Давид Бронщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Давид Бронщайн
Давид Бронштейн
David Bronstein 1968b.jpg
Информация
Държава Флаг на СССР СССР, Флаг на Украйна Украйна,
Флаг на Русия Русия
Роден
19 февруари 1924 г.(1924-02-19)
Починал
5 декември 2006 г. (на 82 г.)
Звание гросмайстор (1950)
Най-високо ЕЛО 2590
Място в света 29-то за всички времена
Давид Бронщайн в Общомедия

Давид Йонович Бронщайн (Дави́д Ио́нович Бронште́йн) е съветски (последователно украински, руски, беларуски) шахматист, гросмайстор (1950) и съдия по шахматна композиция. Финалист е в мач за шахматната корона и световен вицешампион (1951).

Двукратен шампион на СССР – 1948 (разделя първо място с Александър Котов) и 1949 (разделя първо място с Василий Смислов). Шесткратен шампион на Москва (1946, 1953, 1957, 1961, 1968 (с Тигран Петросян), 1982 (с Нухим Рашковски). Победител в междузоналните турнири в Салтшьобаден (1948) и Гьотеборг (1955). По оценка на експертите, Бронщайн е един от най-великите и оригинални шахматни играчи на всички времена. По мнение на Виктор Корчной, именно Бронщайн най-дълбоко от всички свои съвременници разбира шахмата.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Давид Бронщайн е роден на (19 февруари 1924 г. в Била Церква (Бяла Църква – бълг., Белая Церковь – рус.), Киевска област, Украйна, в еврейско семейство. Детските си години прекарва в Киев. Възпитаник е на шахматната школа на Киевския дворец на пионерите[2] и ученик на Александър Маркович Константинополски.[3]

Бащата на Давид Бронщайн е арестуван през 1937 г. като „народен враг“. Давид мечтаел да стане математик, но пътят към университета бил затворен за него. Спасявайки се от нашествието на фашистите, се оказва в Кавказ, после често говори, че го е преследвала съдбата на скитник.

Шахматът, който възприемал като сфера на изкуството, става главно дело в живота на Бронщайн. Участник е в мача за титлата „световен шампион“ през 1951 г. в Москва. Това е първият мач, в който Михаил Ботвиник защитава своята титла. Мачът завършва наравно (12:12), и шампионът остава на трона.
Бронщайн внася значителен принос в теорията на дебютите (Царски гамбит и откритите дебюти, Староиндийска защита, Френска защита, Защита Каро-Кан, Холандска защита и др). Творчеството на Бронщайн е оказвало и продължава да оказва влияние на всички шахматисти, които подхождат към играта както към импровизация, творчески процес с непредвиден по-рано резултат. Да достигне по-високи спортни резултати (особено в борбата за световно първенство) на Бронщайн е пречело отсъствието на специфична „шампионска злоба“, а също прекомерната преоценка на възможностите на съперника (зад който Бронщайн нерядко виждал такива възможности, за които съперникът, особено отстъпващ по класа, даже не е подозирал).

Бронщайн е един от тези, които способстват за реформация на временния контрол в шахмата. От неговата лека ръка започват съревнования по бърз шахмат. Бронщайн е измислил идеята за двубой, при който гросмайсторите едновременно играят един с друг няколко партии (и спечелва такъв сеанс с гросмайстора Евгений Васюков). Бронщайн развива и обогатява идеята за хронометраж на партиите, предложена първо от Бениамин Блюменфелд.

