Дамян (дем Пела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дамян.

Дамян
Δαμιανό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Надм. височина 133 m
Население (2001) 381 души

Да̀мян[1] (на гръцки: Δαμιανό, Дамяно, катаревуса: Δαμιανόν, Дамянон до 1926 Δάμιανη, Дамяни[2]), на турски Сулуклу или Сулукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 381 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 5 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дамян е малко чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДамия и го описва като българско село.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дамян:

На четвърт час разстояние на север от Алари и на изток от града в гориста местност е разположено село Дамяни. Жителите му са българи християни и се занимават със земеделие и винопроизводство.[4]

В началото на 1870-те години жителите на Дамян са сред много малкото села в Ениджевардарска каза, които признават Българската екзархия и се обръщат към нея с молба да им издейства ферман за построяване на църква.[5]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Сюлюклю (Sülüklü), на картата на Кондоянис е отбелязано като Дамяни (Δάμιανη), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Дамяни (Δαμνιανή) е село с 8 християнски семейства.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 90 жители, всички българи християни.[7]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дамян (Damian) има 112 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Дамян, 14 /III, 3/4 ч. от Пилурик. Всичко 16 български екзархийски къщи, половината чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата „Св. Димитър“ е затворена; тя има 8 погона земя. Училището е отворено преди две години. Лани то е съществувало прикрито, в частна къща, а сега се учи в селското здание. Последното е двуетажно, една само стая 4Х4Х3 m големина с дюшеме, таван, осветлявана с два прозореца без стъкла.[9]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Δαμιανή) има 130 екзархисти.[10][6]

Според Боривое Милоевич селото (Damjan) има 12 къщи християни славяни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Дамяни или Сулукли (Δάμνιανη ή Σουλουκλή) като село с 60 мъже и 55 жени.[6] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 37 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Дамяно. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 100 бежански семейства и 373 души бежанци.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дамян

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δάμιανη -- Δαμιανόν
  3. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 113.
  5. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
  6. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.451
  13. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.298
     Портал „Македония“         Портал „Македония