Гюнтер XXI (Шварцбург-Бланкенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крал Гюнтер XXI фон Шварцбург-Бланкенбург

Гюнтер XXI фон Шварцбург-Бланкенбург (на немски: Günther XXI, Graf von Schwarzburg-Blankenburg, * 1304 в замък Бланкенбург, † 14 юни 1349 във Франкфурт на Майн) от Дом Шварцбург е римско-немски гегенкрал от 30 януари до 26 май 1349 г. и граф на Шварцбург.

Той е третият син на граф Хайнрих VII от Шварцбург-Бланкенбург († 1324) и Кристина фон Глайхен († сл. 18 септември 1296), дъщеря на граф Албрехт III фон Глайхен-Тонна († 1290) и Цецилия Есбернсдатер от Дания († сл. 1268).

Той е женен от 9 септември 1331 г. с Елизабет фон Хонщайн, дъщеря на граф Хайнрих IV, с която има пет деца: един син и четири дъщери.

Гюнтер фон Шварцбург е дипломат на служба при император Лудвиг IV от род Вителсбах. След две години след смъртта на императора на 11 октомври 1347 г. и застава против избрания на 11 юли 1346 г. - тогава още геген-крал - Карл IV от род Люксембурги.

На 30 януари 1349 г. в доминиканския манастир при Франкфурт на Майн той е избран за последник на краля от партията на Вителсбахите и техните поддръжници. Изборът се води от маркграф фон Бранденбург Лудвиг V (синът на император Лудвиг IV Баварски), също херцога на Саксония-Лауенбург, пфалцграфа при Рейн и сваления архиепископ на Майнц курфюрст Хайнрих III фон Вирнебург, който го коронова.

Градът обаче вече е признал Карл IV и оставя Гюнтер да чака една седмица на полето пред града. Едва на 6 февруари той влиза тържествено в града, въведен е в службата му и приема приветствията на гражданите.

Карл IV успява бързо да привлече привържениците на Гюнтер и побеждава неговата войска при Елтвиле на Рейн. На 26 май 1349 г. Гюнтер се отказва за 20 000 марки от всичките си притенции в договор от Елтвиле и срещу амнистия за неговите поддръжници. Малко след това той умира на 14 юни 1349 г. вероятно от чума в Йоанитския манастир във Франкфурт. Вероятно е бил отровен, но това исторически не е доказано. По нареждане на Карл IV Гюнтер е погребан с кралско честване в катедралата на Франкфурт.

През 1777 г. в Манхайм с голям успех се състои премиерата на операта „Гюнтер фон Шварцбург“ от Игнац Холцбауер (1711–1783).

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Той се жени на 9 септермври 1331 г. за Елизабет фон Хонщайн-Клетенберг († 4 април 1380), дъщеря на граф Хайнрих IV фон Хонщайн.[1] Деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schwarzburg 2, genealogy.euweb.cz

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bernhard Anemüller, Günther XXI. von Schwarzburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 10, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 133–137.
  • Friedrich Lorenz Hoffmann, Günther von Schwarzburg, erwählter Römischer König. Rudolstadt 1819 (Digitalisat)
  • Karl Janson, Das Königtum Günthers von Schwarzburg, 1880, ISBN 1-247-03826-2
  • Wolfgang Klötzer (Hrsg.): Frankfurter Biographie. Erster Band A-L. Waldemar Kramer, Frankfurt am Main 1994, ISBN 3-7829-0444-3
  • Gottfried Opitz, Günther, Graf von Schwarzburg-Blankenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 263 (Digitalisat).
  • Ludwig Ütterodt zu Scharffenberg, Günther Graf von Schwarzburg, erwählter deutscher König, Neuscharffenberg 1862