Данута Шеджикувна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данута Шеджикувна
Danuta Siedzikówna
полска санитарка от Армия Крайова
Портретна снимка на „Инка“
Портретна снимка на „Инка“

Родена
Данута Хелена Шеджикувна
3 септември 1928 г.(1928-09-03)
Починала
Погребана Гданск, Полша

Националност Flag of Poland.svg Полша
Военна служба
Звание подпоручик
Прякор Инка
Години 1943 – 1946
Служил на Полска нелегална държава
Род войски Армия Крайова
Войсково поделение Пета Вилнюска бригада
Войни Втора световна война, Антикомунистическо съпротивително движение в Полша (1944 – 1953)
Семейство
Баща Ва̀цлав Шѐджик
Майка Евгения Тимѝнска
Данута Шеджикувна в Общомедия

Дану̀та Хелѐна Шеджику̀вна, с псевдоним „Инка“ (на полски: Danuta Helena Siedzikówna) е полска санитарка от Пета Вилнюска бригада, в състава на Армия Крайова (АК). Участничка в антикомунистическото съпротивително движение в Полша. Ненавършила пълнолетие, е осъдена и екзекутирана от комунистическите власти.

Реабилитирана е след демократичните промени и през 2006 година посмъртно е удостоена с Орденът на възродена Полша. Посмъртно е издигната във военен чин подпоручик от Полската армия. През 2016 година е препогребана с най-високи държавни, военни и църковни почести.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Данута Шеджикувна е родена на 3 септември 1928 г. в село Гушчевина, община Машево, Подляше, като втора дъщеря в семейството на Евгения (с моминско име Тиминска) и Вацлав Шеджик. Кръстена е на 13 септември същата година от отец Томаш Калински. Нейни кръстници стават Стефан Обухович и баба и Хелена Тиминска.[1] Има две сестри – Веслава (р. 1927) и Ирена (р. 1931).

Баща ѝ учи лесовъдство в политехниката на Санкт Петербург. Заради участие в тайна полска младежка организация, през 1913 г. е арестуван от царската Охранка и заточен в Сибир. Връща се в Полша в началото 20-те години.[2] Родът на майка и е част от шляхтата. Двамата са бракосъчетани на 2 юли 1926 г. от отец Маврици Мазурек в църквата на Францисканския орден в град Гродно. Малко след раждането на Данута, семейството се установява в село Олхувка, североизточно от машевския общински център Наревка, където Вацлав работи като лесничей. [3]

Данута получава начално образование в четирикласното училище в Олхувка, след което в 1939 г. е приета за обучение в училището на сестрите салезианки в село Ружанисток. Началото на войната не и дава възможност да започне обучението си в новото училище.[4]

В годините на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на комбинираната немско-съветска агресия от септември 1939 г. територията на Полша е окупирана и разделена. Родният край на семейство Шеджик попада в съветската част. Вацлав Шеджик е арестуван на 10 февруари 1940 г., след което е изпратен на каторжен труд в златни мини край Новосибирск. През 1941 г. е освободен и се записва в сформиращата се на съветска територия полска армия ръководена от ген. Владислав Андерс. Впоследствие „Армията на Андерс“ и много цивилни поляци са евакуирани в Персия. Бащата на Данута попада в Техеран, където се разболява и умира на 6 юни 1943 г. Погребан е на полското гробище в персийската столица.[5]

През април 1940 г. Евгения Шеджик, трите ѝ дъщери и свекърва ѝ Анеля се местят да живеят в Наревка. На следващата година Третия райх провежда т.нар. „Операция Барбароса“ срещу СССР. В Наревка идват немците. Майката на Данута влиза в редиците на АК. Издадена е от сътрудници на Райха от беларуския комитет в Наревка. През ноември 1942 г. е арестувана и подложена на изтезания. Септември 1943 г. е разстреляна от Гестапо и тялото ѝ е закопано на неизвестно място в гора край Бялисток. Опекунството над Данута е поето от баба и Анеля.[6]

