Дамян Дамянов (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Дамян Дамянов.
| Дамян Дамянов | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Национална художествена академия |
| Направление | плакат |
| Награди | „Константин Константинов“ (2017) „Христо Г. Данов“ (2021) „Златна четка“ (2023) |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
Дамян Красимиров Дамянов е български художник – график и илюстратор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дамян Дамянов е роден на 5 април 1982 г. в Сливен. Завършва СХУ „Димитър Добрович“ в родния си град и специалност Плакат и визуална комуникация в Националната художествена академия (2006).[1]
Работи в областта на книжния дизайн (с повече от 1000 реализирани корици), плаката, илюстрацията, пощенската марка, калиграфията. Пише статии, посветени на изкуството на плаката и графичния дизайн. Асистент в катедра Плакат и визуална комуникация в Националната художествена академия.[1]
Работи като основен художник на голямото издателство „Сиела“. Сред книгите му са богато илюстрираните книги „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари, „Седем хайдути и едно магаре“ на Бранислав Нушич и „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Автор е и на своя собствена „книга за игра и оцветяване“ – „Нарисувай ми овца“ (2015). През 2016 г. илюстрира новото издание на популярния юношески роман „Войната на таралежите“ на Братя Мормареви.[2]
В навечерието на Празника на славянската писменост и култура, 24 май 2016 г., осъществява типографския експеримент „Под езика“. Той представлява илюстративен речник на избрани думи от българския език.
Публична лекция „Голямото пътешествие на малката графика“ в рамките на Computer Space 2014. Публична лекция „Идеите на са динозаври“ в рамките на конференция на Плакат и визуална комуникация (2013).
Специализация в ателие Cite des Arts Paris (2007).[1]
Участник е в Триеналето на сценичния плакат в София през 2004, 2007, 2010, 2013, 2019 и 2022 г., в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово през 2007, 2009, 2011 и 2013 г. Участник и съорганизатор на Втората научна конференция по плакат „Плакатно мислене. Концептуално изкуство. Инвенции“ (2008).[1]
Автор на множество филателни издания (2004 – 2014).[1][3][4]
Изложби[1][редактиране | редактиране на кода]
- 2014 – Участие в изложба „Три любими“, в рамките на Plovdiv One Design Week;
- 2014 – Участие в изложба „40 най-добри корици на български художници“ с 5 корици, една от които в избраните Топ 10;
- 2013 – Участие в Сборна изложба „Gaudeamus Igitur“, Габрово, на преподаватели и студенти от НХА;
- 2012 – Изложба в БКЦ Москва „Художник и слово“, съвместно с художничката Капка Кънева[5];
- 2012 – Участие в изложба-плакат на преподаватели от НХА в галерия „Дебют“;
- 2011 – Самостоятелна изложба в Книжарница „Хеликон“ – изкуство на българската книга[6][7][8] ;
- 2012 – Участие в изложба „Градът“, БНР, Туристически информационен център, София, 2011;
- 2012 – Участие във II Биенале на българския дизайн, София, 2011;
- 2012 – Участие в изложба в парк „Кестените“, Банкя, 2012;
- 2010 – Участие в изложба-плакат „Послания към света“, Шанхай Експо, Шанхай;
- 2010 – Куратор и участник в изложба плакат „Каравана на десетте думи“;
- 2009 – Самостоятелна изложба „Речник на собствените и чужди мисли“ в зала „Параклис“ на Националната художествена галерия;
- 2007 – Съорганизатор на изложба „60 години специалност Плакат“;
- 2007 – Участие в изложба на млади български илюстратори, под патронажа на СБХ, Братислава;
- 2006 – Участие в Национална изложба „Изкуство на българската книга“, СБХ и награда в раздел „Шрифт“, участие в пътуващата изложба „Изкуство на българската книга“;
- 2008 – Участник в изложба „Български плакат“ в Истанбул;
- 2007 – Участие в Изложба „Млади автори“, Софийска филхармония, 2007.
