Далматин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Далматинец
Dalmata.jpg
Характеристики
Ръст Мъжки: 56—61 см
Женски: 54—59 см
Тегло Мъжки:27—32 кг
Женски: 24—29 кг
Произход
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
(Flag of Dalmatia.svg Далмация)
Класификация МФК
Група 6
Секция 3
Номер на стандарт 153
Далматинец в Общомедия

Далматинът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с характерна разцветка на космената покривка - снежнобял основен цвят, обсипан с точки, чийто размер варира от 2 до 3 см, като на главата и крайниците точките са по-дребни. Съществуват две цветови разновидности - бяла с черни точки или бяла с шоколадови точки.

Новородените далматинчета са чистобели. За появата допълнителния цвят с форма на точки, отговаря ген с късна експресия. Първите точки се появяват около 10-ия ден от живота и се насищат като нюанс през следващите 20 дни. Основното точкуване е оформено окончателно около 50-60 дневна възраст, когато малките могат да бъдат отделени от майката. Ноктите може да са бели или в унисон с цвета на точките. Носната гъба е със същия цвят като точките.

Далматинец

Произход и история[редактиране | редактиране на кода]

Смята се че произхода им е Далмация – сегашна Република Хърватия където още през епохата на късната античност и средновековието Далматин е изобразяван върху стенописи на късноримската и ранновизантийската аристокрация, която ползвала както свидетелстват късноримския хронист Енодий – през V век тези кучета са били символ на властта на съответния Магистер милитум на Далмация заедно със знаците на сигнифера (които освен жив далматин, били вълча кожа с маска с човешки образ, носена от знаменосец) на съответния римски легион на западната римска империя, лагерувал по тези земи. Отделно от това в императорските имения главно в Спалато (днешен Сплит) още по времето на император Диоклециан (284-306 г.) далматините били отглеждани в специални стопанства където ловци ги обучавали за лов, осъществяван от императора, когато резидирал в Далмация. През по-късни епохи, когато Далмация била под управлението на Венецианската Република далматинецът представлявал специална порода, която имали право да развъждат по тези места само венецианските дожове и членовете на Великия съвет на Венеция и ги използвали главно като ловни кучета и за декорация на каретите си. Тази порода кучета се е отглеждала предимно в земите на Венецианска Далмация главно от местни италианци, чак до Втората световна война (когато след нея Югославия по споразумение с Италия изселва италианците от Хърватска и Адриатика).

През годините на Първата и Втората Световна война далматинът е основното служебно куче на италианската армия и италианската погранична стража-Guardia alla frontiera и както показват архивни снимки от 1917 г. тези кучета са носили гранична служба във Фиуме (днес Риека в Хъърватска) и в Албания. През Втората световна война ролята на кучетата далматинци се повишава в италианската армия още повече и те са използвани за гранични, следотърсачески и охранителни по време на италианската окупация на Далмация, Албания и Гърция а също и по време на бойните действия с Гърция през 1940-1941 г. и в Северна Африка 1941-1943 г. за откриване на ранени и трупове на убити италиански войници и офицери. Една преписка на италианското военно министерство от годините на войната показва че италианският фашистки диктатор Бенито Мусолини в подражание на съюзника си в хитлеристка Германия, където за военни цели Немската овчарка била на голяма почит, решил да се „конкурира“ с немците и във всяка военна част на армията имало по няколко кучета далматин като аналог на немските овчарки във Вермахта. През военните години на капитулацията на Италия 1943-1944 г. тези кучета спасили живота на немалко криещи се от немците италиански войници и офицери, поради което далматините служат в италианската армия и до днес като основно нейно служебно и граничарско куче, а дейността им е патентована по италианското законодателство.

В България порода далматин е разпространена масово през 90-те години на 20 век. В момента породата е рядка за България, а качествените екземпляри са регистрирани в Български далматин клуб, където се провеждат задължителни тестове за генетични заболявания, тъй като развъждането на далматин е изключително трудно и изисква определени познания.

