Конфедерация на едрите индустриалци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Г-13)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Конфедерацията на едрите индустриалци или Г-13 е затворен елитарен кръг от бизнесмени, които в първите години на прехода на България към демокрация и пазарна икономика приватизират най-значимите предприятия в България. Основана е в края на 1993 г. и просъществува около година. Така и не се регистрира като организация в съда. Чрез тази организация бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.[1] [2]

Една част от членовете на Г-13 не притежават особено силен бизнес въпреки приетите критерии за членство – собствен дял в банка или медия или друг крупен бизнес, заслужаващ уважение. Най-вероятната причина да бъдат поканени изглеждат силните им политически лобита.[1]

Не е тайна, че общото между всички в Г-13 е втренчването в операциите с преводни руски рубли, заобикалянето на югоембаргото и търговията с акцизни стоки, без риск, което ги разграничава от т. нар. силови групировки. Въпросът за „честното първоначално натрупване на капитала“, в което се опитват да убедят публиката членовете на Г-13, продължава да бъде дискусионен.[1]

Членове[2][редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Първанов – „Фърст файненшъл“
  2. Борислав Дионисиев – „Булвар ентърпрайсиз“
  3. Валентин Моллов – групировка „Моллов“
  4. Васил Божков – „Нове холдинг“
  5. Георги Аврамов – „Лекс“
  6. Георги Агафонов – банка „Славяни“
  7. Добромир Гущеров – „Орел“
  8. Емил Кюлев – Туристспортбанк
  9. Илия Павлов – Мултигруп
  10. Красимир Стойчев – „Трон“
  11. Петьо Блъсков – пресгрупа „168 часа“
  12. Степан Ерамян – Издателска къща „Еркюл“
  13. Христо Александров – Агробизнесбанк

История[редактиране | редактиране на кода]

Сдружението е основано в края на 1993 г. на работна среща в луксозния пловдивски ресторант „Ритора“. 13-те официализират своя бизнес клуб в резиденцията в „Бояна“. На подписването всички идват изтупани в скъпарски костюми. Само Красимир Стойчев е без вратовръзка, но с червен шал върху сакото.[2]

Георги Аврамов определя сдружението като „най-романтичния период в натрупването на едрия капитал“. Валентин Моллов претендирал да играе ролята на мозъка в сдружението и твърдял, че Г-13 трябва да прилича на френския „Патронат“ (най-голямата работодателска организация). Но най-силната фигура в сдружението е Илия Павлов. В края на 1994 г., оглавявайки служебното правителство, Ренета Инджова обявява кабинета на предшественика си Любен Беров като „кабинет на „Мултигруп“. По същото време се лансира версията, че идеологът в сянка на Г-13 всъщност е бил Андрей Луканов.[1]

Емил Кюлев, Красимир Стойчев и Ангел Първанов напускат демонстративно Г-13 преди сдружението да навърши първата си година. Кюлев обявява, че тримата, които си тръгват, не се занимават с контрабанда, а Красимир Стойчев подчерта, че всъщност само те имат легален бизнес. Основната причина за разпада на сдружението е цесията на „Химко“ към „Булгаргаз“, която Павлов измъква изпод носа на Кюлев.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Павлина Живкова, Галин Плахойчев, „Къде са олигарсите“, сп. „Тема“, бр. 20 (136), 24 май 2004 г.
  2. а б в Пенчо Ковачев, „Г-13: Възход и падение“, blitz.bg, 17 ноември 2011 г.