Давид Жинола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франция Давид Жинола
David Ginola Deauville 2014 2.jpg
Лична информация
Роден David Desire Marc Ginola
25 януари 1967 г.  (на 50 г.)
Гасин, Франция
Ръст 185 см.
Пост крило/нападател
Настоящ отбор
Отбор край на кариерата
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1985–1988
1988–1990
1990–1992
1992–1995
1995–1997
1997–2000
2000–2002
2002
Франция Тулон
Франция Расинг Париж
Франция Брест
Франция Пари Сен Жермен
Англия Нюкасъл
Англия Тотнъм
Англия Астън Вила
Англия Евъртън
Общо
82
61
50
115
58
100
32
5
503
(4)
(8)
(14)
(33)
(6)
(13)
(3)
(0)
(81)
Национален отбор
1990–1995 Франция Франция 17 (3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[:commons:Category:David Ginola|Франция Давид Жинола]] в Общомедия

Дави́д Дезире́ Марк Жинола́ (на френски: David Desire Marc Ginola, френско произношение: [da'vid ʒino'la]) е бивш френски футболист, изявявал се още като актьор и манекен.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Жинола започва своята кариера в Тулон. През 1985 година осемнадесетгодишен прави дебют за първия отбор в шампионатен мач срещу Мец за победата с 2-0. В първия си сезон записва четиринадесет срещи, а от 1986 г. е титуляр.

През 1988 г. преминава в Расинг Париж, където остава един сезон. През 1990 г. преминава в състава на Брест, където разгръща таланта си и привлича вниманието на водещите клубове.

През януари 1992 г. преминава в Пари Сен Жермен и веднага се превръща в любимец на публиката от Парк де Пренс. В първия си сезон с ПСЖ, Жинола печели Купата на Франция [1] и достигна до полуфинала на Купата на УЕФА, където губи от бъдещият носител на трофея Ювентус с Роберто Баджо в състава си.[2] [3] Преди това на 1/4 финала отстранява отбора на Реал Мадрид, а Жинола бележи по едно попадение в двете срещи. [4][5]

В края на 1993 г. в анкета на списание Франс футбол е избран за Футболист на годината във Франция. През следващия сезон ПСЖ воден от португалеца Артур Жорже печели шампионската титла на Франция, а Жинола става водещ голмайстор на отбора, реализирйки 13 гола в 38 срещи, като изпреварва своя съотборник и носител на Златната топка Джордж Уеа.

Сазон 1994–95 под ръководството на новия мениджър Луис Фернандес Жинола отбелязва 11 гола в 28 мача, но отборът му не успява да защити титлата си. Представя се по-добре в други турнири като печели отново Купата на Франция, както и първото издание на турнира за Купата на Футболната лига.

В Шампионската лига на УЕФА парижани отстраняват финалиста от предното издание на турнира Барселона, [6] но губат полуфинала от защитаващият титлата си отбор на Милан.[7]

Нюкасъл[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1995 г. Жинола решава да напусне Франция и преминава в английския Нюкасъл, воден от Кевин Кийгън за трансферната сума от 2,5 милиона паунда.[8]

Дебютът му е на 19 август 1995 г. за победата с 3-0 срещу Ковънтри. Първият си гол отбелязва на 27 август за победата с 2-0 като гост на Шефилд Уензди. През сезон 1995-96 Нюкасъл завършва на второ място, на четири точки зад Манчестър Юнайтед. Това е най-силното представяне на отбора в продължение на десетилетия, а Жинола е с основен принос.

През 1996 г. Барселона отправя оферта за футболиста, но Нюкасъл я отхвърля.[8] В същия сезон клуба счупи рекорда за трансфер на стойност 15 милиона паунда и подписва с голмайстора Алън Шиърър. Въпреки това, Нюкасъл завършва отново на второ място зад Манчестър Юнайтед. По средата на сезона Кевин Кийгън внезапно подава оставка като мениджър, за да бъде наследен от Кени Далглиш.

Тотнъм[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1997 г. Жинола приема офертата на треньора Джордж Греъм и преминава в Тотнъм за трансферната сума в размер на два милиона паунда.[9] В следващия сезон е обявен за Футболист на годината в Англия, изпреварвайки звездите на Манчестър Юнайтед - Дуайт Йорк и Дейвид Бекъм, съответно на второ и трето място.[9] Французинът е и с огромен принос за спечелването на Купата на Футболната лига срещу Лестър на Уембли, който е първи трофей за Тотнъм от осем години.[10]

На 11 декември 2008 година на официална церемония в Лондон, посветена на 125-та годишнина от създаването на Тотнъм името на Давид Жинола е записано в Алеята на славата на клуба.[11]

Астън Вила[редактиране | редактиране на кода]

На 31 юли 2000 година 33-годишният Давид Жинола подписва с Астън Вила. На страниците на клубния уебсайт мениджърът на отбора Джон Грегъри съобщава за трансфера, кото обявява и параметрите по него, според които даговорът на французина е за срок от две години, бившият му клуб - Тотнъм ще получи 3 милиона паунда, а самият футболист по 30 000 седмично. [12]

Евъртън[редактиране | редактиране на кода]

За 18 месеца във Вила Жинола взима участие в едва 19 срещи, като влиза в конфликт с треньора Джон Грегъри, който от своя страна обвинява публично футболиста в наднормено тегло и липса на професионализъм.[13] През 2002 г. 35-годишен Жинола подписва като свободен агент с Евертън, воден от Уолтър Смит. [13] Играе пет мача за клуба, преди да се оттегли през май 2002 г., следкато Дейвид Мойс поема поста мениджър.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът му за националния отбор е през 1987 година когато взима участие на престижния футболен турнир в Тулон за младежи до 21 години. На този турнир Франция достига до финала, където спори за трофея срещу младежкия нац. отбор на България. В редовното време и след продължения мачът завършва 1-1, а след изпълнение на дузпи Франция печели турнира с 9-8. Давид Жинола е избран за най-добър състезател на турнира, голмайсторския приз печели Любослав Пенев, а за най-добър вратар е избран Клаудио Тафарел.[14]

За първия състав на Франция записва 17 срещи. Участва в квалификациите за СП 94. След негова фрапантна грешка в последния мач срещу България топката му е отнета от Емил Кременлиев и Емил Костадинов отбелязва победното попадение за крайното 1-2 с което българите се класират за световното първенство.[15] След мача треньора Жерар Улие го обвинява директно като главен виновник за отпадането на Франция от световното първенство. Двамата си разменят взаимни обвинения по медиите, като Жинола дори завежда дело срещу Улие. Следващият треньр на „петлите“ Еме Жаке го връща в първия отбор. Последният си мач за националния отбор Жинола изиграва на 6 септември 1995 година, който е квалификация за Европейско първенство срещу отбора на Азербайджан, завършил с разгромна победа 10-0.[16]

Извън футбола[редактиране | редактиране на кода]

Паралелно с кариерата си на футболист Жинола се снима и в киното, участва в редица реклами на Л'Ореал. След края на състезателната си кариера се отдава на винопроизводството. През 2008 година негова марка вино, категория Розе печели сребърен медал на фестивал на френските винопроизводители.[17]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Франция Пари Сен Жермен
Англия Тотнъм
Индивидуални

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]