Дамаский

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дамаский
древногръцки философ
Роден
480 г.
Починал
550 г. (70 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия

Дамаский (на старогръцки: Δαμάσκιος, Damaskios, на латински: Damascius, * ок. 462 в Дамаск, † сл. 538) е значим късноантичен философ (неоплатоник). След следването му в Александрия той влиза в неоплатоническото училище в Атина и става неговият последен ръководител.

Произлиза от знатна фамилия и около 479 г. отива да следва реторика в Александрия, където три години е ученик на учителя по реторика Теон, вероятно потомък на жената на неоплатоника философ Порфирий. Там той следва платонска философия и астрономия при Аммоний, син на философ-неоплатоник Хермий Александрийски. Той е привърженик на старата религия и брат му Юлиан е убит.

Около 482 г. Дамаский отива в Атина и девет години преподава реторика. Присъединява се към тамошното училище по неоплатонизъм и следва геометрия и аритметика. Най-късно през 515 г. Дамаский е последният ръководител на неоплатонското училище.

След като император Юстиниан I през 529 г. забранява нехриянското преподаване, училището е затворено. През пролетта 532 г. Дамаский с други шест неоплатоници се изселва в Сасанидската империя. Там те са приети в двора на управляващия от 531 г. велик цар Хосров I, но скоро се връщат в Източно Римската империя. През есентта 532 г. великият цар ги вика обратно. Те се връщата. Не е известно къде са се остановили. През 538 г. Дамаский е в Сирия. След това няма сведения за него.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Leendert Gerrit Westerink, Joseph Combès: Damascius: Commentaire du Parménide de Platon. 4 Bände, Les Belles Lettres, Paris 1997–2003
  • Leendert G. Westerink (Hrsg.): The Greek Commentaries on Plato's Phaedo, Bd. 2: Damascius. North-Holland Publishing Company, Amsterdam 1977, ISBN 0-7204-8331-X
  • Gerd Van Riel: Damascius: Commentaire sur le Philèbe de Platon. Les Belles Lettres, Paris 2008, ISBN 978-2-251-00546-1
  • Leendert G. Westerink, Joseph Combès: Damascius: Traité des premiers principes. 3 Bände, Les Belles Lettres, Paris 1986–1991
  • Polymnia Athanassiadi: Damascius: The Philosophical History. Apamea Cultural Association, Athen 1999, ISBN 960-85325-2-3
  • Clemens Zintzen: Damascii vitae Isidori reliquiae. Olms, Hildesheim 1967

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Sara Ahbel-Rappe: Damascius' Problems and Solutions Concerning First Principles. Oxford University Press, Oxford 2010, ISBN 978-0-19-515029-2
  • Rudolf Asmus: Das Leben des Philosophen Isidoros von Damaskios aus Damaskos. Meiner, Leipzig 1911
  • Marie-Claire Galpérine: Damascius: Des premiers principes. Apories et résolutions. Texte intégral. Verdier, Lagrasse 1987, ISBN 2-86432-055-X

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Polymnia Athanassiadi: Persecution and response in late paganism: the evidence of Damascius. Journal of Hellenic Studies 113, 1993, S. 1–29
  • Dirk Cürsgen: Henologie und Ontologie. Die metaphysische Prinzipienlehre des späten Neuplatonismus. Königshausen & Neumann, Würzburg 2007, ISBN 978-3-8260-3616-3, S. 315–458
  • Udo Hartmann: Geist im Exil. Römische Philosophen am Hof der Sasaniden. Monika Schuol u.a.: Grenzüberschreitungen. Formen des Kontakts zwischen Orient und Okzident im Altertum. Steiner, Stuttgart 2002, S. 123–160
  • Sebastian R. P. Gertz: Death and Immortality in Late Neoplatonism: Studies on the Ancient Commentaries on Plato's Phaedo. Brill, Leiden 2011
  • Philippe Hoffmann: Damascius. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Bd. 2, CNRS Editions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 541–593
  • John Robert Martindale: Damascius 2. The Prosopography of the Later Roman Empire, Bd. 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, S. 342 f.
  • Sara Rappe: Scepticism in the sixth century? Damascius’ ‘Doubts and Solutions Concerning First Principles’. Journal of the History of Philosophy 36, 1998, S. 337–363
  • Marco S. Torini: Damaskios oder Vom heulenden Nordwind der Notwendigkeit. In: Gerald Hartung und Wolf Peter Klein: Zwischen Narretei und Weisheit. Biographische Skizzen und Konturen alter Gelehrsamkeit. Olms, Hildesheim 1997, ISBN 3-487-10282-X, S. 61–94

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Свидас (Suda), Damaskios (Δαμάσκιος), Adler-Nummer: delta 39, Suda-Online
  • Philippe Hoffmann: Damascius. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Bd. 2, Paris 1994, S. 541–593.