Свободно разговарял на няколко европейски езика.[2]

Бронщайн е написал най-популярните книги за шахмата. Той е автор на настолната книга на шахматистите за всички времена и възрасти „Международен турнир на гросмайсторите“ (за турнира на претендентите в Цюрих, 1953). Автор е и на други книги, без които е трудно да си представим шахматното образование на класния шахматист: „200 открити партии“, „Самоучител на шахматната игра“. Появилият се труд „Давид против Голиат“ (в съавторство със С. Воронков) е забележително творение за борбата на човешкия гений (в лицето на Бронщайн) против компютърните програми. За творчеството на Бронщайн е написана прекрасната книга на Б. Вайнщайн „Импровизация в шахматното изкуство“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бронщайн е бил женен три пъти. Първата му жена се наричала Марина. След смъртта на втората си жена 59-годишният Бронщайн през 1983 г. се жени за дъщерята на своя шахматен приятел, гросмайстор Исак Ефремович Болеславски Татяна, която е била по-млада от него с 22 години и с която той се запознава още през 1964 г., а за пръв път я видял, когато тя била едва на три години. Този брак продължава 23 години. Татяна Исаковна Болеславская завършва Минската консерватория – изкуствовед, доцент в Белоруския държавен университет.[2] През 1990-те години Бронщайн получава в Русия пенсия и идва да живее при жена си в Минск.
Изцяло погълнат от шахматното творчество, по отзиви на съвременниците, в бита Бронщайн е бил рядко непрактичен човек. Колегите-шахматисти казват, че Бронщайн купувал подаръци на такъв принцип: вещта трябва да бъде скъпа, безполезна в бита и неудобна за транспортиране. В неговото двустайно жилище в Арбат винаги е царял безпорядък. По спомени на последната му жена Татяна Исаковна, двете стаи били затрупани с книги, стари списания, изрезки от вестници, купчини с някакви документи. Когато Давид Йонович е бил сам, той нищо не си готвел – пиел само чай. Известна е, впрочем, рецепта за супа „от Бронщайн“, описана в неговата книга. Всичко, което имал у дома – банани, краставици, пипер, той смесвал в един съд и го варил. И неочаквано се получавало вкусно.[2]

Гробът на Давид Бронщайн в Минск, Чижовското гробище

През последните години от живота си Бронщайн, по думите на жена си, вече нищо не правел – не искал, към всичко изгубил интерес. Немного привличат неговото внимание събитията от „оранжевата“ революция в Киев, която той наблюдавал по телевизията и случайно видял дома, в който преминало неговото детство. Бронщайн ходел вече трудно, лошо виждал, развил глаукома. Обаче гросмайсторът принципно не се лекувал и не приемал лекарства.

Умира на 5 декември 2006 г. в Минск от инсулт. Получил удар, „Бърза помощ“ го закарала в болницата. Лекарите констатирали обширен кровоизлив в мозъка. И макар че Бронщайн се намирал в съзнание и даже можел да говори, 82-годишнният гросмайстор вече не смогнал да се пребори с болестта. Преди края си той често повтарял: „Аз ще умра, и с мен ще умре цял пласт от шахматната култура“.[2]

Погребан е в Чижовското гробище в Минск.

