Даниел Пасарела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Даниел Пасарела
Passarella world cup.jpg
Лична информация
Прякор Великия капитан (El Gran Capitán)
Кайзера (El Kaiser)
Роден Даниел Алберто Пасарела
25 май 1953 г. (64 г.)
Буенос Айрес, Аржентина Аржентина
Ръст 173 cm
Пост централен защитник
Юношески отбори
1968 – 1971 Аржентина Архентинос Хуниорс
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1971 – 1973
1974 – 1982
1982 – 1986
1986 – 1988
1988 – 1989
Общо:
Аржентина Атлетико Сармиенто
Аржентина Ривър Плейт
Италия Фиорентина
Италия Интер
Аржентина Ривър Плейт
36
226
109
44
32
447
(9)
(90)
(26)
(9)
(9)
(140)
Национален отбор
1975 – 1986 Аржентина Аржентина 70 (22)
Треньор
1989 – 1994
1994 – 1998
1999 – 2001
2001
2002 – 2004
2005
2006 – 2007
Аржентина Ривър Плейт
Аржентина Аржентина
Уругвай Уругвай
Италия Парма
Мексико Монтерей
Бразилия Коринтианс
Аржентина Ривър Плейт
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Даниел Пасарела в Общомедия

Даниел Пасарела (на испански: Daniel Alberto Passarella) роден на 25 май 1953 г. е бивш аржентински футболен защитник и треньор. Считан е от мнозина за най-добрия аржентински защитник в историята. Участвал е на финалите на 3 световни първенства. Той е единственият аржентински футболист – двукратен световен шампион. Капитан на аржентинския отбор спечелил световното първенство през 1978 г. и участник в състава, световен шампион от 1986 г. Бил е президент на Ривър Плейт 2009 – 2013 г.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Пасарела започва кариерата си в Сармиенто, откъдето преминава в Ривър Плейт. След това отива в Италия, където първо се състезава за Фиорентина, а после и за ФК Интер. Завършва кариерата си в Ривър Плейт.

Наричан е „Великият Капитан“ (на испански: „El Gran Capitán“) или „Кайзерът“ (на испански: „El Kaiser“), подобно на Франц Бекенбауер заради своите лидерски качества и организационни умения на терена. Изключително полезен, както в дефанзивен, така и в офанзивен план, Пасарела е защитник, но често организира атаките на отбора за който се състезава, като в много от случаите дори бележи голове. Добър във въздуха въпреки средният си ръст, Даниел Пасарела е майстор на преките свободни удари и хладнокръвен изпълнител на дузпи. За известен период от време Пасарела става най-резултатния защитник в историята на футбола със своите 134 гола в 451 мача. Този негов рекорд обаче е надминат от холандеца Роналд Куман.

През 1976 г. е избран за Футболист на годината в Аржентина.

Даниел Пасарела е в отбора на Аржентина на финалите на 3 световни първенства – 1978, 1982, и 1986 г.

Един от стълбовете в аржентинската отбрана, Пасарела извежда като капитан своя национален отбор до спечелването на Световната Купа през 1978 г. Той е първият аржентински футболист докоснал това отличие.

През 1982 г. отново е капитан на отбора на световния шампионат в Испания, където Аржентина достига до четвъртфиналните групи. Там Пасарела отбелязва гола в първия мач, загубен срещу бъдещия шампион Италия. После отборът му губи и от Бразилия и отпада от борбата.

Даниел Пасарела дава решаващ принос в квалификациите за шампионата през 1986 г. за класирането на Аржентина за финалния турнир в Мексико. В последните минути на мача с Перу Пасарела вкарва гол, осигуряваш на отбора му участие в турнира. Остър ентероколит го вади от титулярния състав на финалите на първенството. Пасарела е имал недобри взаимоотношения с треньора Карлос Билардо и звездата на отбора Диего Марадона, като впоследствие заявява, че те са се погрижили той да не стъпва на терена. Но дори и така, Пасарела става единственият аржентински футболист, който е участвал и на двете спечелени световни първенства.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на активната състезателна дейност Пасарела става треньор на „Ривър Плейт“, с който спечелва няколко шампионски титли. В отбора на Аржентина той сменя Алфио Базиле през 1994 г. През 1997 г. класира състава за световното първенство през 1998 г. и е избран за най-добрия треньор на Южна Америка за 1997 г. Ръководи националния отбор и на финалния турнир във Франция. Успехите на Аржентина не достигат до предишното очаквано ниво. Отборът отпада на четвъртфинала с 1:2 от Нидерландия. За времето на своето пребиваване на поста старши треньор на Аржентина, Пасарела се прославя с това, че не взима в състава тези, които, по негово мнение, имат прекалено дълга коса или са хомосексуалисти. Това добре се забелязва по играчите на „бяло-светлосините“, които се подстригват късо при Пасарела и пускат дълга коса след неговото заминаване (особено е забележимо това при Ернан Креспо и Хуан Пабло Сорин). След шампионата Пасарела отстъпва мястото на кормилото на отбора на Марсело Биелса.

Пасарела става треньор на отбора на Уругвай, но напуска своя пост по време на квалификациите за шампионата през 2002 г. след като възникват проблеми с извикването в отбора на играчите от уругвайското първенство. След този епизод Пасарела за кратък и неудачен период възглавява италианския „Парма“ през 2001 г.

През 2003 г. той спечелва шампионата на Мексико с отбора „Монтерей“. През март 2004 година Пеле включва Пасарела в списъка на 125-те най-велики живи футболисти. Скоро след това Пасарела възглавява бразилския „Коринтианс“, обаче бива уволнен след поредица от ужасни резултати.

На 9 януари 2006 година той след 12 години отново оглавявал „Ривър Плейт“ във връзка с неочакваната оставка на треньора на отбора Рейналдо Мерло. На 15 ноември 2007 г. Пасарела подава отставка след шоково поражение на неговия отбор Арсенал де Саранди в полуфинала на Южноамериканската купа.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина: 1978, 1986
Ривър Плейт: 1975 Шампионат Метрополитано, 1975 Шампионат Насионал, 1977 Шампионат Метрополитано, 1979 Шампионат Метрополитано, 1979 Шампионат Насионал, 1980 Шампионат Метрополитано, 1981 Шампионат Насионал
  • Най-добър треньор на Южна Америка: 1997
  • Silver medal.svg Сребърен медалист на олимпийски игри: 1 (като треньор)
Аржентина: Атланта 1996 г.