Данил Стоянов
| Дане Стоянов Дане Стојановић | |
| сръбски революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Дане Стоянов в Общомедия | |
Данил (Данило, Дано, Дане) Стоянов (на сръбски: Дане Стојановић, Дане Стоянович) е сърбски революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев;
II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Стефанов Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец;
III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов
IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович
Данил Стоянович е роден в прилепското село Крапа, тогава в Османската империя. Присъединява се към сръбската пропаганда в Македония.[1] През 1911 година като сръбски войвода е с месечна сръбска заплата три лири[2]. При избухването на Охридско-Дебърското въстание през 1913 година заедно с четите на Йован Долгач, Михаил Йосифов, Василие Търбич, Божко Вирянец се отправя към Кичево, за да отбраняват градчето от въстаниците. В началото на септември, по време въстанието, заедно с Долгач участва в избиването на 26 мюсюлмани от село Лажани, Прилеп и други места, събрали се на сватба в Лажани. След като роднините на убитите поднасят жалба, са осъдени от сръбски съд. Стоянович бяга в Америка, но в началото на Първата световна война е помилван, завръща се в Сърбия и се включва в четническия отряд на Василие Търбич.[3]
По време на Втората световна война подпомага Четниците на Коста Пекянец и участва в разгромяването на слабата партизанска съпротива в Източна Сърбия.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 33, 39 – 40.
