Дамян (дем Пела)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дамян.
|
Дамян Δαμιανό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Дамян  Дамян |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Надм. височина | 133 m |
| Население (2001) | 381 души |
Да̀мян[1] (на гръцки: Δαμιανό, Дамяно, катаревуса: Δαμιανόν, Дамянон до 1926 Δάμιανη, Дамяни[2]), на турски Сулуклу или Сулукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 381 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 5 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Дамян е малко чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дамия и го описва като българско село.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дамян:
| „ | На четвърт час разстояние на север от Алари и на изток от града в гориста местност е разположено село Дамяни. Жителите му са българи християни и се занимават със земеделие и винопроизводство.[4] | “ |
В началото на 1870-те години жителите на Дамян са сред много малкото села в Ениджевардарска каза, които признават Българската екзархия и се обръщат към нея с молба да им издейства ферман за построяване на църква.[5]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Сюлюклю (Sülüklü), на картата на Кондоянис е отбелязано като Дамяни (Δάμιανη), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Дамяни (Δαμνιανή) е село с 8 християнски семейства.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 90 жители, всички българи християни.[7]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дамян (Damian) има 112 българи екзархисти.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Дамян, 14 /III, 3/4 ч. от Пилурик. Всичко 16 български екзархийски къщи, половината чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата „Св. Димитър“ е затворена; тя има 8 погона земя. Училището е отворено преди две години. Лани то е съществувало прикрито, в частна къща, а сега се учи в селското здание. Последното е двуетажно, една само стая 4Х4Х3 m големина с дюшеме, таван, осветлявана с два прозореца без стъкла.[9] | “ |
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Δαμιανή) има 130 екзархисти.[10][6]
Според Боривое Милоевич селото (Damjan) има 12 къщи християни славяни.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Дамяни или Сулукли (Δάμνιανη ή Σουλουκλή) като село с 60 мъже и 55 жени.[6] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 37 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Дамяно. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 100 бежански семейства и 373 души бежанци.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дамян
Георги Иванов Пешев – Гончо (1885 – 1973), четник при Христо Зинов и Иван Бърльо, починал в Свети Влас[12]- Георги Костадинов Гинев (Гошо Дамянски), ръководител на местния комитет на ВМОРО[13]
- Димитър Айгъров (1866 – 1947), български революционер от ВМОРО
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Дамян в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 211 - 212.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δάμιανη -- Δαμιανόν
- ↑ Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 113.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
- ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.451
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.298
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
