Дариус Мийо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дариус Мийо
Darius Milhaud
френски композитор
През 1926 година
През 1926 година

Роден
Починал
22 юни 1974 г. (81 г.)
Музикална кариера
Стил Модернизъм
Активни години 1910 – 1974 г.

Уебсайт Страница в IMDb
Дариус Мийо в Общомедия

Дариу̀с Мийо̀ (на френски: Darius Milhaud) е френски композитор. Произведенията му (повече от 400) са по-специално известни със своята политоналност и влияние от джаза. Той пише и филмова музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дариус Мийо произхожда от заможно еврейско семейство от Марсилия, където е роден на 4 септември 1892 година. Както географския, така и религиозния му произход оказва, според негови думи, силно влияние върху неговата личност.

Той започва на осем години своето систематично музикално образование с уроци по цигулка. Неговите първи музикални композиции са от 1905 г. През 1909 г. продължава с обучението си по цигулка в Парижката консерватория, но прекъсва след три години за да композира. Той учи при Андре Жедалж (контрапункт, композиция), Шарл-Мари Видор (композиция) и Венсан д'Енди (дирижиране). В курсовете при Жедалж се запознава с Артур Онегер и Жак Ибер. От това време той пише песни по стихотворения на съвременни френски поети и първата си опера (La brebis égarée, 1910 – 1915 г.).

През 1912 г. Дариус Мийо се запознава с поета Пол Клодел, в резултат на което те се свързват чрез доживотно приятелство и сътрудничество. Когато през 1916 г. Клодел е изпратен в тогавашната бразилска столица Рио де Жанейро като френски посланик, Мийо, който е освободен от военна служба през първата световна война, го придружава като аташе в Южна Америка. Там се запознава с бразилския фолклор и популярна музика, които повлияват силно неговата музика в следващите години. През 1918 г. той се завръща във Франция. Мийо поддържа контакт с кръга около Жан Кокто и Ерик Сати и се присъединява към Групата на шестимата. Неговите композиции му донасят първи успехи, но също така и скандали. През 1925 г. се жени за своята братовчедка Мадлен.

След началото на Втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в Съединените щати и преподава композиция в Колежа „Милс“ в Оукланд до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Дейв Брубек, Стив Райх, симфониста Алън Питърсън и авангардистите Карлхайнц Щокхаузен, Лари Остин и Янис Ксенакис.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • La brebis égarée op. 4 (1910 – 14)
  • Esther de Carpentras op. 89 (1910 – 14, премиера 1925)
  • Agamemnon op. 14, 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 1) (1913 – 14)
  • Les Choëphores op.24, 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 2) (1915)
  • Les euménides op. 41, 'opera' (Orestiean Trilogy No. 3) (1917 – 23)
  • Les Malheurs d'Orphée opus 85 (1924, премиера 1926)
  • Le Pauvre Matelot op. 92 (Jean Cocteau) (1926)
  • L'enlèvement d'Europe op. 94 (Opéra-minutes No. 1) (1927)
  • L'abandon d'Ariane op. 98 (Opèra-Minutes No. 2) (1927)
  • Le Délivrance de Thésée op. 99 (Opèra-Minutes No. 3) (1927)
  • Christophe Colomb op. 102 (Paul Claudel) (1928, преработена 1968)
  • Maximilien op. 110 (Hoffman по Франц Верфел) (1930)
  • Opéra du Gueux op.131, балада опера по The Beggar's Opera на John Gay (1939)
  • Médée op. 191, текст на Madeleine Milhaud (неговата съпруга и братовчетка) (1938)
  • Bolivar op. 236 (Jules Supervielle)(1943)
  • David op. 320 (1952 – 3, 1954 (концерт в Йерусалим) 1955 (в Ла Скала))
  • Fiesta op. 370 (Борис Виан) (1958)
  • La Mère coupable op. 412, по La Mère coupable на Бомарше (1964)
  • Saint-Louis, roi de France opera-oratorio op. 434 (Claudel) (1970)

Балет[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Homme et son désir, Op. 48
  • Le Boeuf sur le Toit, Op. 58 (1919)
  • La création du monde, Op. 81, за малък оркестър (1923)
  • Polka (1927; за детския балет L'Éventail de Jeanne)

Хармоника[редактиране | редактиране на кода]

