ДЗУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед към завод „ДЗУ“

Завод за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) е завод в Стара Загора, основен производител на магнитни дискови запаметяващи устройства (твърди дискове и флопи дискове) по време на възхода на производството на компютри в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Днес е част от VIDEOTON Holding ZRt., Унгария[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Заводът е създаден с постановление №51 (секретно) на Министерският съвет от 19.11.1968 г., като „Завод за периферна техника“ (завод 25), заедно с още седем завода за производство на изчислителна техника[2]. Целта е изпълнението на договореността между страните от СИВ от 1967 година за развитие на изчислителната техника, осигуряваща независимост и подобряване на съвместимостта между отделните национални програми. За изпълнението се създава и Съвет на Главните конструктори (СГК). С това сътрудничество е свързана и директивата за база да се вземат машините на фирма IBM[3]

Идеолог и основен двигател на българската програма за изчислителна техника е професор Иван Попов, а цялото развитие на сектора протича в рамките на сътрудничеството в СИВ. За прототип за дисково запаметяващо устройство в България е избрано изделие на фирма Memorex. Моделът 630 на Меморекс, съвместим напълно с IBM, е първото устройство в света, използващо линеен двигател за позициониране на магнитните глави[4].

Строежът на завода започва през 1969 г. с първи директор Васил Недев. Разработката на дисковото устройство се извършва от ЦИИТ София с активното участие на инженерите от Стара Загора. Разработва се ЕС-5052 с обем 7.25МВ сменяем дисков пакет. В края на 1971 година се провеждат първите международни изпитания на дисковото устройство. Редовното производство започва през 1972 година. През 1973 година завода е открит от Тодор Живков. Вложените за строителство и оборудване 14 милиона лева се изплащат още с производството и износа на това първо изделие за по-малко от година от редовното производство.

През 1974 година производството на ЕС-5052 спира поради липса на внос на магнитни глави. Поради реална опасност да се загубят завоюваните вече позиции се взема решение да се организира производството им в Стара Загора. В рамките на няколко месеца при пълна организация на всички цехове и отдели на завода са решени основните технически проблеми и е организирано производството на качествени магнитни глави. Следващите години производството на магнитни глави продължава и за следващите модели паралелно със завода в Разлог. Подобен подход за бързо решаване на производствени проблеми има и през следващите години. Причина са и високите темпове на увеличение на плановете през годините. ДЗУ се превръща в най-голямото по обем и по печалба предприятие в България.

В началото на 80-те години заводът прави голямо разширение с изграждането на нови корпуси, с големи площи чисти стаи в тях. Започва производството на нови ЗУМД 317 МВ/635 МВ – така наречен тип „Уинчестър“[5]. Производството включва всички основни възли и изделия: Магнитен диск, магнитни глави, линеен двигател, механични детайли, гъвкави платки, НИМ (несменяем информационен модул), ЗУМД, Дискова подсистема. Изграден е и ГАПС – напълно автоматизиран цех за производство на голямо-корпусни детайли с роботи, автоматичен транспорт и автоматична смяна на инструменти.

Освен всички видове ЗУМД в ДЗУ се произвеждат управляващи устройства за роботи, панели за чисти стаи и др.

ДЗУ прераства в комбинат от 1985 г., а две години по-късно става стопанско обединение (СО) „Дискови запаметяващи устройства“ в състава на асоциация „Електроника“. В края на 1980-те предприятието играе водеща роля в няколко секретни проекта, като „Нева“ за изграждането на завод за производство на дискове в СССР и „Монблан“ за завладяване на западни пазари. За тези проекти става известно много по-късно, както и че във връзка с тях са създадени фирми и смесени предприятия в капиталистически страни, които не се водят на отчет в Министерството на външноикономическите връзки, а се контролират директно от министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов и от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов[6].

От 24 февруари 1989 г. ДЗУ е преобразувано в държавна фирма. Към 1991 г. в състава ѝ са включени 37 дъщерни фирми и поделения

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

По време на прехода развитието на българската индустрия остава на заден план сред държавните приоритети. Това в крайна сметка води до пълна загуба на пазарите, макар че в ДЗУ се работи по много нови проекти, включително и производство на твърди дискове. ДЗУ участва в различни търговски схеми, като дори се стига до отнемане на лиценза му заради производство на пиратски компакт дискове (CD)[7].

След приватизацията на завода от VIDEOTON Holding ZRt., Унгария, през 1999 автоматизираните производствени линии са демонтирани и изнесени в Унгария. Оставено е производство на дребна битова техника.

След 2000[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 ДЗУ е един от големите работодатели в Стара Загора. Съгласно политиката на Видеотон се работи с големи западни фирми в областта на електротехниката и бита, като се осигурява изцяло логистиката на производството. Най-важният ресурс са висококвалифицираните кадри.

ДЗУ поддържа защитата на сертификати за международните стандарти:

  • ISO 9001 – производство
  • ISO 14001 – опазване на околната среда
  • ISO/TS 16949 – автомобилна промишленост

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История. // Посетен на 30 август 2016.
  2. Явлението ЗЗУ-книга първа, Анани Славов,2007
  3. Кандиларов, Евгений. Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век. 2004. Посетен на 29 октомври 2015., стр.27
  4. http://www.computerhistory.org/groups/storagesig/media/docs/Memorex-630.pdf
  5. от наскоро разкрити документи става ясна ролята на УНТР, Първо главно управление на ДС и ВТД „Инко“ в този напредък Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване, стр.202-204 Изпълнение на националната програма Б-1300. // Посетен на 9 март 2017.
  6. Христов, Христо. Държавна сигурност. Част 2.3: Проектът „Монблан“ и „неявните фирми“ на ДЗУ. // 6 септември 2010. Посетен на 5 ноември 2015.
  7. Николов, Йово. МВР иска да се отнеме лиценза на ДЗУ заради пиратски CD. // Капитал, 4 юли 1998.