Публикации[1][редактиране | редактиране на кода]
Има публикации по проблемите на плаката и графичния дизайн в сп. „Prographica: „Синтезът „Древински“, „Ф(илип) А(пелоа) като Ф(ренски) А(фиш)“, „Дзен и изкуството на японския екологичен плакат“, „Ико Танака“, „Казумаса Нагаи“, „Шигео Фукуда“, „ProGrafitti“, „Плакатът-пропаганда“, „Робинзон и триеналето на сценичния плакат, „Кратка история на силуета“, „Пробив и метафора в плакатите на Мечислав Гуровски“.
Признание и награди[1][редактиране | редактиране на кода]
- 2012 – Награда от изложба-конкурс „Велики майстори на японския плакат“
- 2008 – Втора награда в раздел „Шрифт“ на Първото биенале на българския графичен дизайн
- 2017 – Носител на националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване в категория „Илюстратор“.[9][10]
- 2021 – Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Художник или дизайн и оформление на книга“.[11]
- 2023 – Носител на наградата „Златна четка“ за изключителни постижения в областта на оформление на книгата.[12][13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Страница на Дамян Дамянов на сайта на Националната художествена академия, архив на оригинала от 11 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141011022901/http://nha.bg/bg/stranica/damyn-krasimirov-damynov-asistent, посетен на 7 октомври 2014
- ↑ „Войната на таралежите“ с ново илюстровано издание“, БНТ, 3 май 2016 г.
- ↑ „Валидираха марка за зимната олимпиада в Сочи“, Gong.bg, 31 януари 2014 г.
- ↑ „Каталог на марките, издадени през 2013 година“ Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine., сайт на Български пощи.
- ↑ „Плакати на Дамян Дамянов на VIII ММОФК“ Архив на оригинала от 2014-10-22 в Wayback Machine., Български културен център в Москва, 7 юни 2013 г.
- ↑ „Пишещите уважиха майсторството на художника Дамян Дамянов“ Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine., Helikon.bg, 13 май 2011 г.
- ↑ Виолета Петкова, „Дамян Дамянов – със самостоятелна изложба този месец“ Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine., Public-Republic.com, 10 май 2011 г.
- ↑ Георги Ингилизов, „Изложба на лакедонизма и синтеза“, Rakurs.bg, 20 август 2012 г.
- ↑ „Ангелина Жекова е носителят на наградата „Константин Константинов“, dariknews.bg, 10 май 2017 г.
- ↑ „Известни са носителите на националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2017“[неработеща препратка], sliveninfo.com, 10 май 2017 г.
- ↑ Таня Благоева, „Писателят Георги Стоянов взе голямата награда „Христо Г. Данов“ Архив на оригинала от 2021-06-14 в Wayback Machine., БТА, 14 юни 2021.
- ↑ „Валентин Дишев с Орфеев венец, Дамян Дамянов със Златна четка“, plovdiv-online.com, 19 юни 2023.
- ↑ Милена Николова, „Валентин Дишев и Дамян Дамянов взеха наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“, Аз чета, 19 юни 2023.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дамян Дамянов във
Facebook - Дамян Дамянов на сайта на издателство „Сиела“ Архив на оригинала от 2017-05-06 в Wayback Machine.
- Профил на Дамян Дамянов на сайта на департамент Изящни изкуства на НБУ
- „Художникът Дамян Дамянов: „Приказки от един забравен кашон с темперни бои“, интервю, Диаскоп комикс, 9 юли 2014
- „Художникът Дамян Дамянов: Детската илюстрация днес е с по-минорен колорит и композиция“, интервю на Джадала Мария, kafene.bg, 24 юли 2014
- „Илюстраторът Дамян Дамянов: „Има още твърде много морета, които бих се осмелил да преплувам“, интервю на Вал Стоева, Detskiknigi.com, 20 януари 2016
- „Дамян Дамянов: Художникът е преводач на авторовия текст“, интервю на „С книга и филм (SKiF)“, 28 януари 2016
- „Дамян Дамянов: Абсурд е децата да се учат да пишат на българска кирилица, а после да четат на руска“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 20 май 2016
- „Дамян Дамянов: „Дразня се, когато илюстрациите в детска книга са безумен кич“, блиц-интервю, Detskiknigi.com, 7 февруари 2017
|