Основни спортни резултати[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Резултат Място
1940 Шампионат на Украйна 2
1944 13-ти шампионат на СССР 6½ от 16 15
1945 14-и шампионат на СССР 10 от 17 3
Радиомач по шахмат СССР – САЩ (10 дъска) 2 от 2
1946 Шампионат на Москва 11½ от 15 1
Радиомач по шахмат СССР – Великобритания
(7 дъска)
1 от 2
Мач-турнир Москва – Прага 10½ от 12
1947 Шампионат на Москва 9 от 14 1 – 3
15-и шампионат на СССР 11 от 19 6
1948 Междузонален турнир 1948 13½ от 19 1
1948 16-и шампионат на СССР 12 от 18 1 – 2
1949 17-и шампионат на СССР 13 от 19 1 – 2
1950 Турнир на претендентите 12 от 18 1 – 2
Мач с Исак Болеславски 7½:6½
1951 Мач за званието „Световен шампион“ по шахмат 1951 г. с Михаил Ботвиник 12:12
19-и шампионат на СССР 9½ от 17 6 – 8
1952 20-и шампионат на СССР 10½ от 19 7 – 9
1953 Турнир на претендентите 16 от 28 2 – 4
Шампионат на Москва 12½ от 15 1
1953 – 54 Хейстингс 6½ от 9 1 – 2
1954 Белград 13½ от 19 1
1955 Междузонален турнир 1955 15 от 20 1
1956 Турнир на претендентите 9½ от 18 3 – 7
1957 24-и шампионат на СССР 13½ от 21 2 – 3
Шампионат на Москва 10½ от 12 1
Гота 1
1958 25-и шампионат на СССР 11½ от 18 3
Междузонален турнир 1958 11½ от 20 7 – 11
1959 26-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13
Москва 7 от 11 1 – 3
Шампионат на Москва 10 от 15 3
1960 27-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13
1960 Мар дел Плата 11½ от 15 3
1961 28-и шампионат СССР 9 от 19 12 – 13
Мемориал Мароци (Будапеща) 9½ от 15 2 – 3
Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2
Мач с Леонид Александрович Шамкович на първенство на Москва 3½:2½
29-и шампионат на СССР (ноември – декемри 1961) 12½ от 20 3
1962 Москва 9 от 15 3 – 6
1963 Бевервейк 11½ от 17 2
Мишколц 2
31-ви шампионат на СССР 11½ от 19 4 – 6
1964 Междузонален турнир 16 от 23 6
1964 – 65 32-ри шампионат на СССР 13 от 19 2
1965 33-ти шампионат на СССР 9½ от 19 9
1966 Мемориал Асталоша (Сомбатхей) 11½ от 15 1 – 2
1966 – 67 34-и шампионат на СССР 10½ от 20 8 – 9
1968 Шампионат на Москва 10½ от 15 1 – 2
Амстердам 2
Мемориал Ласкер (Берлин) 1 – 2
1971 Сараево 9 от 15 1 – 3
39-и шампионат на СССР 11½ от 21 7 – 8
Мемориал Алехин (Москва) 9 от 17 8 – 10
1972 40-и шампионат на СССР 9½ от 21 13 – 16
1973 Междузонален турнир (Петрополис) 10½ от 17 6
1974 Сан Хосе 1
1975 43-ти шампионат на СССР 7½ от 15 9 – 10
1975 – 76 Хейстингс 10 от 15 1 – 3
1976 Сандомеж 1
1977 Будапеща 11 от 16 1
1978 Юрмала 10 от 15 1
1982 Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2
Панчево 2 – 4

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Международный турнир гроссмейстеров: Комментарии к партиям турнира претендентов на матч с чемпионом мира. Нейгаузен – Цюрих, 29 августа – 24 октября 1953 г. – Москва: Физкультура и спорт, 1956. – 436 с (2-е изд. 1960; 3-е изд. 1983)
  • 200 открытых партий. – Москва: Физкультура и спорт, 1970. 248 с.
  • Прекрасный и яростный мир: (Субъективные заметки о современных шахматах). – Москва: Знание, 1977. – 112 с, 8 л. ил. В соавторстве с Г. Л. Смоляном. (Доп. тираж 1978)
  • Самоучитель шахматной игры. – Москва: Физкультура и спорт, 1980. – 248 с (2-е изд. 1987)
  • Ученик чародея. – Москва: Рипол Классик, 2004. – 415 с, [8] л. ил. (Искусство шахмат). ISBN 5-7905-2667-5. В соавторстве с Т. Фюрстенбергом.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Д. Бронштейн; С. Воронков. Давид против Голиафа. Рипол Классик. 2003. С. 12. ISBN 9785790516481.
  2. а б в г д Euruchess.org: Русский шахматный портал Евросоюза
  3. Григорий Аграновский. Обычный гений. „Частный корреспондент“, 19 февраля 2013 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шахматный словарь, стр. 210 – 212
  • Вайнштейн, Борис Самойлович|Вайнштейн Б. С. Импровизация в шахматном искусстве: О творчестве гроссмейстера Бронштейна. Москва: „Физкультура и спорт“, 1976. 280 с. (Выдающиеся шахматисты мира)
  • Шахматы. Энциклопедический словарь, стр. 47 – 48

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Шахмат“         Портал „Шахмат          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз          Портал „Беларус“         Портал „Беларус          Портал „Украйна“         Портал „Украйна