Гявато (община Битоля)
Тази статия е за битолското село. За гевгелийското село вижте Гявато (община Богданци).
| Гявато Ѓавато | |
| — село — | |
 Селската църква „Света Богородица“ | |
  Гявато | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 122 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Гявато в Общомедия | |
Гявато (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Битоля, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Гяваткол – малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг. Югозападно над селото е планинският превал Гявато на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20 km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.[2]
Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Гюват с 60 джизие ханета (домакинства).[3]
Гробищната селска църква „Света Богородица“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на Кажани и Доленци, за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.[4]
В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.[5]
Руският битолски вицеконсул Лука Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.[6]
Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[7]
Според Васил Кънчов в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички българи.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гявато е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 240 къщи.[10]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]
По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.[12]
При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стефан Ал. Туджаровски от Битоля е български кмет на Гявото от 15 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Кирил П. Кондов от Прилеп (9 май 1942 – 25 ноември 1942), Тодор Ст. Мицканов от Самоводене (25 ноември 1942 – 4 декември 1942) и Петър К. Николов от Охрид (6 януари 1943 – 9 септември 1944).[14]
Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1] Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.
От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители македонци.[15]
| Националност | Всичко |
| македонци | 122 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2008 година жителите на селото са 112.[1]
Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гявато
Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО[16]- Апостол Василев Четалов (1872 – след 1943), български революционер
- Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание[17]
- Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО[16]
- Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО[18]
- Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
- Вангел Наумов Перчев (? - след 1943), български революционер от ВМОРО[19]
Владо Додовски (1938 – 1999), северномакедонски журналист- Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[20]
- Гоше Ристев Юруков (април 1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО, земеделец и селски войвода в Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание[21]
- Димитър Башевски (р. 1943), северномакедонски писател
- Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО[16]
- Димитър Кърков, български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Чунков (1863 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
- Илия Алушевски (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония
- Иван Митрев Начов (1879 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденското дружество
- Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО[16]
- Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[22]
- Наум Бендов (1870 – ?), български революционер
- Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[20]
- Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО[20]
- Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО[23]
- Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО[24]
- Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на Георги Сугарев[25]
- Петър Търпев Гещаков (1858 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
- Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО[19]
- Стефан Димитров Мацанов (Стеван Митрев Мацанов, 1873 - след 1946), български революционер от ВМОРО
- Стефан Георгиев, български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва в III рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година,[26] умрял преди 1918 година[27]
- Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО[20]
- Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО[16]
- Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО[16]
- Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО[24]
Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин- Траян Бендевски (р. 1937), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет
- Траян Темелков Додов, български революционер от ВМОРО[20]
- Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО[23]
- Починали в Гявато
- Димитър Грозданов (1867 – 1908), български революционер и духовник
- Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[28]
- Други
- Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[29]
- Петър Таневски (р. 1960), северномакедонски инженер, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ѓавато // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174 – 175. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Мъченик за вяра и отечество // Блог за Неврокопския митрополит Борис (1888 - 1948), 13 март 2014. Посетен на 6 ноември 2018.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 243.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
| |||||||||||
