Данчо Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данчо Димитров
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 11 юли 1957 – 2 юни 1958
Назначен от Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1957 – 1958 Тодор Живков
Предшественик Боян Българанов
Наследник Станко Тодоров
Лични данни
Роден
Починал
26 ноември 1991 г. (на 79 г.)
Полит. партия БКП (1932 – 1986)
Университет УНСС
Професия партизанинполитик
Народен представител в:
XXIV ОНС   XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Портал Портална икона Политика

Данчо Кънев Димитров е български политик от БКП и два пъти министър на транспорта и съобщенията, заслужил деятел на транспорта. Участник е в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Гаврил Генов“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Данчо Димитров е роден на 31 декември 1911 г. в с. Саламаново, Шуменско, в средно селско семейство. До 1930 г. следва в Средното педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) и след завършване е преподавател, между 1930 – 1934 г., в с. Златар, Преславско (днес Шуменска област).[1] Същевременно от 1926 г. е член на РМС и на БРП (т.с.) от 1932 г., както и на пленума на ЦР на учителската профопозиция.[2]

Между 1934 – 1935 г. е студент в София в Свободния университет (днешен УНСС), и по същото време секретар на КМС в университета. От 1936 г. е в нелегалност и член на ЦР на БОНСС. Разкрит е от полицията, но е освободен. След 1936 г. продължава да учи в София и Варна, до 1948 г. През тези години работи по линия на БОНСС. Дипломира се и е приет на работа като чиновник в Районен кооперативен съюз и Българска земеделска и кооперативна банка – Шумен, във време на което е секретар на окръжния комитет на БРП (т.с.).[3][2]

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Пълномощник на ЦК на РМС във Врачанско. От 1941 г. е в нелегалност. Между 1942 – 1943 г. е партизанин в Партизански отряд „Гаврил Генов“ и секретар на ОК на РМС и член на ОК на КП във Враца. Бил е зам.-политически комисар на отряд.[2]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС – завеждащ отдел „Септемврийче“ и за кратко време на работа в апарата на БРП (к.). Подпредседател е на комисията по Държавен контрол между декември 1947 – 1949 г. На V конгрес на партията е избран за кандидат-член на Централния комитет на вече преименувалата се в БКП партия[2]. В периода 1950 – 1962 г. е министър на транспорта и съобщенията, а от 4 март 1954 до 25 април 1971 г. е пълноправен член на ЦК на БКП. Бил е и секретар на ЦК на БКП от 11 юли 1957 до 2 юни 1958 г.[4]. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в ГДР[5]. Излиза в пенсия през 1986 г. Многократно е избиран за народен представител. Първи подпредседател е на Президиума на Народното събрание от 12 март 1966 до 18 май 1971 г. Носител е на 3 ордена „Георги Димитров“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, стр. 230.
  2. а б в г Протокол № 94 от 29 септември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, стр. 10 – www.archives.bg
  3. Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, стр. 230
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 139
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-X
  6. Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 149