През декември 1943 г. Данута и голямата ѝ сестра Веслава полагат клетва към АК. Минават курс за санитарки, след което работят в коспиративна клетка на АК, ръководена от Станислав Влончей-„Конус“. На следващата година Червената армия изтласква немците от региона. През октомври 1944 г. Данута започва работа в администрацията на горското стопанство в Наревка. [7]

Със съветска подкрепа Полската работническа партия (ПРП) започва да изземва властта на всички нива. Неприемащите новото статукво са подложени на преследване. В тази ситуация няколко десетки хиляди войници от АК остават в нелегалност. Те стават известни с името „Прокълнати войници“ (на полски: Żołnierze wyklęci). Под ръководството на майор Зигмунт Шенджеляж-„Лупашко“ е възстановена Пета Вилнюска бригада от АК.[8]

Участие в антокомунистическото съпротивително движение[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1945 г. всички служители от горското стопанство в Наревка са арестувани от НКВД и полските ограни за държавна сигурност (на полски: Urząd Bezpieczeństwa; UB) по подозрение за съпричастност към АК. Данута и колегите и са изпратени с конвой към Бялисток. В района на град Хайнувка конвоят е нападнат от отряд ръководен от „Конус“. След освобождението си Данута се присъединява към Пета Вилнюска бригада. В нелегалност приема псевдонима „Инка“. Работи като санитарка в отряда на „Конус“, за кратко неин командир е поручик Лех Бейнар-„Новина“ (бъдещият историк и публицист Павел Яшеница), впоследствие влиза във взвода на Зджислав Бадоха-„Желязни“, в състава на Четвърти ескадрон, командван от Мариан Плючински-„Мшчислав“.[9]

Медальон на Пета Вилнюска бригада

През септември 1945 г. „Лупашко“ нарежда бригадата да се разформирова за зимата. Данута се връща към легалния живот, но решава да не разкрива принадлежността си към АК пред властите, въпреки провъзгласената амнистия от управляващото в този момент „Временно правителство на националното единство“. Започва да учи в гимназията на село Нерошно, община Домброва Бялостоцка. Страхът, че може да бъде разкрита от UB я кара да се свърже със своя кръстник Стефан Обухович, който през януари 1946 г. я урежда на работа в горското стопанство в град Миломлин, близо до Острода. Пред властите представя фалшив документ за самоличност на името на Данута Обухович. В края на февруари се свързва с бойни другари, които в този момент прегрупират силите си в Олщинското войводство. В началото на март се присъединява към ескадрона на „Желязни“, действащ в новосформираното Гданско войводство.[10]

Стратегическото положение на гданското крайбрежие е оценето от дейците на АК. През октомври 1945 г. в региона е пренесен Щаба на Вилнюския окръг на АК. Тук пристига и „Лупашко“, който поема ръководството на сформиращите се военни ескадрони. Всеки от тези отряди има около двадесет войника. Техни ръководители са „Желязни“, Хенрик Величко-„Люфа“, Олгерд Христа-„Лешек“, Леон Смоленски-„Зевс“. Разознаването и пропагандата е поверено на Феликс Селманович-„Загончик“. Атаките им са насочени срещу НКВД, UB, членове на ПРП и отделни доносници. [11]

„Инка“ е натоварена с медицинската служба в ескадрона, също така е ползвана за свръзка и за разузнаване. Участва в акцията на гарата в село Тлен, Швечки окръг от 4 май 1946 г. На 19 май ескадрона успява да разоръжи седем поста на милицията и един на UB. На 23 май край село Подязи, Картузийски окръг ескадронът влиза в сражение с отряд на милицията. Един милионер и един служител на UB са убити, други трима милиционери са ранени. Един от ранените, по-късно ще твърди, че е прострелян от „Инка“. В престрелка от 10 юни край село Тулице, Щумски окръг „Желязни“ е ранен. Разсреляни са двама служители на UB. На 24 юни отрядът на Данута прави засада на гарата в село Бонк, Кошчежински окръг. От влака са свалени и разстреляни няколко представители на съветската окупационна власт. При тази акция „Инка“ охранява стаята с телеграфа.[12]

На 13 юли заместникът на „Желязни“ „Лешек“ изпраща „Инка“ да вземе медицински консумативи и да получи информация за съдбата на „Желязни“. Тя тръгва за Малборк.