  • Сюита за хармоника и оркестър

Оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфонии
    • Малка Симфония No. 1, Op. 43 'le printemps'
    • Малка Симфония No. 2, Op. 49 'Pastorale'
    • Малка Симфония No. 3 'Sérénade', Op. 71
    • Малка Симфония No. 4, Op. 74 'Dixtour'
    • Малка Симфония No. 5, Op. 75 'Dixtour d'instruments à vent'
    • Малка Симфония No. 6, Op. 79
    • Симфония No. 1 Op.210
    • Симфония No. 2 Op.247
    • Симфония No. 3 'Te Deum' Op.271
    • Симфония No. 4 'composée á l'occasion de Cenetaire de la Revolution de 1848' Op. 281
    • Симфония No. 5 Op.322
    • Симфония No. 6 Op.343
    • Симфония No. 7 Op.344
    • Симфония No. 8 'Rhodanienne' Op. 362
    • Симфония No. 9 Op.380
    • Симфония No. 10 Op.382
    • Симфония No. 11 'Romantique' Op. 384
    • Симфония No. 12 'Rurale' Op.390
  • „Protee“ Suite symphonique Nr.2, Op.57 (1919)
  • Serenade en trois parties, Op.62 (1920/1921)
  • Saudades do Brasil, Op. 67 (1920/21), първоначално за пиано, аранжимент за оркестър
  • Suite provençale, Op. 152b, за оркестър (1937)

Соло китара[редактиране | редактиране на кода]

  • Segoviana, Op. 366 (1957)

Соло цигулка[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Printemps, за соло цигулка и малък оркестър

Соло виола[редактиране | редактиране на кода]

  • Quatre Visages, Op. 238, за виола и пиано (1944)
  • Sonata No.1, Op. 240, за виола и пиано (1944)
  • Sonata No.2, Op. 244, за виола и пиано (1944)
  • Élégie pour Pierre, Op. 416, за виола, тимпани и 2 percussionists (1965)

Concertante[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиано
    • Cinq Études pour piano et orchestre, Op. 63 (1920)
    • 5 концерти за пиано и оркестър (1933 – 1955)
    • Le Carnaval d'Aix, Op. 83b, фантазия за пиано и оркестър (1926)
  • Цигулка
    • 3 концерти за цигулка и оркестър
  • Виола
    • Concerto No. 1, Op. 108, за виола и оркестър (1929)
    • Concerto No. 2, Op. 340, за виола и оркестър (1954 – 1955)
    • Concertino d'été, Op. 311, за виола и камерен оркестър (1951)
  • Чело
    • Concerto No. 1, Op. 136, за чело и оркестър (1934)
    • Concerto No. 2, Op. 255, за чело и оркестър (1945)
  • Scaramouche, за саксофон и оркестър (1937), за кларинет и оркестър (1939)
    • I. Vif
    • II. Modéré
    • III. Brazileira
  • Concerto pour batterie et petit orchestre, Op. 109, концерт за ударни инструменти и малък оркестър
  • Concerto pour Marimba, Vibraphone et orchestre"
  • Concertino d'hiver, Op. 327, за тромбон и струнен оркестър (1953)
  • Duo Concertant pour Clarinette et Piano (1956)
  • Concerto pour Clarinette et orchestre Op.230

Духови инструменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Suite française, Op. 248 (1944)
    • 1. Normandie
    • 2. Bretagne
    • 3. Île de France
    • 4. Alsace-Lorraine
    • 5. Provence
  • West Point Suite, Op. 313 (1954)
  • Deux Marches, Op. 260 (1946)
  • Introduction et Marche funèbre
  • La Cheminée du Roi René (духов инструментален квинтет)

Пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Printemps (1915 – 1920)
  • Le bœuf sur le toit, за две пиана (1919)
  • „Saudades do Brasil“ (1920)
  • Scaramouche, за две пиана (1941), аранжимент по оригинална театрална музика за саксофон и оркестър)
  • La muse menagere
  • 2 Sonates
  • Sonatine
  • „Les Songes“ (за две пиана)

Камерен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Струнни квартети
    • Струнен квартет No. 1 Op.5
    • Струнен квартет No. 2 Op.16
    • Струнен квартет No. 3 with solo vioice Op.32
    • Струнен квартет No. 4 Op.46
    • Струнен квартет No. 5 Op.64
    • Струнен квартет No. 6 Op.77
    • Струнен квартет No. 7 Op.87
    • Струнен квартет No. 8 Op. 121
    • Струнен квартет No. 9 Op.140
    • Струнен квартет No. 10 „Birthday Quartet“ Op. 218
    • Струнен квартет No. 11 Op.232
    • Струнен квартет No. 12 Op.252
    • Струнен квартет No. 13 Op. Op.268
    • Струнен квартет No. 14 Op. 291/1
    • Струнен квартет No. 15 Op. 291/2
    • Струнен квартет No. 16 Op.303
    • Струнен квартет No. 17 Op.307
    • Струнен квартет No. 18 Op.308
    • 3 études sur des thèmes du Comtat Venaissin Op.442(1973)
    • В памет на Игор Стравински Op.435
    • Соната за пиано и 2 цигулки
    • Сюита за кларинет, цигулка и пиано, Op.157b (1936)