Общи параметри на породата[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е куче с над среден размер, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са изключително хармонични.

Темперамент[редактиране | редактиране на кода]

Спокойно, уравновесено, общително и дружелюбно куче.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално и хармонично телосложение, с чисти изваяни линии.

  • Носна гъба: При черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите е кафява.
  • Зъби: Желателна е пълна зъбна формула, допустима е липса до 6 зъба вкл. Липсата на трети премолар не се санкционира. Захапката е ножицообразна.
  • Очи: Тъмнокафяви при черноточкуваните и кехлибарени до жълтокафяви при шоколадовоточкуваните.
  • Уши: Разположени са високо, среден размер, широки в основата си, желателно е да са точкувани.
  • Опашка: Високо поставена, силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част (саблевидна).
  • Космена покривка: къса, гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Поддържа се лесно с изчеткване и измиване с вода. Основният цвят на козината е чистобял, с контрастни черни или кафяви (шоколадови) точки, които не е желателно да се сливат в големи групи, а по възможност да са равномерно разпределени по цялото тяло. Смесването на черни и кафяви точки при един индивид е недопустимо.
Важни пропорции
  • Дължина на тялото:височина при холката е приблизително 10:9. Форматът на тялото е леко разтеглен.
  • Дължина на черепа:дължина на муцуната е 1:1
  • Височината до лакътната става (предни крайници) е 50% от височината до холката
  • Международна квалификация: Стандарт на породата по FCI # 153/14.04.1999.
Височината при холката:
при мъжките е 56 – 62 см
при женските е 54 – 60 см
Средно тегло:
при мъжките е 27 – 35 кг
при женските 23 – 29 кг Ако кучето е пропорционално и хармонично, ръстът над указания в Стандарта не се санкционира.
Пороци и недостатъци в екстриора и здравословното състояние – Очи: сини ириси, сини петна в кафяв ирис, очи с различен цвят. Цвят на космената покривка: лимонов, прасковен или синкав оттенък на точките, чисто бял цвят без точки, черни и кафяви точки при един индивид (триколор), тигрови точки, вродено петно, Други: конвергентни линии на главата, отсъствие на повече от 6 зъба, липса на пигмент на носната гъба, завита опашка, грубокосмест или дългокосмест, немотивирана агресия към хора или немотивиран страх от хора. Здравословни: ентропия, ектропия, глухота.
Далматин, притежаващ дори един от тези недостатъци или пороци не се допуска до развъдна дейност.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Далматинът е със здраво-сух тип конституция, атлетичен, с плътна и здрава костна система и силна релефна мускулатура. Анатомията на тялото има точни пропорции, които е желателно да бъдат спазени.

Особености на характера[редактиране | редактиране на кода]

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие и уравновесеност. Изключително социални и дружелюбни, емпатични, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинът е с изключително развито чувство за собствено достойнство. С лекота се привързва, много добър компаньон, идеално семейно куче. Оставен дълго без човешко присъствие става меланхоличен. Подходящ е за хора, които водят активен начин на живот. Далматинът може да бъде обучен за охрана или за лов (и като гонче и като птичар).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Magnus Felicius Enodius „Opera omnia“, Berlin, 1963
  • Massimo Ferutti „Venezzia e Dalmatini una amore grande“
  • Uficcio storico dello stato Magiore Eserccito Italiano „Storia delle Dalmatini in italiana armatta nella seconda guera mondiale 1940 – 1945“ parto terzzo, Roma , 1986
  • Alessandro Bongiovanni „Baterie semoventi alzzo zerro“,Milano 1963
  • Martino Toscharelli „Dalmatini nell batale nell Desserto in africa setentrionalle“ Roma, 1985 Instituto storico per Seconda guerra mondiale
  • Alessio Verccelli „Bersaglieri e Dalmatini 1940 – 1945“ ,Roma 2002
  • Uficcio sorico dello statto magiore esercitto parto 2 – 9
  • Цветелина Димчева-Дойчинова „Далматин – всичко за породата“, София, 2001