Далматин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Далматинец
Далматинец
Характеристики
Ръст Мъжкии: 56—61 см
Женски: 54—59 см
Тегло Мъжкии:27—32 кг
Женски: 24—29 кг
Произход
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
(Flag of Dalmatia.svg Далмация)
Класификация МФК
Група 6
Секция 3
Номер на стандарт 153
Далматинец в Общомедия

Далматинът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче отглеждано до Втората Световна война в Хърватия главно от местни италианци с кожа, покрита с петна, най-често черни, но също понякога кафяви или други цветове (ако са кръстосани или заради генетични грешки).

Знае се, че когато се родят нямат петна, и че докато растат, петната са появяват по цялото им тяло. Този процес свършва, когато станат на една година. Ноктите и носът са със същия цвят като петната.

Далматин

Произход и история[редактиране | edit source]

Смята се че произхода им е Далмация - сегашна Република Хърватия където още през епохата на късната античност и средновековието Далматина е изобразяван върху стенописи на късноримската и ранновизантийската аристокрация която ползвала както свидетелстват късноримския хронист Енодий -5век тези кучета като символ на властта на съответния Магистер милитум на Далмация заедно със знаците на сигнифера (които освен жив Далматин били вълча кожа с маска с човешки образ носена от знаменосец ) на съответния римски легион на западната римска империя ,лагерувал по тези земи .Отделно от това в императорските имения главно в Спалато(днешен Сплит)още по времето на император Диоклециан (284-306)Далматинците били отглеждани в специални стопанства където лоци ги обучавали за лов осъществяван от императора когато резидирал в Далмация.През по късни епохи когато Далмация била под управлението на Венецианската Република Далматина представлявал специална порода която имали право да развъждат по тези места само венецианските дожове и членовете на Великия съвет на Венеция и ги използвали главно като ловни кучета и за декорация на каретите си. От тогава тази порода кучета е основно по произход италианска и се е отглеждала в Далмация главно от местни италианци чак до Втората световна война (когато след нея Югославия по споразумение с Италия изселва италианците от Хърватска и Адриатика) .През годините на Първата и Втората световна война и до днес Далматина е основното служебно куче на италианската армия и италианската погранична стража-Guardia alla frontiera и както показват архивни снимки от 1917 г. тези кучета са носили гранчна служба във Фиуме (днес Риека в Хъърватска)и в Албания.През Втората световна война ролята на кучетата далматинци се повишава в италианската армия още повече и те са използвани за гранични ,следотърсачески и охранителни по време на италианската окупация на Далмация ,Албания и Гърция а също и по време на бойните действия с Гърция през 1940 -1941г и в Северна Африка 1941-1943г за откриване на ранени и трупове на убити италиански войници и офицери..Една преписка на италианското военно министерство от годините на войната показва че италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини в подражание на съюзника си хитлеристка Германия където за военни цели Немската овчарка била на голяма почит решил да се "конкурира" немците и във всяка военна част на армията имало по няколко кучета далматин като аналог на немските овчарки във Вермахта.През военните години на капитулацията на Италия1943-1944г тези кучета спасили живота на не малко криещи се от немците италиански войници и офицери поради което Далматина служи в италианската армия и до днес като основно нейно служебно и граничарско куче и е патентована по италианското законодателство .

Разбира се през вековете породата е разпостранена и по други краища на Европа и света. В България тя е разпространена в по голям мащаб през 60 те и 70 те години на 20 век.

Общи параметри на породата[редактиране | edit source]

Далматина е средно едро куче, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са изключително хармонични.

Темперамент[редактиране | edit source]

Спокойно, уравновесено, в повечето случаи общително и дружелюбно, в много редки случаи е агресивно и опасно.

Външен вид[редактиране | edit source]

Далматинецът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално телосложение, с чисти изваяни линии.

  • Носна гъба: при черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите: кафява.
  • Зъби: зъбите при далматинеца са 42 на брой, с правилна ножицообразна захапка.
  • Очи: тъмно кафяви при черно-петнистите и светлокафяви при кафяво-петнистите. Допустим е жълтокафяв оттенък. Всички останали цветове са недопустими.
  • Уши: разположени са високо, среден размер, широки в основата си, желателно е да са петнисти, но е допустимо и чисто бели на цвят.
  • Опашка: достига до скакателните стави. Силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част.
  • Космена покривка: козината е гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят е бял, с черни или кафяви петна, които не трябва да се сливат едно с друго, желателно е да са равномерно разпределени по цялото тяло. Смесването на черни и кафяви петна е недопустимо.

Важни пропорции

  • Дължина на тялото:височина при холката е приблизително 10:9.
  • Дължина на черепа:дължина на муцуната е 1:1

Стандарт на породата[редактиране | edit source]

  • Международна квалификация: по FCI # 153/14.04.1999.
    Dalmata Cachorrita.jpg
Височината в холката
при мъжките е 55-61 см
при женските е 50-58 см.
Средно тегло
при мъжките е 25-32кг
при женските 23-29 кг.

Характеристика[редактиране | edit source]

Далматинецът е със здраво-сух тип конструкция, с добре развит скелет и силна релефна мускулатура.

Особености на характера[редактиране | edit source]

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие, уравновесеност, изключително дружелюбни, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с изключително развито чувство за собствено достойнство, злопаметен. С лекота се привързва, много добър компаньон. Оставени дълго без компания са меланхолични.

Източници[редактиране | edit source]

  • Magnus Felicius Enodius "Opera omnia", Berlin, 1963
  • Massimo Ferutti "Venezzia e Dalmatini una amore grande"
  • Uficcio storico dello stato Magiore Eserccito Italiano "Storia delle Dalmatini in italiana armatta nella seconda guera mondiale 1940-1945" parto terzzo, Roma , 1986
  • Alessandro Bongiovanni "Baterie semoventi alzzo zerro",Milano 1963
  • Martino Toscharelli "Dalmatini nell batale nell Desserto in africa setentrionalle" Roma, 1985 Instituto storico per Seconda guerra mondiale
  • Alessio Verccelli "Bersaglieri e Dalmatini 1940-1945" ,Roma 2002
  • Uficcio sorico dello statto magiore esercitto parto 2-9