Дани Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Ганчев
музикант

Роден

Националност Флаг на България България
Музикална кариера
Стил ню уейв, ню романтик, пънк, джаз, фюжън, поп рок, блус, кантербъри саунд, краудрок,
Инструменти пиано, кийборди, бас китара, вокал
Музикален издател Балкантон, Jugoton, RTV Ljubljana
Свързани изпълнители Тангра, Бъндараците, Jutro, September, Soncna pot, Hazard
Известни творби „Жулиета“, „Бъди какъвто си“, „Неделя“, „Така стоят нещата“, „Ще повторя“
Семейство
Деца син – Любомир Ганчев

Уебсайт daniganchev.wordpress.com

Йордан Ганчев (по-познат като Дани Ганчев или Дани от „Тангра“) е български музикант, композитор и аранжор, известен с участието си като кийбордист и вокал в рок група „Тангра“ през нейния ню уейв период. Извън пределите на България Дани е популярен в Словения, където е живял повече от 14 години. Името му е свързано с участие в групата пионер на рок енд рола в България – Бъндараците, където е поканен да свири от Бънди (Лорд Бънди), както и с рок/джаз фюжън групите от бивша Югославия – „Транс его експрес“, „Слънчев път“, „Ютро“, „Септембър“ и словенската поп група „Хазарт“. Като студиен музикант участва в записите на почти всички словенски изпълнители от края на 1970-те години.

Дани Ганчев свири на пиано, синтезатори, бас/фретлес бас китара и участва с вокали/бек вокали в песните на всичките групи, от които е част. Има и свой солов проект, на който е музикален продуцент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан „Дани“ Ганчев е роден на 16 февруари 1948 г. в София. Син е на индустриалеца Стефан Ганчев, основател на фабриката за каучукови изделия „Зебра“.

Свири на пиано от 5-годишна възраст при музикалната педагожка Велка Вакъвчиева, която е лична приятелка на майката на Константин Марков, откогато датира и познанството между двамата музиканти. Дебютира на 9-годишна възраст с „Прелюдия“ на Бах и „Неаполитански песни“ от Чайковски в зала “Славейков".[1]

Свири в известната тогава група „Бъндараците“ заедно с Константин Марков след което емигрира в Югославия, където последователно свири на клавишни и бас китара в джаз рок групите „Транс Его Експрес“, „Ютро“ и „Септембър“, с които обикаля цялата страна. Заедно с най-авангардните и ярки словенски инструменталисти Ладо Якша и Ратко Дивяк – ударни инструменти, създават етно джаз фюжън формацията „Слънчев път“ (Soncna pot), която макар и с един албум, оставя ярка следа на словенската сцена. След разпадането на групата, Дани е поканен и участва в култовата и до днес словенска група „Хазарт“.[2]

В края на 1983 г. под натиск на тогавашните власти е принуден да се завърне в България, където се включва в група Тангра и променя музикалната стилистика на формацията в посока New Wave, поставяйки началото на Тангра II. От този период са известната му авторска композиция „Жулиета“, както и „Бъди какъвто си“.

През 1986 г. отново емигрира и живее и свири в Скандинавия, Холандия, Германия и Белгия, където през 1990-те години се установява за постоянно.

През този период Дани работи заедно с барабаниста на група Тангра – Емил Герасимов и белгийските артисти Петер Декаботер и Даниел Робрехт, с които заедно участват в комедийни и театрални шоу програми под името Peps and Pips en de Fishsticks. Дани и Емо са участвали в проект на известния белгийски певец и филмов артист Гюнтер Леви.

В Белгия Дани написва музика и за документални филмчета и кадри от експедиция в Антарктика под същото име. Пише и църковна музика.

През 2000 г. записва две авторски песни на български – „Заключен съм“ и „Без компас – това съм аз“, които включително изпява и свири на всички инструменти. Автор на текстовете е поетът Александър Петров.

Завръща се в България, където през 2016 г. заедно с Константин Марков и Стенли възраждат група Тангра. В същото време участва и друг български проект, наречен „Моно“, където свири на бас китара.[3]

През 2018 г. Дани продуцира и издава „Ще повторя“ – свое авторско парче, в което отново пее и свири, заедно с Деян Драгиев – Даката – ударни инструменти и Иво Чалъков – китара. Автор на текста е отново Александър Петров.

Дани записва и соловото си изпълнение на пиано на инструментала със заглавие „Импресия“, което е вариация по неговата „Жулиета“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]