Давид Елазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Давид Елазар
български политик
Роден: 30 април 1920 г. (99 г.)
Народен представител в:
V НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Давид Соломон Елазар с псевдоними Иван Белия, Коста, Дайшо е български партизанин и политик от БКП от еврейски произход, заслужител деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Давид Елазар е роден на 30 април 1920 г. в София. През 1935 г. става член на РМС, а от 1941 и на БКП. В периода 1938 – 1941 е секретар на РК на РМС в София. Арестуван е интерниран в лагера Кръстополе. От януари 1932 г. е преместен в лагера в Рупел, откъдето избягва през март. От 1 юни 1943 г. става партизанин в партизанска бригада „Чавдар“. Там е командир на чета. От юни 1944 става командир на Шопския партизански отряд. След Деветосептемврийския преврат продължава да членува в РМС, където работи по организационни въпроси. Последователно е секретар на Районен комитет, организационен секретар на Градски комитет, сътрудник на ЦК на РМС. Освен това е първи секретар на Областния комитет на РМС в Плевен и Градския комитет на РМС и на ДСНМ в София. Член е на ЦК на РМС от 1946 до 1947 г., а от 1947 до 1954 г. е член на ЦК на СНМ. От 1951 до 1957 г. г. е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия. От 1965 до 1966 г. е заместник завеждащ на отдел „Пропаганда и агитация“. През 1966 г. става завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП. През 1968 г. става директор на Института по история на БКП.[1] Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“, два ордена „9 септември 1944 г.“ I степен, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II степен, „Кирил и Методий“ I степен и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 829 от 29 април 1980).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 156
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 154