Гюргево (Огражден)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.
| Гюргево | |
| — бивше село — | |
  Гюргево  Гюргево | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Петрич |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 0 души[1] (15 декември 2005 г.) |
| Първо споменаване | 1378 г. |
| Закриване | 2015 |
| ЕКАТТЕ | 18472 |
| Пощенски код | 2875 |
Гю̀ргево е бивше село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, област Благоевград и е част от землището на село Михнево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в планински район на 25 километра северно от град Петрич в югоизточните склонове на планината Огражден. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Населението се изселва масово в периода 1956 – 1965 година в Кърналово, Припечене и Петрич.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път селото се споменава с днешното си име Гюргево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[3]
Селището се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 35 български-християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гюргево (Geurgevo) е посочено като село с 40 домакинства със 70 жители мюсюлмани.[5] През 1900 година селото е чисто турско. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през същата година в Гюргево живеят 400 жители турци.[6]
От 2 октомври 2015 година, с решение на Министерския съвет, селото е закрито, поради липса на самостоятелно землище и постоянно живеещо население.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.640 – 641.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Решение № 755 от 24 септември 2015 г. Обн. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г.
| ||||||||
