Давид Албахари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Давид Албахари
Давид Албахари
сръбски писател
Давид Албахари в клуб „Бертелсман“, 2011
Давид Албахари в клуб „Бертелсман“, 2011

Роден
15 март 1948 г. (74 г.)

НационалностFlag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Canada (Pantone).svg Канада
Учил вФилософски факултет на Белградския университет
Белградски университет
Работил вписател, преводач
НаградиНИН-ова награда (1996)[1]
Литература
Период1973-
Жанроверазказ, роман, есе
НаградиАндричева награда (1982)
НИН-ова награда (1996)
ПовлиянДжон Ъпдайк, Уилям Фокнър
Давид Албахари в Общомедия

Давид Албахари (на сръбски: David Albahari, 15 март 1948, Печ, Косово, Югославия) е сръбски писател, есеист и преводач от еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Следва англицистика в Белградския университет, превежда Владимир Набоков, Джон Ъпдайк, Сол Белоу, Томас Пинчън, Маргарет Атууд, Сара Кейн, Карл Густав Юнг. От 1994 г. заедно с цялото си семейство живее в Калгари, (Канада).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Породично време“ (Фамилно време) (1973)
  • „Обичне приче“ (Обикновени разкази) (1978)
  • „Опис смрти“ (Описание на смъртта) (1982)
  • „Фрас у шупи“ (Шок в бараката) (1984)
  • „Једноставност“ (Простота) (1988)
  • „Пелерина“ (1993)
  • „Изабране приче“ (Избрани разкази) (1994)
    • бълг. изд. „Най-хубавите разкази“. София: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2010. (ISBN 978-954-423-612-0)
    • бълг. изд. „Кравата е самотно животно“. София: Жанет – 45, 2011, 166 с. (ISBN 9789544917263)
  • „Необичне приче“ (Необикновени разкази) (1999)
  • „Други језик“ (Друг език) (2003)
  • „Сенке“ (Сенки) (2006)
  • „Сваке ноћи у другом граду“ (Всяка нощ в друг град) (2008)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Судија Димитријевић“ (Съдията Димитриевич) (1978)
  • „Цинк“ (Цинк) (1988)
  • „Кратка књига“ (Кратка книга) (1993)
  • „Снежни човек“ (Снежен човек) (1995)
  • „Мамац“ (1996)
    • бълг. изд. „Стръв“. София: Библиотека 48, 1999, 126 с. (ISBN 954-8047-77-2)
  • „Мрак“ (Мрак) (1997, 2008)
  • „Гец и Мајер“ (Гец и Майер) (1998)
  • „Светски путник“ (Пътешественик) (2001)
  • „Пијавице“ (2006)
  • „Лудвиг“ (2007)
  • „Брат“ (2008)
  • „Ћерка“ (Дъщерята) (2010)
  • „Контролни пункт“ (Контролен пункт) (2011)

Сборници с есета[редактиране | редактиране на кода]

  • „Преписивање света“ (Преписването на света) (1997)
  • „Терет“ (Тежест) (2004)
  • „Дијаспора и друге ствари“ (Диаспора и други неща) (2008)

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 – Наградата „Иво Андрич“ за сборника с разкази „Описание на смъртта“.
  • 1996НИН-ова награда за романа „Стръв“.
  • 1997 – Награда „Балканика“ за романа „Стръв“.
  • 2006 – Награда „Мост Берлин“ за романа „Стръв“, преводът на който е обявен за най-добрата книга на годината в Германия.
  • 2012 – Наградата на фестивала във Виленица.
  • 2016 – Първа награда на фестивала „Друга приказка“ в Скопие, Република Македония.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б НИН online. // Посетен на 25 февруари 2017 г.