Представих се в Малборк, където срещнах сина на Тарашевич. Той ми каза, че са арестували майка му, а Желязни вероятно е загинал при Щум. От Малборк отидох в Олщин, за да потвърдя новината за „Желязни“. Там обаче не открих „Сторки“, понеже беше арестуван. Неговата жена не знаеше нищо по моя въпрос. И така пристигнах във Вжешч.

След като пристига в гданския квартал Вжешч „Инка“ отсяда в конспиративна квартира на улица Врублевска № 7, собственост на сестрите Миколаевски.[13]

Арест, присъди и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Квартирата във Вжешч е наблюдавана от служители на UB. В ранната сутрин на 20 юли те нахълтват в нея и арестуват „Инка“. Закарана е в следствения арест на улица Куркова. Следствието е поверено на прокурора капитан Адолф Бруницки. Първоначално „Инка“ е записана с фалшивото име Ина Залевска, но от 31 юли в следствените документи вече фигурира със собственото си име.[14]

С цел да получат информация за отрядите на „Лупашко“, следователите от UB подлагат на унижения и мъчения седемнадесетгодишната „Инка“. Действията им остават безрезултатни. На 31 юли следователят Анджей Ставицки изготвя обвинителния акт, в който се иска смъртно наказание. „Инка“ е обвинена в нападение с огнестрелно оръжие срещу милиционера Льонгин Ратайчак в сражението при Подязи, насърчаване за убийство на служители на UB след сражението при Тулице и притежание на незаконно оръжие.[15]

Режисираният съдебен процес срещу „Инка“ се води във Военния Районен съд в Гданск и е контролиран от UB в лицето капитан Кажимеж Владислав Нижьо-Нарски. На 3 август е единственото му заседание, което продължава три часа. Съдебният състав е преседателстван от майор Адам Гаевски. Обвинител е Вацлав Кшижановски, а служебен защитник Ян Хмелевски. „Инка“ отхвърля първите две обвинения, но признава че членува в отрядите на „Лупашко“ и в продължение на няколко седмици е носила незаконно оръжие. Адвокатът организира защитата, твърдейки че клиентката му влиза в отрядите под влияние на годеника си Хенрик Войчински-„Мерцедес“ и не е учатвала в сражения. „Инка“ признава, че реално е учатвала единствено в акцията при Бонк. Почти всички свидетели подкрепят с показанията си тезата на обвинението. В 18:30 часа съдът постановява две смъртни присъди и една присъда от петнадесет години завор за притежание на незаконно оръжие.[16]

Адвокатът на „Инка“ пише писмо с молба за помилване до президента Болеслав Берут. То не е подписано от осъдената. Молбата е отхвърлена на 19 август. В тайно съобщение до сестра си Ирина и вуйчо си Брунон Тимински, живеещи в Гданск, „Инка“ пише:

Тъжно ми е, че трябва да умра. Кажете на баба, че се държах както трябва.[17]

На 28 август, шест дни преди да навърши пълнолетие, Данута Шеджикувна е разстреляна в мазето на следствения арест. Присъщващият свещеник Мариан Прусак свидетелства, че заедно с нея е разстрелян и Феликс Селманович-„Загончик“. Последните думи на „Инка“ са: Да живее Полша! Да живее „Лупашко“! Екзекуцията е извършена в 6:15 часа от наказателен взвод войници с автомати от Корпуса за вътрешна сигурност (на полски: Korpus Bezpieczeństwa Wewnętrznego), командвани от подпоручик Франчишек Савицки, в присъствието на прокурора майор Виктор Сухоцки, лекаря капитан Мечислав Рулковски и няколки служители на UB. Произведеният от няколко крачки залп се оказва неуспешен, което налага командващият офицер да довърши екзекуцията с пистолета си. Телата на „Инка“ и „Загончик“ са закопани тайно.[18]

