Даворин Тръстеняк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за словенския духовник и писател. За хърватския педагог, вижте Даворин Тръстеняк (педагог).

Даворин Тръстеняк
Davorin Trstenjak
словенски духовник и писател
Davorin Trstenjak.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Образование Грацки университет
Даворин Тръстеняк в Общомедия

Даворин Тръстеняк (на словенски: Davorin Trstenjak) е словенски либерален католически духовник от XIX век, книжовник, публицист, историк, представител на романтизма, основател и пръв председател на Дружеството на словенските писатели.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1817 година във фермерското семейство на Антон и Мария (по баща Корошак) в Кралевци, Херцогство Щирия в Австрийската империя. Учи в начално училище от 1825 до 1827 година във Видем, където учителят му го запалва по събирането на народни песни. По-късно от 1827 до 1829 година учи в немско училище в Бад Радкерсбург (на словенски Радгона), където се запознава с филолога Петер Дайнко, с когото стават близки приятели и от когото получава първите си уроци по словенска граматика. Учи в гимназия в Марибор от 1830 до 1836 година и по-късно в лицей в Грац, където става привърженик на илирийското движениеромантично националистическо движение, което се бори за културно и езиково единство на южнославянските народи.[1]

Учи богословие от 1840 година в Грац и след като завършва, в 1844 година е ръкоположен за свещеник и служи като капелан в долнощирските села Сливница при Марибору (1844 - 1846), Лютомер (1847), Хайдина (1848) и в град Птуй (1849 - 1850). От 1850 до 1861 година е капелан, а по-късно е гимназиален учител в Марибор по вероучение и за известно време по словенска история и география. От 1861 до 1868 година е енорийски свещеник в Шентюр, от 1868 до 1879 година в Пониква, а от 1879 до смъртта си служи в Стари търг край Словен градец.[1]

Умира на 2 февруари 1890 година в Стари търг.[1]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Филология и история[редактиране | редактиране на кода]

Тръстеняк си сътрудничи със словенско-хърватския поет и етнолог Станко Враз. Повлиян от теориите на Ян Колар и Павел Шафарик, двама влиятелни шечки филолози, застъпващи панславистки идеи, Тръстеняк пише няколко книги на историческа тема, в които твърди, че славяните са най-древният народ в Европа (предшественик на венетската теория). Тръстеняк обаче се отказва от тези си твърдения, след като разбира, че са несъстоятелни от научна гледан точка.

Национално възраждане[редактиране | редактиране на кода]

По време на Пролетта на народите в 1848 година Тръстеняк става голям поддръжник на програмата Обединена Словения. Като близък саратник на Матия Майар, автор на програмата, Тръстеняк помага в събирането на подписи в подкрепа на създаването на политическо обединени, включващо всички словенски етнически територии. След 1849 година Тръстеняк установява контакти с Янез Блейвайс и Ловро Томан, които стават лиреди на Словенското национално движение в 50-те и 60-те години на XIX век. В 1863 година Тръстеняк е един от основателите на престижното издателство и научно сдружение Словенска матица. Той също така е съратник на епископ Антон Мартин Сломшек. В 1877 година, по инициатива на Даворин Тръстеняк, е поставена мраморна паметна плоча на Сломшек на родната му къща в Унише.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Тръстеняк е също така писател и поет. Неговите творби са с типично романтичен похват, следвайки стила на Франце Прешерен и Йосипина Турнограйска. Тръстеняк отхвърля литературния реализъм на по-младото поколение словенски писатели, които излизат на сцената в средата на 60-те години на XIX век: силно полемизира срещу Фран Левстик и отхвърля поезията на Симон Грегорчич и Йосип Стритар, както и на обкръжението около литературния журнал „Люблянски Звон“. В 1878 година Тръстеняк е основател и е избран за пръв председател на Дружеството на словенските писатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kdo so bili Ambidravi, in kdo je sozidal starodavni mesti Virunum in Teurnia Kelti ali Venedi? V Celovcu: J. Leon, 1853
  • Mesec Marije, ali častenje presvete device Marije skoz eden celi mesec s vsakdanjimi premišljevanji, molitvami in izgledi iz živlenja svetnikov, ter z molitvami v jutro, večer, pri sv. maši, za spoved ino sv. obhajilo, kak tudi s kratkim opisom naj imenitnejših Marijinih svetstev, katere slovenski romarji obiskavajo. U Gradcu: J. Sirolla, 1856
  • Pannonica: spomeniški listi. Samozal. D. Trstenjak, 1887
  • Weriand de Graz: zgodovinsko-rodoslovna razprava. V Celovci: pisatelj, 1884
  • Triglav, mythologično raziskavanje. Samozal. D. Trstenjak, 1870
  • Slovanščina v romanščini. [Ponikva]: pisatelj, 1878

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Trstenjak, Davorin в: Slovenski biografski leksikon, Izidor Cankar (Ljubljana: Zadružna gospodarska banka, 1925).
  • Bogo Grafenauer, Struktura in tehnika zgodovinske vede (Ljubljana: Univerza v Ljubljani, 1980).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Slodnjak, Anton. Trstenjak, Davorin (1817–1890). // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 6 април 2016.