Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн
княжески епископ на Шпайер, кардинал и княжески епископ на Констанц
Hugo, Kardinal von Schönborn.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Семейство
Баща Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм
Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн в Общомедия

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн-Буххайм (на немски: Damian Hugo Philipp von Schönborn-Buchheim; * 19 юни 1676, Майнц; † 19 август 1743, Брухзал) от благородническата фамилия Шьонборн, е княжески епископ на Шпайер (1719 – 1743), от 1721 г. кардинал и княжески епископ на Констанц (1740 – 1743), комтур на коменде в Аахен (1699 – 1706).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дамиан Хуго като княжески епископ на Шпайер

Той е третият син на граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717) и съпругата му фрайин Мария Анна София фон Бойнебург-Ленгсфелд (1652 – 1726), дъщеря на фрайхер Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд († 1672) и Анна Кристина Шютц фон Холцхаузен.[1][2] Племенник е на Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), курфюрст и архиепископ на Майнц, княжески епископ на Вюрцбург, епископ на Вормс, Лотар Франц фон Шьонборн († 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729), и на Георг Фридрих фон Грайфенклау, архиепископ на Майнц, епископ на Вормс († 1629).

Брат е на Йохан Филип Франц фон Шьонборн († 1724), княжески епископ на Вюрцбург (1719 – 1724), Фридрих Карл фон Шьонборн, епископ на Бамберг и Вюрцбург († 1746), Франц Георг фон Шьонборн, архиепископ на Трир († 1756), и Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн († 1754), дипломат и композитор.

Образование и духовническа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дамиан Хуго не бил предназначен за религиозна кариера. Той следва в университетите във Вюрцбург, Майнц, Рим, Лайден и Льовен. През 1699 г. е компани-водач във войската на император Леополд I. От 1699 до 1706 г. той е комтур на Тевтонския орден в „Св. Аегидиус“ в Аахен и от 1707 до 1715 г. на балай Хесен в Алден-Бизен и Марбург, също посланик на Виенския двор и поема дипломатически мисии.

По предложение на полския крал Август Силния през 1715 г. е номиниран за кардинал от папа Климент XI, въпреки че още не е помазан. През 1719 г., чрез съдействието на чичо му Лотар Франц, е избран за княжески епископ на Шпайер. Едва тогава на 15 август 1720 г. е помазан за свещеник. За епископ е помазан на 24 февруари 1721 г. Кардинал фон Шьонборн участва в конклава през 1721 г., който избира папа Инокентий XIII; той се появява един ден преди края на конклава в Рим.

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн на смъртното легло, 1743

След конфликти със съвета на протестантския имперски град Шпайер той мести през 1723 г. резиденцията си в Брухзал, където построява разкошния дворец Брухзал. От 1724 и от 1737 г. той строи и други дворци.

Дамиан Хуго не присъства на конклава през 1724 г., който избира папа Бенедикт XIII. През 1730 г. кардинал Шьонборн участва в четиримесечния конклав в Рим, който избира папа Климент XII.[3]

Хуго Дамиан фон Шьонборн умира на 19 август 1743 г. в Брухзал след боледуване от малария, с която е заразен по времето му в Рим. През 1755 г. той е преместен и погребан в епископската гробница, в построената от него църква „Св. Петър“ в Брухзал. Въпреки голямата му строителна активност, той оставя за наследниците си 1,8 милиона гулдена в държавната каса.

През неговото време на живот и управление е върхът на влиянието на фамилията Шьонборн в историята на империята.

Строежи на княжеския епископ Дамиан Хуго[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, Damian Hugo Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 134.
  • Anton Wetterer: Das religiös-aszetische Leben des Kardinals Damian Hugo von Schönborn, Fürstbischof von Speier (1719 – 1743) und Konstanz (1740 – 1743). In: Freiburger Diözesan-Archiv, Band 43, 1915, S. S. 151 – 166.
  • Ludwig Stamer: Damian Hugo Philipp Graf von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 500 (Digitalisat).
  • Christof Dahm: Schönborn, Damian Hugo Philipp Reichsfreiherr (seit 1701 Reichsgraf) von. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 620 – 623.
  • Hans Ammerich: Das Bistum Speyer und seine Geschichte. Band 3: Von der Reformationszeit bis zum Ende des alten Bistums. Kehl am Rhein 1999, ISBN 3-927095-49-4, S. 24 – 26.
  • Stephan Mauelshagen: Ordensritter – Landesherr – Kirchenfürst. Damian Hugo von Schönborn (1676 – 1743) – Ein Leben im alten Reich. Ubstadt-Weiher 2001, ISBN 3-89735-173-0.
  • Andreas Flurschütz da Cruz: Zwischen Reich und Revolte. Die habsburgischen Gesandten in Hamburg zu Beginn des 18. Jahrhunderts. In: Zeitschrift des Vereins für Hamburgische Geschichte 99 (2013), S. 1 – 29.
  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]