Реабилитиране[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юни 1991 г. Четвърти наказателен състав на Войводския съд в Гданск се произнася, че присъдите произнесени срещу „Инка“ са несъстоятелни, защото всъщност тя се е борила за „самостоятелно съществуване“ на полската държава.[21]

Откриване и идентифициране на останките[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. в Полша е създаден Институт за национална памет (на полски: Instytut Pamięci Narodowej; ИНП). Една от задачите му е да издирва местата, където тайно са погребвани участници в борбата за независимост и жертви на нацисткия и комунистическия терор в периода 1917 – 1990 г.[22]

През 2014 г. в Гданск стартира проекта на ИНП: „Търсене незнайните гробове на жертвите от комунистическия терор 1944 – 1956“. Благодарение на намерен документ от Валдемар Ковалски, бивш заместник-директор на следствения арест на улица Куркова (1996 – 2010), ръководените от проф. Кшищоф Швагжик археолозите на ИНП фокусират работата си върху определена територия от Гарнизонното гробище в града. На 12 септември, под тротоар на парцел 137 са открити пет човешки скелета. Те са погребани в плитки гробове (ок. 0,5 м), с отворени ковчези и без лични вещи. Един от склетите е на млада жена с дупка от куршум в черепа и един млечен зъб. Учените излизат със становището, че най-вероятно това са останките на „Инка“. По запазен стоматологичен картон са разпознати и останките на „Загончик“.[23]

На 1 март 2015 г., денят в който се честват „Прокълнатите войници“, на специална церемония в президентския дворец, с участието на президента Бронислав Коморовски, ИНП съобщава, че генетични изследвания извършени в Поморския Медицински университет в Шчечин окончателно са потвърдили идентифицирането на „Инка“. Официалната нота е приета от Ханна и Мачей Павелек от Елк, братовчедка и зет на „Инка“.[24]

Държавно погребение[редактиране | редактиране на кода]

Погребението на „Инка“ и „Загончик“
Гробовете на „Инка“ и „Загончик“ на Гарнизонното гробище в Гданск

На 28 август 2016 г., седемдесет години след екзекуцията им, Данута Шеджикувна и Феликс Селманович са погребани в Гданск с най-високи държавни, военни и църковни почести. Присъстват президентите Анджей Дуда и Лех Валенса, премиерът Беата Шидло, маршалът на Сейма Марек Кухчински, маршалът на Сената Станислав Карчевски, министърът на националната отбрана Антони Мачеревич, ветерани от АК, председателят на ИНП Ярослав Шарек, проф. Кшищоф Швагжик, представители на профсъюза „Солидарност“ и др. Литургията е ръководена от архиепископ Славой Лешек Глудж, митрополит на Гданската архиепархия.[25]

Организираната от ИНП церемония започва на 27 август. Следобед покритите с националното знаме ковчези на „Инка и „Загончик“ са въведени от арх. Славой Лешек Глудж в Кралския параклис при Мариацката базилика за поклонение. Поставен им е почетен караул от войници на Полските военноморски сили (на полски: Marynarka Wojenna). Проведената литургия е ръководена от енорийския свещеник Иренеуш Брадке. Поклонението продължава до 11:00 часа на следващия ден, като параклиса е посетен от хиляди жители на града и гости от цяла Полша.[26]

В деня на погребението, ковчезите на „Инка“ и „Загончик“ са въведени в Мариацката катедрала, където в 13:00 часа започва литургия ръководена от гданския митрополит. След нейния край се съобщава, че „Инка“ е издигната посмъртно във военно звание подпоручик, а „Загончик“ във военно звание подполковник. Следва реч на президента Анджей Дуда.[27]

