Далматин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Далматинец
Dalmata.jpg
Характеристики
Ръст Мъжки: 56 – 61 см
Женски: 54 – 59 см
Тегло Мъжки:27 – 32 кг
Женски: 24 – 29 кг
Произход
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
(Flag of Dalmatia.svg Далмация)
Класификация МФК
Група 6
Секция 3
Номер на стандарт 153
Далматинец в Общомедия

Далматинът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с характерна разцветка на космената покривка – снежнобял основен цвят, обсипан с точки, чийто размер варира от 2 до 3 см, като на главата и крайниците точките са по-дребни. Съществуват две цветови разновидности – бяла с черни точки или бяла с шоколадови точки.

Новородените далматинчета са чистобели. За появата на допълнителния цвят с форма на точки, отговаря ген с късна експресия. Първите точки се появяват около 10-ия ден от живота и се насищат като нюанс през следващите 20 дни. Основното точкуване е оформено окончателно около 50 – 60 дневна възраст, когато малките могат да бъдат отделени от майката. Ноктите може да са бели или в унисон с цвета на точките. Носната гъба е със същия цвят като точките.

Далматинец

Произход и история[редактиране | редактиране на кода]

Смята се че произхода им е Далмация – сегашна Република Хърватия. В България порода далматин е разпространена масово през 90-те години на 20 век. В момента породата е рядка за България, а качествените екземпляри са регистрирани в Български далматин клуб, където се провеждат задължителни тестове за генетични заболявания, тъй като развъждането на далматин е изключително трудно и изисква определени познания.

Общи параметри на породата[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е куче с над среден размер, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са хармонични.

Темперамент[редактиране | редактиране на кода]

Спокойно, уравновесено, общително и дружелюбно куче.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално и хармонично телосложение, с чисти изваяни линии.

  • Носна гъба: При черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите е кафява.
  • Зъби: Захапката е ножицообразна.
  • Очи: Тъмнокафяви при черноточкуваните и кехлибарени до жълтокафяви при шоколадовоточкуваните.
  • Уши: Разположени са високо, среден размер, широки в основата си.
  • Опашка: Високо поставена, силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част (саблевидна).
  • Космена покривка: къса, гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят на козината е чистобял, с контрастни черни или кафяви (шоколадови) точки.
  • Дължина на тялото: височина при холката е приблизително 10:9. Форматът на тялото е леко разтеглен.
  • Дължина на черепа: дължина на муцуната е 1:1
  • Височината до лакътната става (предни крайници) е 50% от височината до холката
  • Международна квалификация: Стандарт на породата по FCI # 153/14.04.1999.
Височината при холката:
при мъжките е 56 – 62 см
при женските е 54 – 60 см
Средно тегло:
при мъжките е 27 – 35 kg
при женските 23 – 29 kg.
Пороци и недостатъци в екстриора и здравословното състояние – Очи: сини ириси, сини петна в кафяв ирис, очи с различен цвят. Цвят на космената покривка: лимонов, прасковен или синкав оттенък на точките, чисто бял цвят без точки, черни и кафяви точки при един индивид (триколор), тигрови точки, вродено петно, Други: конвергентни линии на главата, отсъствие на повече от 6 зъба, липса на пигмент на носната гъба, завита опашка, грубокосмест или дългокосмест, немотивирана агресия към хора или немотивиран страх от хора. Здравословни: ентропия, ектропия, глухота.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е със здраво-сух тип конституция, атлетичен, с плътна и здрава костна система и силна релефна мускулатура. Анатомията на тялото има точни пропорции, които е желателно да бъдат спазени.

Особености на характера[редактиране | редактиране на кода]

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие и уравновесеност. Социални и дружелюбни, емпатични, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинът е с развито чувство за собствено достойнство. С лекота се привързва и е добър компаньон. Оставен дълго без човешко присъствие става меланхоличен. Подходящ е за хора, които водят активен начин на живот. Далматинът може да бъде обучен за охрана или за лов (и като гонче и като птичар).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Magnus Felicius Enodius „Opera omnia“, Berlin, 1963
  • Massimo Ferutti „Venezzia e Dalmatini una amore grande“
  • Uficcio storico dello stato Magiore Eserccito Italiano „Storia delle Dalmatini in italiana armatta nella seconda guera mondiale 1940 – 1945“ parto terzzo, Roma, 1986
  • Alessandro Bongiovanni „Baterie semoventi alzzo zerro“,Milano 1963
  • Martino Toscharelli „Dalmatini nell batale nell Desserto in africa setentrionalle“ Roma, 1985 Instituto storico per Seconda guerra mondiale
  • Alessio Verccelli „Bersaglieri e Dalmatini 1940 – 1945“,Roma 2002
  • Uficcio sorico dello statto magiore esercitto parto 2 – 9
  • Цветелина Димчева-Дойчинова „Далматин – всичко за породата“, София, 2001