Дамаскин Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дамаскин Велешки
български духовник
Източник: ДА „Архиви“
Източник: ДА „Архиви“

Роден
1817 г.
Починал
1877 г. (60 г.)
Дамаскин Велешки в Общомедия
Паметна плоча в родния му град.

Дамаскин Велешки или Дамаскин Рилец е български учител и духовник от XIX век, Велешко-Струмишки митрополит. Той има важен принос в борбата за независима българска църква в Македония, а също и в укрепването на младата Българска екзархия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Димитър Христов Димитров през 1817 година в Панагюрище. Замонашава се в Рилския манастир (1836) и бива ръкоположен за дякон (1839) и свещеник (1841). Учи в семинарията на остров Халки (1849-1855). През 1850-1851 г. съставя на гръцки език своя автобиография и описание на Рилския манастир.[1]

След завършване на семинарията учителства в Мехомия и във велешката махала Пърцорек, където въвежда взаимоучителния метод.[2][3]

От 1858 до 1861 година е главен учител в Кюстендил. След клевети пред турците от гръцките духовни власти е принуден да напусне града.[4]

В края на 1862 г. ръководи българското настоятелство, което управлява Пловдивска епархия след заточването на митрополит Паисий. От 1869 година преподава и в Пловдивското класно училище. Занимава се и с писателска работа: съставя две издадени от Христо Г. Данов през 1868 г. слова, праща дописки до цариградския вестник „Македония“. Създава църковно-просветна школа при Араповския манастир край Станимака.

През 1872 г. пловдивският митрополит Панарет назначава Дамаскин за Велешко-Струмишки митрополит. Струмишката епархия обаче не е спомената в дадения му от османското правителство берат (1873). Оплаквания на велешани до Българската екзархия в Цариград стават причина да бъде временно отстранен от длъжността си в 1875 година.[5] През август 1875 за архиерейски наместник във Велес е изпратен свещеник Тодор Митов.[6] През 1877 г. заболява и умира в Араповския манастир.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
 
 
Георги Футеков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамаскин Велешки
 
Васил Дипчев
 
Райна Княгиня
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
Георги Дипчев
 
Владимир Дипчев
 
Петър Дипчев
 
Асен Дипчев
 
Гина Дипчева
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоянов, М. Един малко известен възрожденски книжовник: Дамаскин Рилец. – Сборник в чест на акад. Димитър Косев. С., 1974, 107-116
  • Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-409, 893-894

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Издадени от Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-373.
  2. Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр. 223 — 237.
  3. Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби, София, 1929 г. стр. 24 — 25.
  4. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи, Издателство на Отечествения Фронт, София 1991, стр. 263.
  5. Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 894.
  6. Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
  7. Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. С., 1993, 78-79.
Генадий Велешки велешки митрополит
(октомври 1872 – 1877)
Авксентий II Велешки
     Портал „Македония“         Портал „Македония