Към 14:30 часа от катедралата, по улиците на града, тръгва многохилядно траурно шествие, което достига Гарнизонното гробище. На проведената там погребална церемония реч държи премиерът Беата Шидло. Директорът на бялистокския отдел на ИНП Барбара Боярин-Казберук и войводата на Подляското войводство Бохдан Пашковски изпращат пръст от намиращия се в Наревка гроб на баба Анеля. След погребението, националните знамена покривали ковчезите са предадени от президента на роднините.[28]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Командорски кръст на Ордена на възродена Полша – за изключителни заслуги за независимостта на Полша. (връчен посмъртно на 11 ноември 2006 г. от президента Лех Качински.)[29]

Увековечаване[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на „Инка“ в Краков
  • Бюст-паметник в град Гданск, Поморско войводство. Открит на 30 август 2015 г.[34]

Патронаж[редактиране | редактиране на кода]

  • Гимназия №2 „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Остроленка, Мазовско войводство.[37]
Начално училище „Данута Шеджикувна-Инка“ в село Подязи
  • Техникум №1 „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Сопот, Поморско войводство.[39]
  • Начално училище „Данута Шеджикувна-Инка“ в село Подязи, Поморско войводство.[41]
  • Начално училище и гимназия „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Чарне, Поморско войводство. Патрон на училищата от 17 юни 2016 г.[42]
  • Гимназия №1 „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Елк, Варминско-Мазурско войводство.[44]
  • Начално училище „Данута Шеджикувна-Инка“ в село Вишлина, Поморско войводство.[45]

Паркове и площади[редактиране | редактиране на кода]

  • Парк „Санитарюшка Инка“ в град Сопот, Поморско войводство.[46]
  • Парк „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Картузи, Поморско войводство.[47]
  • Площад „Данута Шеджикувна-Инка“ в град Малборк, Поморско войводство.[48]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Мост „Подпоручик Данута Шеджикувна-Инка“ в град Белск Подляски, Подляско войводство.[52]
  • Награда „Данута Шеджикувна-Инка“ – учредена от фондация „Армия Крайова“ в Лондон.[53]

Масова култура[редактиране | редактиране на кода]

Театър и кино[редактиране | редактиране на кода]

