Давид
- Вижте пояснителната страница за други значения на Давид.
| Давид דָּוִד | |
| цар на Израил и Юдея | |
 | |
| Роден |
1039 г. пр.н.е.
Витлеем Юдейски, Израел |
|---|---|
| Починал | 969 г. пр.н.е.
|
| Погребан | Давидов град, Израел |
| Етнос | евреи |
| Религия | юдаизъм |
| Канонизация | |
| Празник | 29 декември |
| Семейство | |
| Род | Давидова династия |
| Съпруга | Вирсавия Авигея |
| Деца | Соломон[1] Авесалом[2] Адония[3] |
| Давид в Общомедия | |
Давид („мил, възлюбен“) според Библията е цар на обединеното Еврейско царство, включващо всичките Дванадесет израилски племена от областите Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. Неговата история започва в Първа книга Царства (16 гл.) и завършва в Трета книга Царства (2 гл.), но голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2 – 29 гл.
Много талантлив поет, пророк (считан за такъв в юдаизма и християнството, както и в исляма) и владетел, Давид е автор на 78 псалома.
Пророчествата за идването на Месия
[редактиране | редактиране на кода]
Древната юдейска традиция очаква своя Месия като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по Матей и Лука, неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид (Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23). В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово“ и „клонка Давидова“, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството. По женска линия е това му прозвище Давидова клонка, но това не е доказано научно.
Библейски разказ
[редактиране | редактиране на кода]Помазване
[редактиране | редактиране на кода]Според Библията, по времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия Самуил, е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение, неговият избор се спира именно на Давид, тогава все още юноша.
Давид и Голиат
[редактиране | редактиране на кода]
Библейската история[4] разказва за поредната битка между израилтяни и филистимци и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил Голиат – гигант, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явява Давид и постига победа с голямо символично значение и приписвана на вдъхновението и подпомагането му от Йехова – все още много млад, приема да се изправи срещу гиганта и го побеждава, като го поразява с удар с прашка в лицето, след което го обезглавява със собствения му меч. (Първа книга Царства, глава 17).
Давид в двора на Саул
[редактиране | редактиране на кода]Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия. Отначало – впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой – Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т.е. кожата, която остава след обрязването на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив за филистимците).
При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид има и славата на прекрасен поет и музикант (свири на арфа). На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид. Веднъж, докато Давид свири и пее, Саул изпраща срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасява от гибел.
Цар Давид
[редактиране | редактиране на кода]
Дълго време Давид има хризмата (помазването) като юдейски цар, но едва след смъртта на Саул, към която е непричастен, той заема неговия престол.
След смъртта на Саул (самоубил се по време на битка), Давид[5] застава начело на общото Израилско и Юдейско царство. Успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. По времето на Давид Израилското царство придобива авторитет у съседите си и става важен политически фактор за района на „Плодородния полумесец“. Води успешни войни със съседните си държави.
Въпреки обичта на народа и поданиците си, Давид не е безгрешен – неговия живот е белязан от няколко грешки, чиито последствия той приема смирено и мъдро. Например, при обсадата на Рава, той изпраща своя военачалник Урия на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия, в която се влюбва случайно. Бива обвинен от пророк Натан в нарушаване на три божи заповеди, за което се покайва и написва знаменития покаен 50-ти псалом „Помилуй ме, Боже по голямата Си милост[6]...“. Веднага възниква разцепление на 12-те племена. Десет се обявяват срещу Давид, само две остават на негова страна – неговото племе и това на съпругата му. На десетте се дава възможността да се изселят от Израел, за да се избегне гражданската война.
Изобразяване
[редактиране | редактиране на кода]Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево“ (Йесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.
Традицията приписва на цар Давид авторството на повечето от псалмите, включени в Библията. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са №22 („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ – думите, които Иисус Христос произнася на кръста) и №50 – т. нар. „покаен“ псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урия и Вирсавия. Важно значение, особено като интерпретация в изобразителното изкуство, имат последните три, т. нар. „хвалитни“ псалми (148 – 150), разработени и в българската иконография – например при фреските от третия етаж на „Хрельовата кула“ в Рилския манастир и на северната външна стена на манастира в Арбанаси.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Втора книга Царства. 5.
- ↑ Втора книга Царства. 3.
- ↑ Втора книга Царства. 3.
- ↑ Първа книга Царства, гл. 16 – 31
- ↑ Втора книга Царства, гл. 1 – 19
- ↑ https://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/psalm_50.htm
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Легенды и сказки о библейских царях Давиде и Соломоне. [Пересказал X. Н. Бялик]. Перевод с английского А.С.Рапопорт. М., Муравей, 2000.
- Пински, Роберт. Жизнь Давида. М., Текст, 2008.
- Варлаам (Горохов), иером. Историко-археологический контекст времени правления древнеизраильского царя Давида Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine..
- Милена Кирова. Давид, великия. История и мъжественост в еврейската Библия. Кн. 1. С., Сиела, 2011.