Гюро Михайлов
| Гюро Михайлов | |
| български военен | |
 Паметникът на Гюро Михайлов и падналите му другари в Пловдив | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 декември 1880 г.
|
Гюро Михайлов е български войник, редник от трета рота на Пловдивската дружина, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г.[1]
Гюро Михайлов е роден 1862 г. в село Рахманли. След шест месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия е зачислен в подразделението за охрана в град Пловдив. На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.[1]
В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов, панически напуснали горящата сграда.[1]
Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година.[2] В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение.[3] Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.[1]
Паметник[редактиране | редактиране на кода]
Още от 1906 г. в Пловдив се събират пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад „Цар Крум“ на 27 ноември 1938 г. Паметникът представлява композиция, в която Гюро Михайлов е представен в цял ръст, застанал на поста си, а около него са бойните му другари, които страдат от разразилия се пожар, но подкрепят своя събрат. Бронзовата композиция е поставена върху каменен саркофаг, който съхранява тленните останки на героите. Паметникът става място за преклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното съзнание, че дългът, честта и верността стоят над всичко.[4]
През 1962 г. паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен първоначално в казармата на 9-и Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски. През 1992 година по инициатива на пловдивчани общината решава да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 г. монументът е официално открит на площад „Централен“ във вида, в който е бил през 1938 г.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г 24 часа/26 юли 2015/Как спасихме паметника на Гюро Михайлов
- ↑ Съгласно устава часовоят бил длъжен внимателно да варди поста си и всичко, що му е дадено за наглеждане, както и да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.
- ↑ Съгласно Устава за гарнизонна и караулна служба от поста можели да го свалят трима души: разводача, началника на караула или Княза. След този инцидент се правят корекции в УГКС, в смисъл, че при подобен случай постовият трябва да се отдръпне на безопасно разстояние, но да вижда поверения обект.
- ↑ а б Паметник на Гюро Михайлов