  • „Na etapie“– спектакъл на театър „Nie Teraz“, режисьор Томаш Антони Жак.[54]
  • „Inka“ – спектакъл на театър „Arka“ от 2016 г., режисьор Рената Яшинска.[55]
  • „Inka 1946“ – телевизионен филм от 2006 г., режисьор: Наталия Коринцка-Груз, в главната роля: Каролина Коминек-Скуратович.[56]
  • „Inka. Zachowałam się jak trzeba“ – документален филм от 2015 г., режисьор: Аркадюш Голембевски.[57]
  • „Inka. Są sprawy ważniejsze niż śmierć“ – документален филм от 2017 г., режисьор: Яцек Франковски.[58]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pl)) Информация на сайта „inka.org.pl“ Архив на оригинала от 2016-10-16 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  2. ((pl)) Информация на сайта „inka.org.pl“ Архив на оригинала от 2016-10-16 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  3. ((pl)) Wczesna młodość – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Информация на сайта „inka.org.pl“ Архив на оригинала от 2016-10-16 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  4. ((pl)) Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Информация на сайта „inka.org.pl“ Архив на оригинала от 2016-10-16 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  5. ((pl)) Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  6. ((pl)) Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Danuta Siedzikówna P.S. „Inka“ – статия на сайта „pomniksmolensk.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  7. ((pl)) Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  8. ((pl)) Okupacje – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  9. ((pl)) 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  10. ((pl)) 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  11. ((pl)) 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  12. ((pl)) 5. Wileńska Brygada AK – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  13. ((pl)) Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Płużański, T. Mordercy Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „historia.wp.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  14. ((pl)) Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  15. ((pl)) Ostatnia misja – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  16. ((pl)) Ostatnia misja i Wyrok – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Badacze IPN odkryli grób „Inki“, legendarnej sanitariuszki AK – статия на сайта „onet.pl“ от 18 септември 2014 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  17. ((pl)) Wyrok – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  18. ((pl)) Wyrok – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Badacze IPN odkryli grób „Inki“, legendarnej sanitariuszki AK – статия на сайта „onet.pl“ от 18 септември 2014 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Danuta Siedzikówna „Inka“. Jej historia – статия на сайта „polskieradio.pl“ от 28.08.2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  19. ((pl)) Информация на сайта „inka.org.pl“ Архив на оригинала от 2016-10-16 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  20. ((pl)) W Turcji odnaleziono trumnę z doskonale zachowanym ciałem ppłk. Karola Rzepeckiego – pradziadka „Inki“ – статия на сайта „Dziennik.pl“ от 22 май 2017 г. (посетен на 22.05.2017 г.)
  21. ((pl)) Pamięć – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  22. ((pl)) Pamięć – информация на сайта „ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  23. ((pl)) Pamięć – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Badacze IPN odkryli grób „Inki“, legendarnej sanitariuszki AK – статия на сайта „onet.pl“ от 18 септември 2014 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Naukowcy IPN odkryli zwłoki Inki? „Zdziwię się, jeśli to nie ona“ – статия на сайта „dziennik.pl“ от 8 януари 2015 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Danuta Siedzikówna „Inka“. Jej historia – статия на сайта „polskieradio.pl“ от 28.08.2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Odnalezieni: Danuta Siedzikówna Архив на оригинала от 2016-08-15 в Wayback Machine. – статия на сайта „ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  24. ((pl)) Odnalezieni: Danuta Siedzikówna Архив на оригинала от 2016-08-15 в Wayback Machine. – статия на сайта „ipn.gov.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Kozubal, M. Zidentyfikowano szczątki Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „rp.pl“ от 1 март 2015 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  25. ((pl)) Pamięć – информация на сайта „inka.ipn.gov.pl“ Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Pogrzeb „Inki“ i „Zagończyka“ w Gdańsku. Polska żegna bohaterów – статия на сайта „wp.pl“ от 28 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  26. ((pl)) Gdańsk: w Kaplicy Królewskiej wystawiono trumny ze szczątkami „Inki“ i „Zagończyka“ – статия на сайта „polskieradio.pl“ от 27 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Na Cmentarzu Garnizonowym pochowano „Inkę“ i „Zagończyka“. Dostali pośmiertne odznaczenia – статия на сайта „tvn24.pl“ от 28 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  27. ((pl)) Polska żegna bohaterów. Dziś pogrzeb „Inki“ i „Zagończyka“ – статия на сайта „polskieradio.