Дарио Фо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дарио Фо
Dario Fo
Dario Fo in Alcatraz (Gubbio) 01.jpg
Дарио Фо през 1988 г.
Роден 24 март 1926 г.
Починал 13 октомври 2016 г. (90 г.)
Професия драматург, театрален режисьор, киноактьор, композитор
Националност Флаг на Италия Италия
Жанр драма
Награди Нобелова награда Нобелова (1997)
Съпруга Франка Раме (1954 – 2013)
Деца Джакопо Фо
Подпис Dario Fo signature.png
Уебсайт dariofo.it
Страница в IMDb
Дарио Фо в Общомедия

Дарио Фо (на италиански: Dario Fo) живял от 24-ти Март 1926 г. до 13- ти Октомври 2016 г. е италиански драматург, театрален режисьор, киноактьор, комедиант, певец, художник, композитор и политически активист за италианското ляво крило и притежател на Нобелова награда за литература на 1997 г. По неговото време неговата драматургия е била може би най- широко изпълняваната в световния театър. Много от работите му зависят от импровизация и включват възстановяването на така наречената "незаконна" форма на театър, като шутове (средновековни играчи) и по- известния в античния италиански стил комедия дел арте.

Пиесите му са преведени на 30 езика и изпълнявани по целия свят, включвайки Аржентина, Чили, Иран, Холандия, Полша, Румъния, Южна Африка, Южна Корея, Испания и други. В работите му през 60-те, 70-те и 80-те са преобладавали убийства, корупция, организирана престъпност, расизъм, Римокатолическа теология и война. Пиесата "Мистър Буфо", изпълнявана в Европа, Канада и Латинска Америка повече от 30 години, е много известен и оспорван спектакъл в следвоенния европейски театър, осъждан дори от Ватикана (по- конкретно от Кардинал Уго Полети) за най- богохулското шоу в историята на телевизията.

През 2010 г. той става основен идеолог на движението "Петте звезди", партията против учредяването, ръководена от Бепе Грило , често наричан от членовете си "Господарят"

Работи в тясно сътрудничество със съпругата си, театралната и филмова актриса Франка Раме.

Лист с произведения[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • 1959- "Труп за продажба" (Un morto da vendere ;Corpse for Sale)
  • 1958 – "Доброволния крадец" (Non tutti i ladri vengono a nuocere ;The Virtuous Burglar)
  • 1959 – "Архангелите не играят пинбал (Gli arcangeli non giocano al flipper ;Archangels Don't Play Pinball)
  • 1960 –"Той имаше два пистолета с бели и черни очи" (Aveva due pistole con gli occhi bianchi e neri ;He Had Two Pistols with White and Black Eyes)
  • 1961 – "Той, който открадна крак и е щастливо влюбен" (Chi ruba un piede è fortunato in amore ;He Who Steals a Foot is Lucky in Love)
  • 1963 – "Изабела, три високи кораба и ездач" (Isabella, tre caravelle e un cacciballe ;Isabella, Three Tall Ships, and a Con Man)
  • 1967 – "Изхвърлете дамата навън" (La signora è da buttare ;Throw the Lady Out)
  • 1968 – "Голямата пантомима малката и средно голямата кукла" ( Grande pantomima con bandiere e pupazzi piccoli i medi ;Grand Pantomime with Flags and Small and Middle-sized Puppets)
    • По- късно променена на "Смърта и възкресението на куклата" (Morte e resurezione di un pupazzo ;Death and Resurrection of a Puppet)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Erminia Artese. Dario Fo parla di Dario Fo. Cosenza, Lerici 1977
  • Anna Barsotti. Eduardo, Fo e l'attore-autore del Novecento. Roma, Bulzoni, 2007
  • Anna Barsotti, Eva Marinai (ред.). Dario Fo e Franca Rame, una vita per l'arte, Corazzano (PI), Titivillus, 2011
  • Lanfranco Binni. Dario Fo. Firenze, La Nuova Italia 1977
  • Andrea Bisicchia. Invito alla lettura di Dario Fo. Milano, Mursia 2003
  • Concetta D'Angeli – Simone Soriani (ред.). Coppia d'arte – Dario Fo e Franca Rame. Pisa, Plus, 2006
  • Giuseppina Manin (ред.). Dario Fo – Il mondo secondo Fo. Conversazione con Giuseppina Manin. Parma, Ugo Guanda Editore, 2007
  • Claudio Meldolesi. Su un comico in rivolta. Roma, Bulzoni 1978
  • Marisa Pizza. Il gesto, la parola, l'azione. Roma, Bulzoni 1996
  • Paolo Puppa. Il teatro di Dario Fo. Venezia, Marsilio 1978
  • Antonio Scuderi. Dario Fo and Popular Performance. Legas 1998
  • Simone Soriani. Dario Fo. Dalla commedia al monologo (1959-1969). Corazzano (PI), Titivillus, 2007
  • Chiara Valentini. La storia di Dario Fo. Milano, Feltrinelli 1997

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]