, Елизабет

Гюнтер XL фон Шварцбург (на немски: Günther XL von Schwarzburg, „der Reiche“, „der mit dem fetten Maule“, * 31 октомври 1499 в Зондерсхаузен, † 10 ноември 1552 в Герен), наричан Богатия или „този с мазната уста“, е управляващ граф на Шварцбург.

Гюнтер е най-възрастният син на граф Хайнрих XXXI фон Шварцбург-Бланкенбург (1473 – 1526) и първата му съпруга Магдалена фон Хонщайн (1480 – 1504), най-възрастната дъщеря на граф Ернст IV фон Хонщайн-Клетенберг († 1508) и първата му съпруга Маргарета фон Ройс-Гера.

Постепенно Гюнтер обединява всички владения на Шварцбургите с изключение на господството Лойтенберг. През 1533 г. той построява ренесансов дворец в Зондерсхаузен. Графът въвежда протестантството в страната си и участва в Шмалкалдийската война против император Карл V.

След смъртта му на 10 ноември 1552 г. четиримата синове на Гюнтер започват да управляват заедно, но през 1571 г. е извършена подялба на графството.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

На 29 ноември 1528 граф Гюнтер XL се жени за графиня Елизабет фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург († 14 май 1572), дъщеря на граф Филип фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург и графиня Амалия фон Ринек. Те имат децата:[1] [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lexikon des Mittelalters
  • Heinrich Friedrich Theodor Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. Arnstadt 1890, ISBN 3-910132-29-4.
  • Dr. Kamill von Behr: Genealogie der in Europa regierenden Fürstenhäuser. Leipzig 1870.
  • Horst Fleischer u. a.: Die Grafen von Schwarzburg-Rudolstadt: Albrecht VII. bis Albert Anton. Kleine kulturgeschichtliche Reihe. Bd. 3, 2. Aufl., Rudolstadt 2004, ISBN 3-910013-40-6.
  • Kurt Hermann: Die Erbteilungen im Hause Schwarzburg. Halle 1919.
  • Johann Christian August Junghans: Geschichte der schwarzburgischen Regenten, Leipzig 1821 E-Text

Източници[редактиране | редактиране на кода]