Давидово (община Гевгели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Давидово.

Давидово
Давидово
— село —
„Свети Илия“
„Свети Илия“
North Macedonia relief location map.jpg
41.3319° с. ш. 22.4281° и. д.
Давидово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Надм. височина 63 m
Население (2002) 373[1] души
Пощенски код 2464
Давидово в Общомедия

Давидово (на македонска литературна норма: Давидово) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около тридесетина километра северно от общинския център Гевгели, но най-близкият град е Валандово в източна посока. Лежи в долината на р. Вардар на десния ѝ бряг, на два километра на отсрещния бряг е съседното село Удово, от където Давидово се свързва с автомобилния път Е75 Скопие-Солун. Селото има ЖП спирка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Давидово в 1931 г.

В XIX век Давидово е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Рождество Богородично“ е 1860 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Давидово (Davidovo) е посочено като село с 45 домакинства и 165 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Давидово има 170 жители, всички българи християни.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Давидово има 288 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В 1913 година Давидово попада в Сърбия. През лятото на същата година кметът на селото е убит от сърбоманския войвода Йован Бабунски, на когото се сторил съмнителен.[8]

В 1937 година е построена църквата на Давидовския манастир „Свети Илия“.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 373 жители - 370 македонци, 1 сърбин и 2 други.

Националност Всичко
македонци 370
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Давидово
  • Flag of Bulgaria.svg поп Васил, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Минов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Минов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Давидово
  • Flag of Bulgaria.svg Милтен Липоев (Лепоев) Младжев (Младжов), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на община Гевгели
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. а б Цркви во Миравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  5. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  8. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига друга, Београд, 1996, с. 26.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 5; а.е. 314, л. 46
     Портал „Македония“         Портал „Македония