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Polska żegna bohaterów. „Inka“ i „Zagończyk“ spoczną w Gdańsku – статия на сайта „tvp.info“ от 28 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  28. ((pl)) Polska żegna bohaterów. Dziś pogrzeb „Inki“ i „Zagończyka“ – статия на сайта „polskieradio.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Информация на сайта „polskieradio.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Polska żegna bohaterów. „Inka“ i „Zagończyk“ spoczną w Gdańsku – статия на сайта „tvp.info“ от 28 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.); ((pl)) Pogrzeb „Inki“ i „Zagończyka“ w Gdańsku. Polska żegna bohaterów – статия на сайта „wiadomosci.wp.pl“ от 28 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  29. ((pl)) M.P. 2007 nr 18 poz. 208/ Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 11 listopada 2006 r. o nadaniu orderów (посетен на 15.04. 2017 г.)
  30. ((pl)) Информация на сайта „www.fundacjapamietamy.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  31. ((pl)) Информация на сайта „old.sopot.net“ Архив на оригинала от 2017-04-25 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  32. ((pl)) Pomnik Inki stanął w Krakowie – статия на сайта „niezalezna.pl“ от 16 септември 2012 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  33. ((pl)) Bohaterska „Inka“ ma swój pomnik. W Krzeszycach odsłonięto monument. Sanitariuszka ma również swój plac –статия на сайта „wpolityce.pl“ от 28 юни 2015 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  34. ((pl)) W Gdańsku odsłonięto pomnik sanitariuszki Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „niezalezna.pl“ от 30 август 2015 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  35. ((pl)) Odsłonięto pierwszy w stolicy pomnik „Inki“ – статия на сайта „telewizjarepublika.pl“ от 3 октомври 2015 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  36. ((pl)) W Miłomłynie stanął pomnik Danuty Siedzikówny „Inki“ – статия на сайта „www.rp.pl“ от 27 август 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  37. ((pl)) Сайт на училището Архив на оригинала от 2017-09-04 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  38. ((pl)) Сайт на училището Архив на оригинала от 2015-09-27 в Wayback Machine. (посетен на 15.04.2017 г.)
  39. ((pl)) Сайт на училището (посетен на 15.04.2017 г.)
  40. ((pl)) Сайт на училището (посетен на 15.04.2017 г.)
  41. ((pl)) Сайт на училището (посетен на 15.04.2017 г.)
  42. ((pl)) Danuta Siedzikówna „Inka“ patronką Szkoły Podstawowej i Gimnazjum w Czarnem – 17 czerwca 2016 – статия на сайта „“ от 17 юни 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  43. ((pl)) Danuta Siedzikówna „Inka“ patronką liceum we Wrocławiu – статия на сайта „www.rp.pl“ от 3 септември 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  44. ((pl)) Сайт на училището (посетен на 15.04.2017 г.)
  45. ((pl)) Сайт на училището (посетен на 15.04.2017 г.)
  46. ((pl)) W Sopocie odbyły się uroczystości ku czci sanitariuszki AK „Inki“ – статия на сайта „“ от 27 август 2006 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  47. ((pl)) Drewka, W. Kartuzy. Radni zdecydowali – park nazwany im. Danuty Siedzikówny Архив на оригинала от 2013-11-25 в Wayback Machine. – статия на сайта „expresskaszubski.pl“ от 20 ноември 2013 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  48. ((pl)) Uchwała nr XVII/174/2016 Rady Miasta Malbork z dnia 12 lutego 2016r. w sprawie nadania nazwy rondu zlokalizowanemu u zbiegu ulicy Mickiewicza z ulicą Grunwaldzką w Malborku (посетен на 15.04.2017 г.)
  49. ((pl)) Ronda dla o. Raczyńskiego, „Inki“, „Wojtka“ Архив на оригинала от 2017-09-09 в Wayback Machine. – статия на сайта „www.gazetacz.com.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  50. ((pl)) Pewiński, P. Inka będzie patronem ronda w Lesznie! – статия на сайта „leszno.naszemiasto.pl“ от 23 октомври 2013 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  51. ((pl)) Kazanecka, K. Rondo imienia „Inki“ w Rzeszowie. Święcenie na okrągło – информация на сайта „Wyborcza.pl“ от 12 май 2017 г. (посетен на 22.05.2017 г.)
  52. ((pl)) Most im. ppor. Danuty Siedzikówny ps. Inka – статия на сайта „ibielsk.pl“ от 28 септември 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  53. ((pl)) Информация на сайта „fundacjaak.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  54. ((pl)) Информация на сайта „www.nieteraz.pl“[неработеща препратка] (посетен на 15.04.2017 г.)
  55. ((pl)) Wrocław: premiera spektaklu „Inka“ w Teatrze Arka – статия на сайта „www.polskieradio.pl“ от 5 октомври 2016 г. (посетен на 15.04.2017 г.)
  56. ((pl)) Информация на сайта „www.filmpolski.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  57. ((pl)) Информация на сайта „www.filmpolski.pl“ (посетен на 15.04.2017 г.)
  58. ((pl)) „Są sprawy ważniejsze niż śmierć“. Wyjątkowy film o „Ince“ – статия на сайта „www.tvp.info“ от 17 февруари 2017 г. (посетен на 15.04.2017 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]